намокри; така стане, гълъбче. И пилета, и птичета знаят кога вали дъжд, чедо…
Десет-дванайсет дни реката все прииждаше и накрай се разля извън бреговете. По ниските места на острова и по брега на Илиноис водата беше до три-четири стъпки дълбока. Откъм нашата страна беше няколко мили широка, а откъм Мисури си беше колкото и досега — половин миля, защото брегът на Мисури беше стена от високи канари.
Денем обикаляхме с лодката покрай целия остров. В гъстата горичка беше много сенчесто и хладно, дори когато другаде припичаше слънце. Мушехме се между дърветата, а лозите бяха на места толкова гъсти, че се връщахме да поемем друга посока. По всяко повалено дърво имаше зайчета, змии и други зверчета; ден-два след като водата заля острова, те толкова се опитомиха от глад, че можехме да ги ловим с ръка, ако искаме. Само змиите и костенурките се плъзгаха веднага във водата. Могилата, дето беше нашата пещера, беше пълна с тях. Можехме да си наловим, колкото искаме.
Една вечер уловихме чудесен сал от плаващи борови дъски. Този сал беше дванайсет стъпки широк, петнайсет-шестнайсет дълъг и се издигаше на шест-седем инча над водата. Случваше се и денем да видим как реката отнася трупи, ама денем не смеехме да се покажем и да ги издърпаме.
Друга нощ, както си стояхме, точно на разсъмване, в предния край на острова, гледаме — точно пред нас, откъм западната страна, плава цяла къща. На два етажа, ама доста килната на една страна. Отидохме с лодката до нея и надникнахме през един прозорец на горния етаж. Вътре беше съвсем тъмно, нищо не се виждаше, затова привързахме лодката и зачакахме да се съмне.
Съмна се, преди да стигнем до другия край на острова. Пак надникнахме през прозорчето. Видяхме едно легло, маса, два вехти стола и разни други неща, пръснати по пода. На стената имаше окачени дрехи. В най-далечния ъгъл лежеше нещо прилично на човек. Джим извика:
— Хей, ти там!
Оня не мръдна. Повиках и аз, после Джим рече:
— Не е заспал… умрял. Ти стой тук… аз вляза и видя. Влезе, наведе се, погледна и рече:
— Умрял. Така е. И гол на всичко отгоре. Застрелян в гръб. Трябва умрял преди два-три дни. Ела, Хък, ама не поглеждай лице — много страшно.
Хич и не го погледнах. Джим хвърли върху му някакви вехти дрипи, ама аз и не мислех да го погледна. По пода се търкаляха мръсни карти за игра, шишета от уиски и две маски от чер плат; по стените бяха надраскани с въглен разни просташки приказки и рисунки. Имаше две мръсни платнени рокли, една лятна шапка, на стената висяха женски долни фусти и мъжки дрехи. Пренесохме всичко в лодката — все можеше да свърши работа. На пода имаше една омазнена момчешка сламена шапка; прибрах и нея. Имаше и една бутилка за мляко, запушена с парцал — някое бебе да смуче мляко през него. Щяхме да вземем и нея, ама беше счупена. Имаше и един очукан вехт сандък и платнен куфар със счупени заключалки. Куфарът беше отворен, само че вътре нямаше нищо за в работа. По пръснатите вещи разбрахме, че хората са избягали набързо и не са могли да вземат много неща.
Намерихме и един вехт тенекиен фенер, месарски нож без дръжка, съвсем ново ножче Барлоу (струваше най-малко два долара), сума лоени свещи, тенекиен свещник, кратуна, тенекиено канче, изпокъсан вехт юрган, провиснал от леглото, една торбичка с игли, карфици, парче восък, копчета, конци и какво ли не, една секира, гвоздеи, въдица с грамадни куки, дебела колкото малкия ми пръст, един свитък еленова кожа, кучешки ремък, подкова, няколко шишенца с лекарства без надписи; като си тръгвахме вече, намерих едно конско чесало, а Джим — скъсан лък за цигулка и един дървен крак. Ремъците му бяха целите изпокъсани, инак не беше лош крак; само че за мене беше дълъг, за Джим къс; разровихме навсякъде, но втория не можахме да намерим.
Както и да е, плячката си я биваше. Като свършихме работата и решихме да се махнем, бяхме отминали вече на четвърт миля от острова и се беше развиделило, затова накарах Джим да легне на дъното на лодката и го завих с юргана. Инак, ако е седнал, хората отдалеко ще видят, че е негър. Додето откарам лодката към илинойския бряг, течението ни отнесе още половин миля надолу. Запромъквахме се все в мъртвото течение покрай брега и така се върнахме благополучно на острова, без да ни се случи нещо или да срещнем някого.
