голямата част вие и децата ще вървите за да позволите на животните да отдъхнат. Накарах мъжете да потренират децата, за да са във форма, когато поемем. Можете да се сменяте с вашите съпрузи, за да отдъхвате на седалката на кочияша или на пейката отстрани — рече той, като посочи една малка седалка от едната страна. — Аз задавам темпото, а вие ще се придържате към него. В случай че възникне някаква пречка, подайте сигнал чрез изстрел, ако керванът се отдалечи твърде много от вас. Но не повече от един, дами, иначе ще подплашите животните. Но случи ли се нещо подобно по време на буря или при други обстоятелства, по-нататък ще ви обясня как да ги овладявате. Това са спирачките на задните колела, а ето тук е ръчката — рече той и я показа. — Използвайте постоянна сила, не я дърпайте прекалено рязко. Гледайте да не прибягвате прекалено често до тях, защото ще ги изхабите, преди да ви потрябват. Ако по пътя си забележите бабуни или дупки — избягвайте ги. Някоя по-дълбока дупка може да счупи колело или дори ос и да ви остави насред път. Гледайте осите ви винаги да са добре смазани. Това е толкова ваша отговорност, колкото и на мъжете. Ще имаме и тренировка по хълмовете, където може да възникнат непредвидени обстоятелства, ако не сте подготвени. Ще го повтаряме всекидневно, докато се научите да го правите със завързани очи. Трябва да умеете да управлявате, да спирате, да маневрирате и да контролирате вашия впряг при всякакво време и терен.
Стив плъзна поглед по реда от жени, за да се увери, че всяка една го слуша внимателно. Постара се да не го задържа прекалено дълго на Ана Ейвъри.
— Ще ви покажа как да поддържате необходимата дистанция между фургоните. Утре ще построим кръгов лагер, това също не е лесно за учене. А също и употребата на камшика. Трябва да уплашите животните, за да ви се подчинят, но не бива да ги наранявате. Може и да прегракнете от викане, защото не е лесно да ви чуят всред шума от копита и колела. В началото ръцете и гърба ще ви наболяват, но после ще се отпуснат. Мъжете също могат да ви помогнат, като ви разтриват нощем с малко мас.
Някои от жените размениха ухилени погледи.
— Всяка сутрин до седем часа трябва да сте приключили със закуската на семейството и домашната работа. По обед, когато е най-горещо, ще почиваме един час. Ще построяваме лагера в шест. В девет си лягаме.
— Стриктно ли ще спазваме това разписание? — запита намусено Мати.
— Да, мадам, мисис Епс — така се поддържа редът. Всяка вечер водещият вагон ще се разменя с последния, така че никой няма да гълта прах през цялото време. Но ако закъснеете при ставане, ще сте на опашката, независимо от падащата ви се позиция. Разбрано, дами?
Някои от жените кимнаха, други отвърнаха, една-две се намръщиха.
— Както вече казах, подайте сигнал, ако изостанете, не е съвсем безопасно да останете назад като примамка за бандитите. Не се безпокойте за кравите, те ще поддържат темпо с мулетата, а също и конете, ако имате такива.
Джини почувства неясна тревога от гласа на Стив и неговата близост. Не можеше да забрави искрата, която беше блеснала между тях и дори мисълта за това я караше да потръпва. Той беше достатъчно силен да се погрижи за всичко и всички. Жалко че наистина нямаше да могат да се търсят, както се бе пошегувала Луси, защото нямаше да им позволи „разписанието“, а също и склонността му към усамотение. И все пак…
— Когато сме на открито, силните ветрове могат да разклатят фургона ви. Ако положението се влоши, ще спрем, за да преместим багажа на другата страна за по-добър баланс. Един по-силен повей може да преобърне колата на неравно място, Особено ако вещите ви не са завързани здраво. Ако сте ядосани, уморени или кисели, запазете чувствата си за себе си и не дразнете околните. Последните две неща, които ще учим през тази седмица, са как да пресичаме реки и да овладяваме паниката. Някакви въпроси?
Джини и приятелките й почувстваха облекчение, когато видяха, че никой не се готви да задава въпроси.
— Добре. Ето как ще използвате камшика и поводите… — започна Стив.
