„Нагоре ли?“ — мислеше си тя. И без това седалката бе разположена достатъчно нависоко. Беше стъпила с ботуши на сандъка с инструменти и се подпираше на предната част на седалката. Все още не се чувстваше достатъчно стабилно и подрусващият се вагон я караше често да губи равновесие. Ала след като разбра какво се иска от нея, част от напрежението отпадна. Даваше си сметка, че пътят, който ги чака, ще е монотонен и изтощителен. Слава Богу, че си имаше четири приятелки, мистър Ейвъри и… не, не и Стив Кар. При тази мисъл почувства, че губи концентрация.
Стив спря до нея и извика:
— Ускорете темпото, мис Ейвъри! Изоставате назад! — той доближи коня си и гласът му спадна до нормалното. — Знам, че сте уморена и изтощена. Учете се да не губите концентрация, случи ли се някоя неприятност, ще трябва да изостанете. Останалите ще са в същото положение, но ще става по-лошо по време на пътя, когато ще се налага да пътуваме по цели дни, ден след ден — той пришпори коня си в галоп, преди тя да успее да му отвърне.
Джини се ядоса, че си бе позволила да се разсее. Стив веднага я бе укорил. Тя отпусна поводите, размаха камшика и извика на мулетата да ускорят крачка. В бързината фургонът подскочи и тя за малко да изгуби равновесие и да тупне на земята. Стисна зъби и се задържа, докато изведе фургона на правилна позиция.
Заслуша се в подрънкването на юздите, пляскането на поводите в гърбовете на животните и поскърцването на фургона, когато минаваше през дупки и бабуни, чегъртането на колелата, ритъмът на двадесет и четирите удрящи в земята копита, дрънченето на веригите, подскачането на резервните части и колела под нея и виковете на жените, които окуражаваха своите впрягове.
Загледа се в Стив, изправен на седлото, сякаш е бил роден и отгледан на него. Ако не откъсне очите си от него, отново ще се разсее и ще направи някоя беля, така че побърза да се втренчи във фургона на Ръби.
Последвалата разходка на една миля беше агония за повечето жени, включително и за Джини. Този път не само Мати Епс, но и други започнаха да недоволстват, но Джини запази чувствата си за себе си. Знаеше, че Стив го прави за тяхно добро, затова прие наказанието мълчаливо и без съпротива.
Изтощените жени се държаха в група по време на тренировката и всички, с изключение на две, пристигнаха едновременно в лагера. Тъй като вече ставаше късно, Джини видя, че скаутът се зае да откара с коня си двете изоставащи — Мати и Кати. Първо доведе в лагера вечно оплакващата се девойка, сетне докара и тъмнокосата хубавица, която го бе обвила здраво с ръце през кръста.
— Толкова по въпроса за изоставащите! — ядоса се Джини.
— Не се безпокой — посъветва я Луси. — Тя няма да ти го открадне.
Джини срещна погледа на приятелката си и въздъхна.
— Днес отново сбърках и предполагам всички ме видяха. Мислите ми за малко бяха другаде.
Нито една от жените не бе забелязала Стив, който заобикаляше фургона на Ейвъри, и замръзна, щом чу думите на Луси.
— Ти го желаеш, Ана. Не можеш ли да го забравиш?
— Трябва, Луси. Нямам друг избор.
— Не, имаш — отвърна другата.
— Не, Луси, повярвай ми, така е. Ще се къпеш ли преди вечеря?
— Много хитър начин за промяна на темата — пошегува се Луси. — Да, веднага. Джеф ще направи вечерята вместо мен. Най-малкият ми е на девет, така че децата не ми отнемат толкова много време, колкото на другите жени. Да разкараме потта и мърсотията.
Стив сбърчи вежди. Малката южняшка красавица си играеше с него, но всички жени по природа са флиртаджийки. Прав беше, когато предположи, че не би могла да се заинтересува от мъж като него. Още повече, че бе оставила друг зад себе си!
Джини отново яде с Ели и семейството й и след това помогна в измиването на чиниите. Всички до една от приятелския кръг се почувстваха прекалено уморени след вечеря, за да си гостуват, и затова побързаха да си пожелаят лека нощ и да се приберат във фургоните си.
Джини седна върху двата ката завивки и се подпря на няколко възглавници, за да може да чете на светлината на фенера. За да има свеж въздух и да разсейва дима от лампата, тя остави двата края на платнището вдигнати и се отпусна с дрехи на леглото.