Глава десета
КАКВО ДОНАСЯ ЕДНА ЗМИЙСКА КОЖА
След закуска ми се прищя да поприказваме за умрелия и да разгадаем как ли е бил убит, ама Джим не искаше. Каза, че можело да си докараме беля — освен това, рече, можело да му скимне да идва насам нощно време; на непогребан мъртвец по-често хрумвало да скита насам-натам, отколкото на тия, дето си лежат мирно и тихо в гроба. Тия думи ми се сториха много умни, затова не споменах вече за мъртвеца; ама не престанах да мисля за него — все ми се искаше да разбера кой го е застрелял и защо.
Като разтарашувахме дрехите, намерихме осем сребърни долара, скрити в хастара на вехто палто, ушито от конска попона. Джим каза, че палтото трябва да е откраднато, защото хората нямало да го изоставят ако са знаели, че в него има пари. Аз рекох, че може те да са убили човека; но Джим не каза нищо. Тогава аз пак се обадих:
— Смяташ, че може да си докараме беля? А какво каза, като довлякох завчера змийската кожа, дето я намерих навръх могилата? Каза, че най-лоша поличба било да докоснеш змийска кожа! На ти тебе лоша поличба! Толкова неща намерихме и осем долара на това отгоре! Много ми се ще всеки ден да ни сполита такава беля, Джим!
— Не бързай, чедо, не бързай. И не възгордявай. Бедата дойде. Помни какво ти казал — дойде!
И наистина дойде. Тия приказки бяха във вторник, а в петък подир обяд, както си лежахме на тревата в горния край на могилата, ни се свърши тютюнът. Отидох в пещерата да взема и гледам там — гърмяща змия. Убих я, навих я на колело и я скрих в долния край на Джимовото одеяло. „Ех, че смях ще падне, рекох си, като я намери Джим!“ Вечерта забравих змията, а пък женската на убитата змия се била промъкнала вътре и щом Джим си легна, го ухапа още преди да запаля свещта.
Джим скочи и изпищя, а щом вдигнах свещта, видяхме гадината свита и готова да се хвърли пак. Пребих я на място с тоягата, а Джим грабна бутилката с уиски на баща ми и почна да се налива.
Беше бос, та змията го беше ухапала направо в петата. И всичко това стана само защото аз, глупакът, забравих, че щом оставиш някъде умряла змия, другарят й бездруго отива и се увива около нея. Джим ме накара да отсека главата и да я хвърля, после да одера тялото и да опека едно парче от него. Изпълних всичко, той изяде парчето месо и каза, че то ще го изцери. Нареди ми още да извадя звънчетата на змията и да ги завържа около китката му. И това щяло да помогне. После се измъкнах полекичка и захвърлих змиите в храсталака; защото за нищо на света не исках Джим да разбере, че за всичко съм виновен аз.
Джим все се наливаше, а като го заболеше много, почваше да се мята насам-натам и да пищи; но щом му попреминеше, пак започваше да се налива. Ходилото му страшно се поду, после и целият крак; подир малко го хвана уискито и реших, че ще му мине вече; макар че аз лично предпочитам да ме ухапе змия, а не уискито на баща ми.
Джим лежа четири дни и четири нощи. После кракът спадна и той взе да ходи. Аз се зарекох, че никога вече няма да пипвам змийска кожа, щом разбрах какво може да ти докара. А Джим каза, че се надява друг път да му вярвам. Да пипнеш змийска кожа било такова нещастие, че кой знае дали злото се е свършило или ни чака още някоя напаст. Хиляди пъти по-добре било да видиш нов месец през лявото си рамо, отколкото да пипнеш змийска кожа. И аз вече взех да мисля, че е така, макар едно време да смятах, че да погледнеш нов месец през лявото си рамо е нещо съвсем глупаво и безопасно. Старият Ханк Бънкер го погледнал веднъж така, а на това отгоре се и похвалил; не минаха и две години, взе, че се напи и падна от арсеналската кула. Така се разби, та приличаше на пихтия; дигнаха го с две хамбарени врати и разправят, че в тях го погребали. Ама аз не видях. Баща ми разправяше. Както и да е, всичко станало само защото бил глупак и погледнал месеца през лявото си рамо.
Дните си минаваха полека-лека, реката спадна и се прибра между бреговете си; първата ни работа сега беше да закачим на въдицата един одран заек и да я пуснем. Уловихме един сом човешки бой — шест фута [английска мярка за дължина, равна на 30,5 см] и два инча [английска мярка за дължина, равна на 2,54 см] дълъг, двеста фунта на тегло. Не можахме да го издърпаме, то се знае: щеше да ни хвърли чак до Илиноис. Само седяхме и гледахме как се дърпа и мята, додето най-после се удави. В корема му имаше едно медно копче, една топка и какво ли не. Разрязахме топката със секирата и намерихме вътре цял масур. Джим каза,
