изток пълководеца си Варда Фока, обърна се към българите на север и запад. Преди това още, колкото и да бяха големи грижите му в Азия и Италия, той следеше зорко какво става в България, знаеше всичко за тамошните събития. И готвеше удар срещу мизите, като се мъчеше да подчинява на ума си големия гняв спрямо тях, който се бе събирал в сърцето му от много години. Той започна хитро и ловко, ала беше още млад и в лоши за него часове се оставяше да го води повече гневът му и жаждата му за мъст. Той имаше свои люде навсякъде в България — ромеи, власи, арменци, а също и от българите. Като знаеше за безсилието на българския цар и за голямата сила на Самуила Мокри, той започна най-напред с Арона Мокри. Откакто седеше Арон в Средец, много пъти бе въртял опашка пред вратите на Константинопол като бездомно куче, което чака да му подхвърлят кокал. Василий Втори знаете и за Варвара, съпругата Аронова, която пред нищо не би се спряла, за да стигне до най-голяма власт в царството. Тя и сама се грижеше да праща в Цариград такива вести за себе си. Василий знаеше от свои люде, приближени и много близки на Варвара, че тя ненавижда своя развратен мъж и е готова дори да посегне върху него, за да постави себе си на първо място, макар и чрез своя първороден син Иван-Владислав, който сега беше още невръстен юноша, но във всичко й беше покорен. Оттам и започна ромейският император с тънкия си ум.
Василий изпрати скришом направо до Варвара Аронова саморъчно свое писмо, което привидно можеше всякак да се разбере, но истинският му смисъл беше едно неочаквано и несънувано от нея предложение: императорът на ромеите чувал и знаел за необикновените качества и добродетели на нейния най-голям син и като грижовен брат, който мисли само за истинското щастие на сестрите си, а не за нетрайните неща в живота, помислил за едно щастливо сродяваме, разчитайки в същото време на нейния ум и на нейното майчино сърце. Нека тя да помисли какво би значило това за нейния син, той всичко оставял на нейната прозорливост, а мислел само за доброто на по-малката от сестрите си. Василий изпрати това писмо на Варвара и след това остави тя да реди нещата, понеже той всичко предвиждаше.
Варвара съвсем загуби ума си от това писмо на императора и започна да реди работата с голямо усърдие, но с малко ум. Тя затвори мъжа си в една малка стая, сложи го да седне на маса за писане и го накара да напише писмо на императора, но колкото пишеше той, още повече тя му казваше и повтаряше какво да пише. И Арон писа, че те двамата с жена си, а също и техният първороден син целуват ботуша на императора, който е най-велик господар на земята и наместник на Исуса Христа, лежат ничком пред него и не смеят да дигнат очите си към светлия му образ от благодарност за преголямата чест, която им прави, като иска да се сроди с тях. Арон написа още много такива унизителни думи до чуждия господар и на края завърши, пак тъй заедно, с жена си, че те и техният син, и всички техни люде са готови да изпълняват във всяко нещо волята му, а те са първите люде в българското царство, дето царува един убог човек без пол и без каквато и да е друга сила.
Тук Арон, пиян от радост и гордост, спря да пише и се изпъчи надменно срещу жена си:
— Стига е царувал тоя скопец!
Варвара кимна, но в погледа й имаше друга мисъл и тя попита със затихнал, равен глас:
— А другият?
Арон хвърли перото на масата и наоколо пръсна чернило:
— И него ще затрия! До корен.
Те не споменаха име, но и двамата знаеха за кого говорят. Все пак Варвара познаваше добре своя мъж и поиска да го изпита, макар това да беше без полза:
— Той ти е роден брат.
— Брат. Той пръв ще ми попречи и най-напред неговата глава ще взема! Не признавам брат, като е пред мене царският престол. Е, най-после!
Колкото и да познаваше тия двама люде, Василий Втори много се изненада, като получи това тяхно писмо и от готовността им да му се подчинят във всичко. Като стигна работата с тях дотам, той помисли и за Самуила, понеже от него се боеше повече, а за царя и не помисли. Василий знаеше, че Самуил Мокри, след като затвърди българската власт дълбоко на юг, от някое време строеше на един остров в Преславските езера голяма църква и твърдина за себе си; императорът знаеше и това, че Самуил странеше вече от жена си и живееше повече с друга жена, която криеше на тоя остров. Императорът не измисли друго нещо, за да улиса и заблуди Самуила, а изпрат при него двама най-изкусни строители, изпрати ги през Италия; те й наистина бяха италианци, уж случайно попаднали в Охрид. Така и казаха на Самуила, че случайно минават оттук, а той ги заведе на острова сред Малкото езеро и скоро остана удивен от тяхното изкуство. Те работеха добре и най-добре, но в същото време не забравяха и по-главната задача, която им бе възложил Василий Втори — да насърчават и увличат все повече Самуила Мокри в неговото строителство. Това не беше трудно за тях, защото в сърцето на Самуила наистина гореше такава страст. Те го подучиха какви още по-големи и по-хубави сгради да издигне на острова, за да го направи удобен и приятен за живеене, но също и яка твърдина за себе си; подучиха го да изгради макар и по-малки твърдини и по другите острови в двете езера.
