Поръчваме си още по едно кафе. Времето е хубаво, но водата е по-лайняна на цвят и от вчера. Пфу, тия картички сигурно ги ретушират! Океанският прибой е като безнадежден хленч. Заслушаш ли се, друго не чуваш.
— Слушай сега аз как виждам историята, Совьор! Ървинг Клей е важна клечка в престъпния свят. В кой бранш? Не се знае. От някакъв консорциум, американка му работа — Черния картел. Абе нещо като мафията. Сега имат преструктуриране и някои от най-важните Шефове трябва да заминат с еднопосочен билет. И Ървинг Клей е от тях… Обаче някой пропява и Клей включва. Наясно е, че си е отишъл! Няма отърване, освен ако не извърти някакъв изключителен номер. На първо време обикаля Европа, за да види не може ли да се завре някъде. Нали се сещаш! Светът е много малък, за да се Скрие. Но ето че от една тъпа история му прищраква. Някакъв карък му забърсва ролса. Неговите хора сигурно са го гледали, докато се поти, защото за нула време цъфват в твоя гараж. Господата си прибират собствеността и отвеждат Мигел. Какво се е случило после между твоя ортак и Клей, няма никога да научим. На американеца не му е било трудно да събере очите на Циганина, защото е къде-къде по-висока топка. Мигел ококорва ей такива очи. Клей размахва пачката и твоето приятелче, което не го свърта на едно място, клъвва. Заминаване за САЩ. Ървинг Клей има наум следното: осъдили са го на смърт, но той ще умре, преди да го убият! Вареното яйце на Христофор Колумб! И го тръшва ракът. Слага всичко в ред и подготвя бърлога, където да си живее като Симеончо, след като умре. Обаче за да бъде официален спокойник, трябва да има някой на негово място за опелото и кремирането.
От гърлото на Совьор се изтръгва отчаян рев. Той слага голямата си, нашарена с белези лапа върху ръка та ми.
— Мигел! — измучава той.
— Опасявам се, че е така, брато. Един полулегален, дошъл от друг континент, където също няма почти никакви близки. Идеалният труп! Когато операция „Покойник“ започва, Ървинг изработва нещата така, че официално да регистрират смъртта му. Трябва му съвсем редовен смъртен акт, защото хората от Черния картел за разлика от приятелчето ти и брат му не са тревопасни.
— Мама му, пластмасовите гърди! — възкликва Коджапул.
— Браво, бързо стопляш! Малко гримче, съответно осветление и повиканият доктор преслушва парче пластмаса. Остава само заместникът да гризне дървото и плющете, платна, вейте се, знамена! Циганина да гори със син пламък! Двойката се потапя, жената като вдовица, фалшивият покойник като неин секретар, шофьор или каквото щеш. Нали включваш, Совьор, какъв концептуален размах! Полъх от крилото на гения, да не се свеним да го кажем!
Лицето на моя превъзпитан гангстер е изопнато. Дъвкателните му мускули играят, очите са присвити, устните леко потрепват.
— Гад! — изръмжава той. — Гадина! Така е станало, както ти казваш!
— Виждаш ли — му викам, — не е безполезно едно ченге да може да мисли. Планът на Клей е осъществен безупречно. Единствената песъчинка в колелата е, че Циганина е научил телефона на явката, където двойката възнамерява да се покрие. Разбира се, не са му го дали нито Ървинг, нито жена му. Дали не е претърсил спалнята им? Или чантата на госпожата? Възможни са много хипотези. Според мен са имали нужда от съучастието на Циганина, за да мине номерът с фалшивата смърт. Включили са го в комбината — разбира се, без да му обяснят каква роля са му отредили за после. Тоя мастафур Циганина да вземе да хлътне и иска на всяка цена да научи някакъв номер, за да го даде на своята си Наоми Кембъл. Те не му го казват или му казват фалшив. Но понеже си е откачалка, твоят приятел го проверява и стига до истинския. Дава го на Малката Морийн. И понеже тя няма вести от своя коцкар, след известно време позвънява. Представи си само физиономиите на покойника и вдовицата, които смятат, че са се омъглили югеуег, а изведнъж чуват женски гласец да пита за препечения им съучастник! Няма начин да не са си глътнали езиците. После обаче загряват какво е станало. Разпитват мацето, прекарват го да си каже адреса. Сигурността им зависи от живота на Морийн Грансън. Тя трябва да млъкне на часа. Операцията е мълниеносна. Вчера се явяват при момичето и го убиват. Какво ще кажеш за това повествование, амиго?
