Слушай добре: аз не искам от тебе милост за никого. Искам справедливост.
Той стана. Стана след него и Рун.
Два дена по-късно на главната стъгда в Охрид бяха отсечени със секири главите на Михаил Кукул, на Петър Кош, на Мойсей Рилка и на други двама, осъдени като предатели на царството. Събрал се бе целият град да гледа. Забеляза се от всички на стъгдата, че петимата клетници подлагаха главите си под секирата на губителя покорно, с примирение.
Глава VI
Самуил Мокри поведе от Охрид и двете момчета — Гаврила-Радомир, сина си, и Ивана-Владислав, племенника си. Преди да напусне Охрид, той видя за малко време и щерките си, но жена си не пожела да види.
От Охрид великият войвода поведе и двама изкусни лечители. Като пристигна в Преспа, той остави там двете момчета и войниците си, а лечителите заведе в горската къща на Биляна Маркова. На вратата на къщата го посрещна застаряла вече селянка, която бе доведена тук да прислужва на ранената. В стаята на Биляна той завари отец Емилиян, седнал на столче недалеко от легдото й. Като влезе, стори му се, че бе прекъснал разговор и думи, които те двамата не искаха да чуе и той; стори му се, че това показваха лицата им, погледите им. Това не му се видя много чудно между болната жена и духовника, но го забеляза и остана в паметта му. Отец Емилиян размени с него поздрав и си отиде.
Двамата врачове не се бавиха много около ранената. Видяха раната й, видяха и схванатите й нозе, опитаха доколко може да ги движи. Нозете бяха като мъртви. Мълчаха някое време и двамата, после започна да говори тоя, който беше по-стар, и говореше надменно, премного тихо, като човек, който не допуща никакво съмнение в думите му и не иска да знае дали се чуват добре. И като да четеше той някакво писание:
— Рана от стрела, от меч или от каквото и да е острие на това място в тялото е смъртоносна. Ако острието не улучи добре, смъртта може да се позабави. Ако острието не улучи добре, смъртта може и да отмине. Но тук е възелът, който държи долните отверстия на човешкото тяло и те могат да се отпуснат и вече да не се затварят; тук е също възелът, който държи ръцете и нозете. Ако острието повреди тоя възел, ръцете и нозете се схващат или само ръцете, или само нозете, но се схващат завинаги. Благодарете се, че на тая жена са се схванали само нозете и аз нищо повече не мога да кажа.
Той млъкна със застинало лице. Заговори по-младият, който беше по-угодлив, но своето скрито високомерие искаше да покаже с преголеми знания:
— Това, което каза моят учител и брат Исай Качун, е самата истина. Който получи такава рана на това място, ако не умре на часа или след късо време, ще остане да живее недъгав. Дотам стига човешкото знание и мъдрост, ала в живота човешки има много неща, които остават извън нашето знание. Тая жена е ударена със стрела, ние знаем това. Но ние не знаем дали е ударена по волята на бога, чиито пътища са неведоми, или по-волята на сатаната, който пречи и пакости на всяко божие дело. Ако тая рана е нанесена по божия промисъл и ако пострадалата я понесе с търпение, тя ще я възвиси и ще я приближи към бога. Ако е нанесена по внушение и воля на сили тъмни и адови, всемилостивият бог може да стори чудо, за да порази и тук врага человечески.
Врачът пое дъх, за да продължи неясното си слово, ала Самуил го прекъсна:
— Ти кажи, лечителю, дали можеш да помогнеш на ранената.
Врачът се поклони пред великия войвода и каза с престорена скромност:
— Ще повторя, което каза моят учител и брат Исай Качун: за такава рана няма лек и помощ. Но ще прибавя, че у бога и всякакво чудо е възможно.
Самуил Мокри изпрати двамата врачове да нощуват в града, където им бе определено място. После заповяда на прислужницата да донесе да се нахранят с Биляна — той не беше ял през целия ден. Голяма и видима беше радостта на Биляна, че той пожела да се хренят заедно. Тя не беше гладна, но те отдавна вече не бяха сядали заедно на трапеза. Двамата лечители не й донесоха утеха, ала тя сега не искаше да допусне в сърцето си ни скръб, ни отчаяние, а разтвори сърцето си за радост. Самуил беше тук, оставаше да се храни с нея и Биляна не искаше да го отегчава със своите тъги и болки. Докато чакаха прислужницата да нареди малката трапеза до леглото на болната, Самуил ходеше от ъгъл до ъгъл и редеше думи за утешение. Тя ги чуваше с едното си ухо и с по-голямо съсредоточение чуваше милия му глас, следеше движенията му, чувствуваше и виждаше неговото желание да я утеши, да я обнадежди. Той сякаш и сам вярваше на думите си — говореше с въодушевение:
— …Ще ти доведа други врачове. Ще пратя люде по всички краища на царството. Ти не ги слушай тия двамата, те толкова и знаят. За всяка болка има и лек, докато човек е жив.
