да знаеш, че той е невъзвращенец. Избягал е от СССР заедно с жена си Галина през 1974 — годината, когато ти почина. Сега е враг на системата. Впрочем, тук интелигентните хора едва издържат, но търпят и се борят кой как може. Има хора, които са наречени дисиденти. Те не искат социализма. Пращат ги по лагери. Много от хората не искат да живеят тук по такъв начин и се опитват да избягат на Запад. Някои успяват. Които не могат, търпят и пият. Нас, българите, ни водят за сателит на Съюза, дори се шегуват, че сме неговата седемнадесета република. Иначе много обичат България. Нали са ни освободили, а ние от признателност им викаме „братушки“. Позволявам си да те занимавам с тия глупости, тъй като много трябва да се внимава къде и какво говориш, за да не те върнат в родната страна. Един поляк, Владислав, вече го изгониха, тъй като говореше, че Хитлер и Сталин си били поделили Полша. Представяш ли си! За такива думи не прощават! Но, както пишеше па портала в казармата:
Отче мой, Запознах се със Светлана. Няколко дни преди това, обаче, я сънувах. Любимата ми Ка също се появи! Бях я забравил вече, тъй като отдавна не я бях виждал — цяла година и нещо, още от казармата. Татко, аз не ти писах за войниклъка, тъй като нямаше нищо смислено за тия две години в него, освен фатмашките дивотии, с които се разсмивахме. Слава на Господ, че служех в музикална рота, та ни юркаха по-малко и вършехме нещо човешко, все пак. За мене казармата е най-голямата загуба на време, изобщо не се възмъжава, а напротив — оскотява се! Мислиш само за спане, ядене и — извинявай! — ебане! Представям си на теб, горкия, какво ти е било, след като си служил цели три години! Но да се върна към съня.
Вървя аз в някакъв руски манастир, чийто огромен събор с бели стени и сини кубета на звезди се издига край мене. Стигам до една висока барокова камбанария и се спирам, за да я разгледам, тъй като е много красива. Най-отгоре, между колоните с богати орнаменти се показва някакво непознато женско лице, но като се вглеждам по-добре, разбирам, че това е моята познайница Ка — със зеленото си кожа, изпъкналите си очи и черната си, опита по тялото, копринена рокля без ръкави. Навън е адски студ, всичко е замръзнало, а дърветата са отрупани със скреж. Прехвърча ситен и сух сняг, който премрежва погледа ми и Ка вече се изгубва от него. След миг тя вече е до мене и ме пита: „Искаш ли да се разходим?“ Аз се изплашвам и се дърпам, но зад мене е легнала гигантската жаба с очи като глобуси и ми се усмихва любезно. Едва не я настъпвам и се събуждам.
Е, нищо страшно нямаше в тоя сън, пък и никой познат не видях да страда. Ка бе просто някакво момиче, което сигурно щеше да е симпатично, ако не беше така преобразено. Какво беше моето учудване, обаче, когато след два дни, в мензата, на нашата маса, на която седяхме с Юра, се настанява едно момиче, което бе същото като онова от съня ми. Никога преди това не бях го виждал. Щях да изтърва лъжицата, а то: „Мога ли да седна при вас!“ Юра бързо се оживи, размърда се и засия, дори се опита да я заговори. Момичето се представи — Светлана Вишеславцевна, пианистка — и кротко започна да се храни. Аз я зяпах глуповато, сякаш бях видял Ала Пугачова.
Когато се нахрани, тази, дошла направо от съня ми, Светлана се обърна към мене и попита: „Искаш ли да се разходим?“ Сега вече щях да припадна! Нима беше възможно? Всичко от съня ми се повтаряше, само дето не бяхме в манастир.
Юра после разказва на Андро, че съм гледал като отровен. „Момичето му говори, а Лягушкин зяпа с отворена уста!“ Андрий от Ровно се смее.
Добре де, татко, как така! Започвам да се плаша. Та аз, дето се казва, виждам в съня си непознати хора, които после срещам и наяве. Защо става това и по-скоро, защо точно аз? Нима ми е отредено да бъда някакъв нещастен пророк, който да носи бремето на съдбата по такъв мъчителен начин? Вече се улавям, че се плаша да заспивам. Ами, ако пак ми се появи Ка? Утешавам се, че това става много рядко. Трябва да се примирявам и да свиря колкото се може повече, за да забравям. Какво щях да правя, ако не можех да свиря? Не ми се мисли!
