Както си плямпам, не изпускам от очи безкрайната Магистрала. Летим над нея вече час и половина.
— Сигурно наближаваме границата — казвам, колкото да се намеря на приказка.
— С всяко завъртане на перката — отвръща тя игриво.
— Имате ли право да летите над мексиканска територия?
— И още как! За всеки случай представих план за полет до Мексикали. Защо? Няма ли да направим обратен завой и да се върнем над другото шосе, както говорихме?
— Мисля, че първо ще се наложи да продължим още малко.
— Както желаете.
Замълчавам. Алармата на моя първичен инстинкт пищи в кратуната ми. Имам чувството, че ще успеем да отмъстим, че развръзката е неизбежна. Сърцето ми пърха като пиле в кафез. Задъхвам се, място не мога да си намеря на седалката.
— Границата! — съобщава госпожа Симпсън.
Вижда се струпване от коли, заседнали в гърлото на граничния пункт.
И моят спътник го зърва пръв! А уж в панделата не с имал много сгода да си точи острогледството, нали? Освен може би като е зяпал през решетките как надзирателят на вишката си бърка в носа.
— Ей там! — вика той. — Вдясно, до червения камион.
Опулвам се. Наистина е бяло открито порше с един човек в него. Насочвам бинокъла. Ървинг! Носи черни очила и карирано кепе, но го познавам, той е!
От радост се навеждам към пилотката и й лепвам една жарка целувка на вратлето през нежните рошави косъмчета на тила. Тя ми се скарва:
— Гъделичкате ме! Забранено е да се целува пилотът по време на полет.
— Това е нищо в сравнение с онова, което те чака, достопичтаема — заявявам аз на модерен френски. После вземам на заем лафа на Маноло дела Рока и добавям: Знаеш ли, че мога да ти паса два часа ливадата, преди да…
Совьор изгърмява:
— Аман вече от грездея му на това ченге смахнато! Няма ли за теб друго освен мушкане? Да си мислиш как да набримчиш тази селянка точно когато напипваме нашия човек! Ама ти си бил пълен маниак, бе!
— Не си истински французин, Коджапул, затова т ги разбираш тия работи. Ние притежаваме освен всички земни пороци и по един болид от „Формула 1“ и там е разликата.
— Е, и? — пита госпожа Симпсън.
Добър въпрос въпреки краткостта му. Има право нашата пилотка. Е, и? Какво ще правим? Ървинг е пол нас, но няма да кацнем на шосето и да хукнем фронтално срещу негодника, нали? Такива работи стават само във филмчетата за Джеймс Бонд и в телевизионните сериали от по сто и четирийсет епизода.
— Продължаваме! — казвам.
Не бива да плашим беглеца. Хеликоптер, който лети над митница или контролира трафика, става; но ако натискаш силно молива, графитът ще се счупи.
— Накъде?
— Още напред. Намалете максимално скоростта, ще ви дам знак.
Совьор преглъща на сухо. Шепне ми:
— Както ти казах, поразгледах отново складчето на Клей под стълбите. Взех си най-доброто — шведски скорострелен, автоматче с четири резервни пълнителя. Ако пусне машината върху лайкучките, гръмвам на място тая мърша!
Аз му изръмжавам:
— Совьор, ти, освен че си тъп, с какво друго се занимаваш в живота? Да не би да възнамеряваш да очистиш гангстера със съучастничеството на тази прекрасна дама. Да светнеш някой, докато пърпори по тая претъпкана магистрала, значи долу да се получат няколко тона кайма. Толкова ли го обичаш тоя вашия таскебап? Карезът те води по лоши пътеки, великане, залутал си се.
Той избухва:
— Стига си дрънкал, куко непоръбена! Аз заради тоя гад съм готов да повторя Хирошима, само да съм сигурен, че не съм го изпуснал.
— Е, можеш да го пречукаш и без да предизвикваш смъртта на сто и петдесет хиляди души.
— Ти да не би да виждаш по-добро решение?
— Още не, но усещам, че се пече.
Тогава Симпсън пита:
— Накъде да карам?
— Още две минути така, после обръщаме, вдигаме се малко и летим над другото шосе.
Е толкоз се старае милата, че заслужава ръкопляскания (и подплясквания). Врътка маньовъра без грешка. Връщаме се. Аз не изпускам поршето с бинокъла. Ей го, пердаши там долу. Откак е на мексиканска земя, Ървинг е скочил яко на педала. Засега всичко върви добре, държим го на мушка.
— Връщаме ли се в САЩ? — пита Бриджет.
Ти не се чуди, че й знам името, каза ми го, докато си сипваше ракийката.
— Не, ще направите много широк завой, така че да го изпреварим с няколко километра, и после се връщаме срещу него.
— Хмм, хммм!
Совьор грухти като нерез в кочина. От нетърпение, мутрите като него, падне ли им пердето, стават същински носорози.
— Мотаем се! Много го усукваме! — ръмжи той. — Ще видиш, като кривне в някое отклонение… Гледай колко е застроено покрай океана! Щом излезе от магистралата, ще се гмурне между тия сгради и го пиши бегал!
Май че е прав. Наистина рискуваме много.
— Добре, поемаме обратно! — съгласявам се.
Връщаме се над четирите асфалтови платна. Спускаме се надолу. Никакво порше! Е, сега вече ми гръмнаха гумите, поне предна лява!
— Нещастно застреляно ченге! — реве Коджапул Начукаха ли ни го! Подплашил се е, като е видял пак бръмчилката! Той…
— Млък! Гледай бензиностанцията при входа на паркинга! Ървинг е на опашката зад другите коли.
В следващия миг установявам през бинокъла, че няма къде да мърда. Пред него са три коли, отзад вече са се лепнали две.
— Бриджет! — извиквам. — Кацаме на пожар зад мотела. Няма да предизвикаме природно бедствие, надявам се.
— Шумът от магистралата ще ни покрие — обещава тя.
Веднага е включила, миличката! Описва широк завой и се снижава. Зад мотела при бензиностанцията има огромен паркинг, съвсем празен в задната половина. Кацаме като за балканско.
— Чакайте ни тук, скъпа, отиваме да си купим вестник и се връщаме.
Разкопчаваме коланите и спринтираме до ъгъла на мотела. После продължаваме, свиркайки си, към бензиностанцията.
Отдалеч виждаме, че е дошъл редът на Ървинг да пълни. Шофьорът преди него вече прибира кредитната си карта.
— Совьор — шепна му, — дай ми желязото си!
— Като ти предлагаха хората, да си беше взел, сега забрави.
— Гледай да не се издъним — моля го аз. — Знаеш, че тоя мръсник е като нитроглицерин, наострен е и е въоръжен до зъби. И най-малката грешка може да ни отреже главите. А и използва разни мръсни играчки, като газовия пистолет, с който ни препарира във Фресно.
— Не ми обяснявай, ченге! Нямай грижа, вързан ни е.
— Да не вземеш да го гръмнеш насред бензиностанцията?
— Нямай грижа, ти казах!
Той вика един мургавел бензинаджия, който се мотае наоколо. Шари му петарка и без да каже думица, му прибира фирменото кепе и си го нахлупва. И му отива на това отгоре!
Маркучът вече стърчи от резервоара на поршето. Ървинг чака, седнал зад волана, отпуснал дясната си