— Няма грешка. Така е навързано всичко, че не виждам друго обяснение — мрачно се съгласява съотборникът ми. — Какво излиза, Циганина е издимил през комина?
— Опасявам се, че е така.
— Няма прошка за тях! — уверява ме дъртият бандит.
Изкопаемото на рецепцията ми се хили подканящо. Заварвам го да дипли на пачки куп банкноти от по един долар, на които се зъби Вашингтон с килната перука. Тази сутрин старчокът е като репичка. Нищо чудно да си е поиграл на чичо доктор с чистачката, засукана мексиканка с шавливи очета, четина по скулите и задник на баварска перачка. Много рунтавите не привличат особено моя… вкус, ти какво си помисли? Дай ми на мен мъхести. Е, ако си падат по перверзни (то им личи по погледа), мога да ударя един карамбол, без да им искам данък добавена стойност.
Мексиканката, за която ти разправям, ме бройка с око като газова горелка. Търка стълбището и както се е навела, можеше да й провериш цвета на гащите, ако носеше такива. Чичко Паричко проследява моя взор, засича белтъците на красавицата и показва витрината с порцелановите си зъби.
— Готина малка доставка, а? — пита като в лош превод на американско криминале.
— Бъди сигурен! — отвръщам в същия стил.
— Много е миличка — осветлява ме натъртено, за да ме открехне, че е такава с него.
Аз обаче не съм се домъкнал в главната квартира, за да бруля смокини. Вадя от джоба листчето с телефонния номер, който открихме при Морийн.
— Може ли да се разбере в кой щат и къде е този номер?
Той смъква джамовете до върха на хобота си.
— Не е цял! — отбелязва.
— Знам, но искам да разбера поне от кой район е. Едва ли е толкова трудно, а?
— Мога веднага да ви кажа, че е от Калифорния. Покойната ми сестра живееше там, нейният номер започваше така.
— Чудесно! Можем ли да научим нещо повече?
— Трябва да се питат телефонните услуги.
Запознавам го с десет наполеона.
— Ще бъдете ли така любезен и да им позвъните? Не е лесно за един чужденец да общува с администрацията.
Има си хас! За тия пари ще смени и гърнето на кадилака ми.
Мексиканската дева горе на стълбите е спряла да парцальоти стъпалата. Муцунката й като месечина е мушната между две пречки на перилата. Зяпоти ме вторачено без никакво притеснение. Полата й се е набрала и честно ти казвам, брато, такава гъста леха не можеш да видиш и в пийпшоуто на Лъвов мост!
Оня Кастанет зад касата ме бута по ръката. Обръщам Се. Подканя ме да се кача. Ти включваш ли, дедето си сгрява спаружените кайсии със сводничество? Тоя столетник го раздава пиргиш, за да си припомни гъдела в изпърделите плондири. С брадичка, с поглед, с пръст ме подтиква да вървя към екстаза и ми обещава неописуеми наслади. Ти ме знаеш, нали? Цял живот съм (се) Изхождал от принципа, че на стената с ловните трофеи Винаги ще се намери още едно място. Често съм намирал съкровища в партенките на живота, там, където на теб никога няма да ти хрумне да си завреш носа.
Пристъпвам аз към стълбите. Щом засича маньовъра ми, госпожица Саански балдър припва нагоре. Отваря първата врата вдясно. Следвам я по петите. Стайчето е мижаво, цялото изпълнено с креват, на който е метнат само долен чаршаф, вярвай ми, братино, нито в първа, нито във втора свежест. То си е цял атлас, картата на света с океани от сперма и лайняни континенти (с планините). Абе лукс!
Ако хващаш дебелия край на моята мисъл, оня старчок долу се занимава по малко със сводничество, за да си докара нещо отгоре. Щом усети някой мераклия, вика малката мексиканка със звънец и момето се появява на сцената с коронния си номер „виж ми котенцето, докато мия стълбището“. Клиентът кълве или не кълве. Клъвне ли, дъртакът включва светофара на зелено. Установил е, че на мен гащите ми от само себе си падат (в хотелите ги усещат тия работи), и си е рекъл, що пък да не го запържа.
Влизам в операционната (точно това е). Сиромахкинчето, дето си няма дори гащи, залоства вратата.