Прислужницата нареди трапезата, помогна на Биляна да седне в леглото, подпря гърба й с възглавници. Бледото, отслабнало лице на ранената се бе разхубавило, цяло озарено от радостна усмивка.
— Да… да… — поклащаше тя глава, но не на думите му, които бяха излишни, а на гласа му, пълен с обич към нея, на голямата му грижа за нея. — Да, да, мили…
Дума след дума, миг след миг неговото въодушевение намаля и изчезна; да, той наистика ще доведе и други лечители, но вече и сам не вярваше, че те ще излекуват Биляна. Миг след миг избледня, изчезна и радостната усмивка от нейното лице. С изостреното си внимание тя забелязваше всяка промяна у Самуила.
Когато прислужницата дигна скромната трапеза, Самуил се облегна на стола си и дълго мълча. Биляна виждаше, че с мислите си той вече не беше при нея. Безшумно се придръпна и тя в леглото си, като че ли искаше и съвсем да се скрие от погледа му. Неочаквано, негли изеднаж си спомни за нея, той сложи ръка върху ръката й, както беше отпусната по края на леглото, и рече:
— Утре аз трябва да замина. Ти не тъгувай.
Стаята се бе изпълнила със здрач. Настъпваше нощ.
Преди да се прибере в спалнята си тая нощ, Самуил Мокри поговори с Рун. Богомилът бе свършил много бързо работата си на острова. Той каза:
— И тук се повтори и потвърди това, което вече знам. Няма съмнение, че жената е ударена от твоите шуреи, по тяхна повеля, но пак никой не ми каза, че видял с очите си кой е пуснал стрелата. Колкото научих, научих го от тукашния калугер, тоя брадат дявол.
— Какво мислиш ти? — попита великият войвода. — Защо са дигнали оръжие против тая жена?
Богомилът наведе очи:
— Това ти знаеш по-добре от мене.
Самуил се разкая за излишния си въпрос. За незаконната му връзка с Биляна знаеше цяла България, но ето за един миг той пожела да изпита какво знаеше Рун за тая греховна връзка. И получи отговора му. Наведе очи и великият войвода. Сетне обърна гръб на богомила и излезе от стаята му.
Той се приближи с бързи стъпки към стаята на двете момчета, която беше наблизу; искаше да се отстрани по-скоро от богомила, като човек, който търси по-чист въздух със зажаднели гърди. И влезе при момчетата. В стаята беше тихо; чу се само изшумоляване на пергаментен лист. До леглото в единия ъгъл гореше на ниска масичка трисвещник; там беше Иван-Владислав, който се бе изправил в леглото и държеше в ръцете си някакъв свитък. Светлината на трите свещи озаряваше слабото му тяло, виждаха се под нощната му дреха острите момчешки рамена и лакти, сякаш и всяка кост. Лицето му, с тъмни сенки под изпъкналите скули, изглеждаше още по-бледо, очите — още по-тъмни и погледът им беше още по-светъл. Самуил забеляза и като че ли за пръв път, че Ароновият син приличаше на майка си Варвара. Той и преди бе долавял тая прилика, но сега, при светлината на трите свещи, тя го удари в очите, а го удари и в сърцето. Момчето се бе изправило чинно в леглото си, смирен беше изразът на лицето му, ала очите му гледаха зорко.
В другия ъгъл на стаята блажено спеше на леглото си Гаврил-Радомир. Той бе разширил ръце и нозе, леглото едвам побираше едрото му тяло. Едра и красива лежеше на възглавницата главата му. Гъстите руси къдри блестяха при светлината на близкия светилник, здрава руменина се бе разляла по голобрадото лице, устните му, полуотворени, изпръхнали, се червенееха още по-ярко, а между тях се белееха едва разкрити широките равни зъби. Той дишаше тихо и дълбоко, дишаше цялото му тяло. Самуил хвърли към него бърз поглед — ето, заспал още рано-рано, обичаше той да си поспива, — ала недоволният му поглед се задържа
