Странно, но очите му се отвориха и той умря, вперил поглед в белия таван на залата.
Русият издърпа пистолета с отвращение и отиде да го измие на умивалника. Другите гледаха стария, който кръстосваше залата със спъната походка. След малко овладя нервите си и застана пред своите хора.
— Клей ни е прекарал с тоя рак — заяви той. — Том ни изнесе добро представление в ролята на черен просяк от квартала, обаче Ървинг е същински виртуоз! Направо се е зачеркнал от гражданските регистри. Момчета, остават ни по-малко от двайсет и четири часа, за да нагласим будилника на Клей на последната му минута — усмихна се на думите си и добави: — Не ви казвам да търсите жената, това си е азбуката на занаята. На конете, каубои мои, трябва да настигнем влака!
ТОВА БЕШЕ ЧЕТВЪРТОТО УБИЙСТВО.
10.
Напомня ми за Мариза. Не за Мариза Коджапул, на нея хирургът сега й тропосва пищяла, а за Мариза Бастие, оная прочута авиаторка, която през 1936 г. прелита сама над Атлантика и загива тъпо (кой ли умира умно?) на въздушен празник в Лион. Същият тип решителна жена с къси коси и волева брадичка. „Не й е студено на очите“ (както ще рече Берю).
Да можеше да я видиш как юрка хеликоптера в бледозеления си гащеризон. Бас ловя, че и от карате отбира и ще те просне възнак, само да си й посегнал. А, Бога ми, не само на теб ти се иска! Щом я видиш, и бушонът ти изгърмява, стига да клатиш поне сто грама между краката си.
Седнал съм до нея и мога да я съзерцавам в профил. Кестенява, с един особен бял кичур, лунички, очарователно носле, уста, която веднага си представяш върху твоя, едноокия, светлокафяви очи, „засенчени“ от дълги мигли, както казват колегите ми, дето дращят романчета за пестовни домакини.
Само едно ме стряска в нея: пуши. Фасът й дими в ъгъла на устата, но не я кара да мижи, както става обикновено.
Твоят покорен слуга е недоспал, размазан от умора, неспокоен като въшка в гащите на Стефани, принцесата на Монако, но въпреки всички притеснения неспособен да забрави какви магистрални пътища би могъл да прокара по снагата на тази привлекателна личност.
Въпреки че коефициентът ти за интелигентност е малко по-нисък от този на домашната амеба, не може да не си стоплил, че гениалната идея, която ме накара да викна еврика пред нелегалната бърлога на Клей, беше да наемем хеликоптер, за да уловим пиленцето.
В Щатите този начин на придвижване е доста разпространен — сума народ си има машинка, а фирмите, които ги дават под наем, са легион, както би казал Цезар.
Без проблем намирам онази, която задоволява нуждите на Фресно. Собственичката е госпожа Симпсън (фамилия, прославена покрай фърфалото на покойния Едуард VIII, мимолетен крал на Англия). Срещу добра сумичка тя приема без дърпане мисията, която планира ме, тоест настигане на един симпатяга с открито бяло порше преди мексиканската граница. За по-сигурно и показвам полицейската си карта, но си е ясно, че тя би си почесала с нея венериния хълм. И Ал Капоне да бях, пак щеше да приеме, стига аз да приемех условията й. Намисляме следната стратегия: летим над магистрала та на отиване, а ако не стане нищо, се връщаме над съседния път. Речено — сторено! Възнасяме се като три малки дяволчета.
Тя поддържа ниска височина, така че лентата, която се вие под краката ни, може да се разглежда като семеен албум. Разполагаме и с бинокъл, за да разпознаем по-лесно Клей, ако случайно го мернем.