След като приключи с обясненията си и отговори на зададените въпроси, той изпрати жените да запретнат животните. Само две се нуждаеха от помощ. Кравите и конете бяха завързани за дърветата, за да пасат, наблизо бяха оставени и домашните птици. Стив показа на жените как да завиват, за да излязат от местата за лагеруване и как да заемат правилна позиция. Когато колоната от петнадесет фургона беше готова, той яхна коня си и пое от лявата страна на групата, за да го виждат всички. Най-отпред беше Луиз Джаксън, която вече знаеше как да управлява фургон.
— Да тръгваме! — извика Стив и махна с мургавата си ръка към онези отзад, които не можеха да го чуят. Беше яхнал едър дорест кон и даваше сигнали на жените да тръгват една по една, за да поддържат правилна дистанция помежду си.
Макар при потеглянето им по затревената поляна да се вдигна съвсем малко прах, той можеше да си представи объркването на някои от тях, когато стигнат до по-засушени участъци от пътя, където прашните облаци ще са непрогледни като плътна мъгла, или пък местата, където калта ще е дълбока до глезени и колелата ще поднасят във всички посоки.
Стив гледаше как Ана използва поводите и камшика, за да накара впряга й да потегли. Зарадва се, че шестте мулета се подчиниха, та не се наложи да отива на помощ. Не искаше другите да си помислят, че към нея има специално отношение, защото ревността можеше да създаде нови проблеми.
Мулетата на Ейвъри се понесоха в лек тръст, застигнаха го и продължиха напред. Забеляза колко напрегната и побледняла беше Ана. Знаеше, че вътре в нея сигурно се надига паника. Сякаш за да скрие чувствата си от него, тя не го погледна, докато минаваше наблизо. Колко жалко, че не можеше да хване поводите на нейния фургон и да поеме с нея на дълъг път, където ще прекарат много вълнуващи нощи под звездното…
Стив тръсна глава да прогони мислите и за малко да пропусне да подаде сигнал на следващата жена. Не се разсейвай!
Когато и последният вагон го подмина, Стив потупа по врата своя червеникавокафяв кон и промърмори:
— Да вървим, Чууни.
Пое в галоп покрай всеки от фургоните, за да провери как се справят дамите. Заговаряше всяка, дори само с по няколко думи. Отново се върна назад, оставяйки ги да потренират новопридобитите си умения.
Водачът приближи Луиз и се понесе успоредно с нея, посочвайки й да направи широк завой обратно към лагера. Остана на място, за да види как ще се справи всяка една с трудната маневра, и даваше наставления, когато бе необходимо. Не можеше да не почувства гордост от добрата работа, която бе свършил.
Впери поглед в жената на неговите мисли, докато тя правеше завоя. Не срещна някакви особени затруднения. Изглеждаше горда и щастлива, когато минаваше покрай него, тя го надари с усмивка. В отговор той само кимна, за да скрие прилива на чувства от нея и останалите.
Тренировките по управляване и завиване продължиха два часа под бледото мартенско небе, което днес бе малко по-топло. Стив свали шапка и използва ръкава си, за да избърше потта от лицето си. Продължаваше да се оглежда наоколо със зорките си очи, защото въоръженият лагер имаше нужда от известно време, преди да отвърне на сигнала за тревога, подаден с изстрел. В калъфа на седлото му имаше петнадесет зарядна автоматична пушка „Хенри“. Беше експерт в стрелбата с нея и го бе доказвал нееднократно. Пръстите на лявата му ръка се плъзнаха по дръжката на „Колт-Уолкър“, 44 калибър и по изрязаните инициали. Той спря движението им и ги сви в здраво стиснат юмрук, смръщил вежди в огорчение, което не го напускаше и за миг.
Джини беше изтощена. Нямаше и един инч от тялото й, който да не протестира на натоварването. Въпреки широкополото боне, което криеше лицето й в сянка, яркото слънце я караше да примижава, а очите и главата я боляха. Кожата и дрехите й бяха мокри от пот, лицето й блестеше. Косата й се спускаше надолу по гърба като дебело кожено покривало. Утре ще я привърже, както ги съветваше Стив и ще й стане по- хладно. Съжали, че не е по къси ръкави, но веднага се досети, че ръцете й ще почервенеят от слънцето. Що се отнася до ръкавиците й за езда, бяха твърде тънки, за да я предпазят от грубите поводи. Стив я бе предупредил за опасността да ги изпусне и да изгуби контрол над впряга. И тогава ако мулетата се подплашат, водачът можеше да хвръкне нагоре от седалката, която нямаше предпазни перила.