Каква била работата със Светлана? Тя е московчанка, от стар род. Дядо й по бащина линия е лекар, бил е бизък на Бердяев и Франк9, представяш ли си! За хора като тях тук не се говори, но руската интелигенция отлично ги познава. Как е оцелял този нейн дядо, аз не мога да знам, вероятно професията му го е спасила, въпреки че колко лекари са отнесли плувката, както би казал Линдро!
Светлана Вишеславцевна чула за мене, че съм българин от своята преподавателка Нина Григориевна, която пък била много близка колежка с моя Вадим Давидов. Оказа се, че те ни коментират — кой какъв и откъде е, свири ли добре, талантлив ли е или само амбициозен. Клюкарят ни нашите преподаватели, няма как! Като разбрала откъде съм, Светлана поискала да се запознае с мене, тъй като дядо й много обичал България. Той никога не я бил виждал, но като заклет толостоист, питаел най-топли чувства към тази митична страна на духа, към която в последните дни от живота си Лев Николаевич се бил запътил. Самата Светлана знаела от своя приятелка и съседка по дача в Иваново, че България е топла и „фруктова“ страна, пълна с хубости и „замечательно“ море. Какво повече й трябвало на Светлана да ме потърси и да ми предложи да се разходим? Руските момичета не са като нашите, те са прями и казват направо какво искат. Нашите го усукват и се кършат като зелен боб, както би се изразил Линдро. Боже, татко, за втори път се сещам за него. Да не би скоро да го сънувам?
Юра се занася с мене и ми вика: „Излезе ти късметът, Лягушкин! С такова момиче далече ще стигнеш.“ Не ми завижда, но оценява качествата и произхода на Светлана.
Именно тя ми показа другото лице на Москва, но за това — по-нататък. Само мога да ти кажа, че вече напълно вярвам, че ми четеш писмата. Липсваш ми, татко!
За мой ужас, отче мили, отново сънувах! Както се опасявах, на сън ми се яви твоят приятел Георги Борисов-Линдро. Видях го в много необичайна ситуация и още не мога да проумея какво има да му се случва, но щом и Ка се появи, няма да е нещо розово! Линдро бе възседнал огромната крастава жаба- царкиня и заваряваше небето със своя електрожен. И беше без маска. (Може горе да сте го видели и вие.) Чудиш се, като как така се заварява небето? Ами, представи си светкавица, но която не изчезва след миг, а постоянно свети. Виждаш волтовата дъга да прорязва небосвода. Може би някаква граница, която не може да се забележи от земята, но в съня си различавах ясно двете части, които Линдро се опитваше да завари. Изведнъж, зад един от облаците се показа Ка с дървено ведро вода в ръка. Сега тя прилича на непозната за мене жена, но със грозно лице. Линдро е с гръб към нея и не забелязва как тя идва до него и лисва водата върху ярко светещия електрод. Блясъкът рязко изгасва, става по-тъмно, но аз ясно виждам вдигащата се пара, която става на облак над главите им. Линдро пада от жабата и полита стремглаво надолу към земята, а някакво ангелче вика след него: „Линдро-о-о, Линдро-о-о!“ Събудих се!
Дано, скъпи татко, нищо лошо не му се случи на твоя приятел!
Вече година откакто съм в Москва. Свикнах доста с нея и опознах много от лицата й — и добрите, и лошите. Разбира се, добрите са далеч повече. Лошите са еднакви за всички и произхождат от системата. За тях дори не ми се мисли. И да ти ги описвам, какво значение ще има това за тебе? Не че хубавите страни имат, но след като си на по-добро място, защо да те занимавам с глупости?
Със Светлана сме все още само близки приятели, без да сме се докоснали дори. Усещам, че не би имала нищо против да го направим, но аз пък чувствам, че не бива. Не че не искам. Тя е хубава — типична рускиня, с руси коси и синьо-зелени очи като твоите. Ти, татко, имаш славянски тип лице, а моето е друго. Взел съм от чертите на мама и съм се омешал. Нямам самочувствието на хубав мъж, но другите ме намират за такъв. Андро дори се шегува, че в Ровно съм щял да имам опашка от кандидатки.
Внимавам със Светлана, тъй като тя е много умно и деликатно момиче. Амбициозна е също така и желае на всяка цена да стане концертираща пианистка. Свири с часове и това ми харесва. Въпреки заетостта си, обаче, намира време за всичко. Обича да ме води на различни места в Москва, които сам никога не бих забелязал. Обиколили сме доста музеи, галерии, театри, паркове и забележителности, а в този град те са