— Така, сред тая вода и сред тия планини — казаха му те — никоя земна сила не може нищо да ти стори и ти ще бъдеш по-силен от всеки друг господар.
Като увличаха него по тоя начин, те увличаха все повече и себе си. Самуил и не можеше да допусне, че такива люде, дошли от чужда земя и не от изток, а от запад, могат да бъдат оръдия на ромейския император. Той от своя страна следеше зорко какво ставаше в Цариград и така стояха работите там, че не допущаше новият император да посмее да предприеме нещо против българското царство за още някое време, а още по-малко можеше да знае императорът неговите скрити кроежи. И се зае да строи с голяма страст цял един град по островите в двете Преспански езера, та и с име го назова — Преспа.
В същото време Василий, насърчен от писмото на Арона, бързаше да изведе докрай своите планове и писа второ писмо, сега направо до него, като му съобщаваше открито, че е готов да даде сестра си за съпруга на сина му Иван-Владислав, макар да е той още непълнолетен. „Това — добавяше императорът на края на писмото си — ще бъде може би и по-добре, за да има достатъчно време моят бъдещ зет и брат да се подготви за голямата длъжност и власт, която ще легне на неговите рамена, заедно с венеца, който ще бъде сложен на главата му.“
В Средец започнаха да се готвят за царска сватба и най-напред Варвара. Като жена и още повече със своя нрав, тя беше склонна към суета и всякакъв външен блясък, та не пожали парите си, накара също мъжа си да изпразни и ковчега на комитското управление едва ли не до дъно и все това му повтаряше:
— Ти ставаш сват на ромейския император! Трябва да посрещнем достойно в дома си неговата сестра и людете, които ще ни я доведат…
Арон изпълняваше всяка нейна дума, но скришом и от нея таеше други мисли, старите свои мисли и желания — да стане той първо цар, преди да стане баща на цар. И сега още, преди да е седнал на царския престол, той се чувствуваше като цар, редеше живота си по царски, както разбираше и знаеше. Оживяха в него всичките му бесове и с още по-голяма сила. Не се свенеше от нищо, не се боеше от никого. Пировете му продължаваха по цели седмици ту в Средец, ту в палата му в Разметаница, където завличаше по цели тълпи развратници като него, мъже и жени, и още повече свои угодници. Той се хвалеше, че ще стане цар и всякакви хитреци, алчни користолюбци се влачеха по петите му и още повече разпалваха в него суетни желания, голямото му пустославие. И като виждаше как всички около него му се прекланят, величаят го и го прехвалват, други пък, още по-лукави, преструваха се, че треперят от неговата мощ, той ставаше още по- безогледен, ставаше жесток мъчител и жестокостта му го развеселяваше. Арон беше най-често пиян и в него вече нямаше никакви колебания и задръжки. На пировете се играеше с кокалчета на големи пари и разни други скъпи вещи. Арон беше алчен за всяко голямо богатство и тъкмо в тая нечестива игра търсеше да се насити. Караше людете да играят и понеже му се бояха, те сядаха да играят с него. Той ги мамеше и ограбваше открито, те се оставяха да ги мами и да ги ограбва. Те очакваха да стане цар, за да грабят, да мамят и те под неговата царска закрила. Но имаше някои от людете му, които не се оставяха да ги ограбва или пък нямаше какво повече да сложат в играта. Арон ги принуждаваше със сила, биеше ги, а кмета на Вакарел, който беше и подвойвода, той удари с нож, та подвойводата едвам и оживя.
Варвара, жена му, знаеше всичко; между най-приближените му люде тя имаше свои люде. Тя нямаше време да го обуздава и не можеше да го обуздае. Сега тя всичко кроеше и строеше с най-големия си син, който трябваше да стане цар. Иван-Владислав едва-що бе навършил дванадесет години, но беше много досетлив за годините си. Не беше нужно да се говори много с него, да му се обяснява и разяснява. Варвара му каза, че трябва да стане цар, а той не се учуди на това и бързо се научи да се държи като цар, доколкото
