— Съжалявам, Стив — промърмори тя. Ако си търпелив и ми простиш и този път, обещавам да направя всичко възможно. Кълна се.
Стив бе завладян от непознато досега угризение. Искаше да успокои девойката, която изпитваше физически и емоционални страдания. Но как да го стори, след като част от тези страдания идеха от загубата на човека, когото тя обичаше? Изглеждаше толкова беззащитна и не бе прелистила и една страница от книгата, която бе разтворила. Беше дълбоко разстроена и това чувство му беше добре познато.
— Ще ти дам още една възможност — заяви той.
Очите на Джини блеснаха от радост.
— Благодаря ти, Стив. Няма да съжаляваш. Ще те накарам да се гордееш с мен.
— Чувствата ми не са от значение, Ана, единствено важно е да си върша добре работата.
— Грешиш — отвърна тя с укрепнал глас и се изчерви.
— Нима те е грижа за това, което мисля? — попита той, като диреше по лицето й белези на женска кокетност и измама.
Червенината й се задълбочи, докато признаваше:
— Да, много.
— Тогава докажи го, бъди примерна ученичка отсега нататък. Съгласна ли си?
— Съгласна — рече тя с усмивка.
— Извади мехлема от аптеката на баща ти и се намажи цялата с него — утре ще се почувстваш по- добре. Не натискай прекалено силно, инак може да разкъсаш пришките по кожата. Бих го направил аз, но не ми е работа, а и не е редно.
Джини изпита възбуда при мисълта за плъзгащите се по тялото й мъжки ръце, масажиращи я с грижовност и нежност. Тя прочисти гърло, преди да заговори.
— Много си мил и искам да ти благодаря за това.
Стив се подпря на ритлата и прошепна.
— Не съм чувал често подобни думи. Благодаря.
— Аз си мислех, че ги чуваш през цялото време. Толкова си умен и… — тя се поколеба.
— Защо спря? Жаден съм за комплименти от една дама.
— Не мисля, че би било редно да ти кажа всичко, което мисля за теб.
— Толкова ли е лошо? — попита той с лека усмивка.
Тя отвърна дръзко:
— Не е лошо, но е твърде лично и интимно.
Стив почувства тръпка в слабините от близостта й и прошепнатите думи.
— Подобен намек със сигурност би лишил от спокоен сън един самотник… изненадан съм, че не си омъжена досега.
Неочакваната забележка я завари неподготвена.
— Откъде знаеш, дали не пътувам на Запад при годеника си? — попита тя.
Стив закова погледа си в нейния.
— Щеше да го признаеш пред останалите. Нали вие жените обичате да се хвалите, когато хванете мъж?
— Не повече, отколкото мъжете се хвалят с победите си сред жените.
Той се изсмя и отвърна:
— Бързо и остроумно.
Джини почувства, че е впечатлен и от това й стана приятно.
— Говоря само истината, мистър Кар, както я виждам и преценявам с опита си.
Той се ухили и на свой ред каза:
— Лека нощ, мис Ейвъри.
— Стив? — спря го тя, обхваната от внезапна смелост. Трябваше да знае дали беше само мил с нея, или наистина изпитваше интерес.
Той впи очите си в нейните и забеляза объркването й.
— Да?
— Нямам си годеник, който да ме чака в Тексас, или където и да било.
Скаутът я погледна заинтригуван.
— И защо ми го казваш?
— За да знаеш, че проблемът ми не е в нещастна любов — тя дръпна перденцата на фургона над задния отвор, после се изви напред и направи същото с предния. Проследи го как се отдалечава от нея и спусна платнището.
Джини оправи леглото и възглавницата си. Намери мехлема и намали пламъка на фенера, за да избегне появата на предателска сянка на платнището. Седна на леглото, зад прикритието на дебелите дървени прегради, и се съблече. Последва съвета на Стив и докато нанасяше мехлема, почувства жадуваното облекчение. След като приключи и си облече нощницата, тя изгаси светлината и се нагласи в най-удобната поза, която намери. Прогони всички тревожещи я мисли и се приготви за сън, знаейки че и утрешният ден ще е труден.
Стив видя, че светлината угасна във фургона на Ейвъри. През последните няколко минути той бе наблюдавал сцената отвън. Ръцете го сърбяха да направи масажа вместо нея. Беше поразен от вълнуващите й думи след всичко, което бе чул по-рано. Може би, помисли си той, не е разбрал правилно разговора с Луси Ийвс. Или може би Ана бе излъгала него, или пък Луси. Не можеше да открие причина и за двете възможности. Сигурно Ана имаше нужда от здрава мъжка ръка, която да я опитоми и постави на място. Дали ако се отдръпне или започне да се държи повелително, няма да предизвика интереса й. Изглеждаше по-мека с него, след като се бе държал грубо. Ще трябва да провери хрумването си утре и да види каква ще е реакцията й.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Джини се пробуди от звуците на животни — мулешки рев, конско цвилене, кудкудякане на кокошки, кравешко мучене и птичи песни — а също и гласове и смях на хора. Миришеше на закуска — полуготова или вече приготвена, най-вече на изпечен бекон, шунка и кафе. Тя сбърчи нос, когато подуши миризмата на размазания по тялото й мехлем, изпълваща вътрешността на фургона. Тялото й болезнено се съпротивляваше на всяко движение. Още преди да се надигне, Ели почука на задния вход, за да провери дали приятелката й не се е събудила. Джини вдигна пердето толкова, че да може да надникне навън и рече, докато ставаше мъчително.
— И тебе ли те боли всичко тази сутрин, Ели?
Добрата жена не искаше да казва, че е привикнала на тежка работа и непрестанни натоварвания повече от изнежената си приятелка.
— Боли ме и съм схваната, но засега се справям добре. Имаш ли от мехлема?
— Да и го използвах, преди да си легна. Мистър Кар ми каза, че ще намали болките и аз съм сигурна, че е помогнал. А също и раздвижването.
Ели се усмихна и кимна.
— Ще ти оставя от закуската. Ела, когато се облечеш. Ние почти сме готови.
— Благодаря, Ели, не знаеш колко ми помагаш с грижите си.
Брюнетката се усмихна отново.
— Да, знам. Ще се видим скоро — Ели се зачуди дали да каже на Ана, че баща й им бе платил, за да й помагат, докато той е в града, сетне реши, че и така щеше да го върши, защото харесваше тази прекрасна млада жена. Пък и Ана можеше да се притесни, когато научи, че баща й не е бил сигурен дали ще се справи сама.
Джини спусна пердето и отметна завивките. Изми лицето и ръцете си в легена и се преоблече. Придържайки се към съвета на Стив, тя привърза дългата си коса на плитка. Но не можа да я прибере напълно от лицето си, поради изобилието на кичури и къдрици.
Джини спусна плотовете от двете страни на фургона. След като проми устата си с ментова вода, тя изхвърли съдържанието на легена и кофата. Изпразни фенера и прибра на сигурно място запалителната