Машината е чисто нова. Лъскава. В бяло и оранжево, да се вижда отдалеч. Върти й се шайбата (което си е важно за един въртолет). Г-жа Симпсън дава газ, обяснихме й, че нашето приятелче има с три часа аванс. Обаче неговата скорост е ограничена със закон, а нашата не е. По сметките на красивата ни пилотка, ако е тръгнал по магистралата, щели сме да го зърнем след около час и половина. Но аз си се блещя, защото Ървинг може да не е надул веднага по шосето. Отзад Совьор прави същото. Дъртият бандит е като паметник на омразата. Не обелва и дума, целият се е стегнал, точи врат и цъкли очи, сякаш се кани да рипне от хеликоптера веднага щом го засечем.
В един момент решавам да поразмърдам пласта пушилка в кабината.
— Пречи ли ви димът от цигарата? — пита.
— Малко — отвръщам. — Само вкусът му. Усмихва се.
— Е, значи не ви засяга.
— Засега — казвам. — Но не и след малко. Тя не включва.
— Как така?
— Откак ви видях, мисля за фатално неизбежната ни целувка. Устни като вашите и език като моя са създадени едни за други, както, надявам се, не ви е убягнало! Не е възможно да се разделим с едно тъпанарско Bye. Ние сме човешки същества, Мариза, а не говорещи роботи.
— Не се казвам Мариза!
— Вие го твърдите!
Зад мен гръмва саркастичният глас на Совьор:
— Ти си бил голям тьпкач бе, ченге! Няма да си умреш от срамежливост! Да викаш на тая друсла Мариза, докато моето момиченце го човъркат с ножовете, много мило!
Бях забравил, че пустият му турчин е научил английски в пансиона! От този гаф ми пресяда. Не съм такъв човек, уважавам бащинските чувства. Но пък майната му, да не съм се годявал за щерката! Не можеш да се поразсееш с някое гадже, без да се препънеш в условностите? Не му е работа на пандизчията да се репчи на господин графа, задето конярят му бил понабримчил пилчарката!
— Слушай, пенсио — му отпервам аз, — таз девойка ми напомня за Мариза Бастие, авиаторката. Трябва да я знаеш, от твоето време е. Затова й сложих тая фирма. Това първо. Второ, ако имам желание да опъна мадам, няма да ме спре недодъвкан мелез като теб! Ако не ти е ясно, да ти нарисувам картинка?
Моето избухване го кара да си свие рогата. За да му покажа, че може да си завре настроенията там, където хората си слагат свещички, термометри, че и гъвкави мембрани, започвам отново да си чуруликам с госпожа Симпсън.
— Ако тръгна на сватбено пътешествие — й разправям, — ще е с този въртолет, пилотиран от вас! Няма да има нужда да си водя булка.
— Вие май сте непоправим сваляч? — пита тя през смях.
— Така разправят хората, но не е вярно — отвръщам. — Свалячът говори, но не действа. А аз и говоря, и действам.
— Май освен това сте и фукльо? — пита пак госпожа Симпсън.
— Фукльото се перчи, че е извършил постъпки, които всъщност не е. А аз мога да ги върша дори без да се хваля. Впрочем възнамерявам не след дълго да ви докажа истинността на твърденията си. Омъжена сте, надявам се.
— Да, защо?
— Забелязал съм, че омъжените често са по-благосклонни от ония, дето им викат „свободни“. Деца?
— Едно момче.
— И играе бейзбол?
— Точно така.
— Съпругът ви също ли е в авиацията?
— Не, той държи спортна зала.
— Рйпезз? Ясно. Заклет враг на директорските шкембета, масажист на госпожите, сдобили се с целулит к остъклените си офиси. В края на работния ден е като пребит и заспива пред телевизора, додето вие разтребвате масата. Малка ваканцийка няма да ви се отрази зле.
Отзад Совьор ръмжи:
— На това ли му викаш преследване на хора? Преследване на цици, може! Подир синковеца си вървиш ти, ченге!
— Мъжът трябва да поддържа естествените си функции, за да е във форма, готин. Слушай, според мен има сърдечна любов и креватна любов. Първата се среща много рядко и няма нищо общо с втората. С нея свири музика, ронят се сълзи, а другата се озвучава само ОТ шуртенето на водата в бидето.