Краката я боляха от непрестанното притискане в кутията с инструменти. Боляха я и възглавничките на стъпалата й от допира с твърдото дърво. Усещаше тялото си така, сякаш всеки мускул е бил разтегнат до край и всяка кост разкършена до спукване. При всяка крачка гърбът й се схващаше от болка. Пръстите й горяха от непрестанното стискане на поводите и почти отказваха да държат книгата, която искаше да чете. Опашната й кост протестираше от това, че седи върху нея, та се наложи да премести тежестта си другаде. Това на свой ред раздразни седалището й, защото и новото място също бе изранено. Зачуди се дали ако седи на възглавница, няма да запази тялото си от непрестанното друсане. Не, реши тя, защото така още повече ще се наруши равновесието й.
Беше прикрила лицето си от пламтящото слънце и за щастие поне кожата й не смъдеше от изгаряне. Въпреки ръкавиците ръцете й бяха изранени и чувствителни и тя предположи, че до сутринта по тях ще се появят плюски и синини. Съжали, че няма по-дебели ръкавици, каквито носеха някои от другите жени и Стив Кар. Не предполагаше, че за целта ще са необходими такива ръкавици. Джини реши, че когато я посети Чарлз Ейвъри, както предварително бе уговорено, ще го помоли да й намери един чифт. Освен това щеше да го помоли за няколко чифта панталони, с които щеше да й е по-лесно да се качва на седалката.
Едва днес бе разбрала какво има предвид Стив, като говореше за гълтане на прах. Когато се върна в лагера, тя имаше прах в косите си, прах по миглите и в очите и навсякъде другаде, където можеше да си представи. Струваше й се, че носът й е задръстен от прах, макар неведнъж да се бе мъчила да го почисти с края на кърпата си. Откри песъчинки дори в устата си, макар да я бе измила няколко пъти, преди да вечеря. Сякаш микроскопични частици си бяха играли на криеница между зъбите й и в кухините на устата й. Пепелта се бе размесила с потта й, оформяйки сивкави петна по лицето и около очите й. Въпреки че банята я освежи, едно къпане в гореща вана би било същински рай.
Бяха тренирали в район, където се редуваха трева и открита земя. Наоколо имаше предимно борове и дъбове, покрити с гъст, тъмнозелен, спускащ се до земята мъх. Забелязала бе на няколко места ярките петна на пролетни цветя и й се бе приискало да поспре, за да си набере букет. Но подобно глупаво хрумване би ударило като с камък сериозния водач.
Стив нямаше да я завари, че не внимава, ако не беше толкова объркана в своите мисли и проблеми. Но тя се тревожеше, че ако не се поправи, той може да каже на „баща й“, че Джини не може да потегли на Запад, тъй като не е подготвена. Това беше удобен повод да я махне от погледа си, ако се чувстваше застрашен от нея, така както тя от него.
Естествено Чарлз Ейвъри не би позволил на скаута да я остави. Беше й обещал да й отведе в Тексас и щеше да го стори. Уверена бе, че мистър Ейвъри е честен, благороден и великодушен човек. Беше като някакъв добър и нежен чичо. Не само на кораба, но и след като пристигнаха, бе имал не една възможност да се възползва от положението си. Не беше го сторил и Джини бе сигурна, че нямаше да го стори. Единствената заплаха за нея бе опасността от разкриването й от враговете на баща й, или от членовете на семейство, към което твърдеше, че принадлежи. А също и някоя атака от страна на скаута. Ако той…
— Мис Ейвъри… — повика я Стив от другия край на фургона.
Джини остави книгата и срещна погледа му.
— Мисля, че трябва да се разберем преди онова, което е между нас, да продължи. Ти си беля, жено — за мен, за себе си и за всички останали.
Джини замръзна от уплаха и размърда болезнено нараненото си тяло. Мрачният му тон и поглед й говореха, че не е познала причината за появата му — беше тук, за да й се сопне, а не за да я ухажва.
— Какво искаш да кажеш? Правя каквото трябва и влагам всички сили. И не се оплаквам.
— Твърде лесно се разсейваш, мечтателко. Наруши обещанието си да не си позволяваш да се разсейваш. А когато го вършиш, разсейваш мен, защото трябва да те поправям. А пък когато се разсейвам аз, животът на всички е в опасност.
Очите на Джини се замъглиха от притеснение и болка. Знаеше, че е прав и със сигурност намираше за тежко и неприятно задължението си да се кара на своя ученик.
