Марта демостративно напусна масата и се прибра в стаята си. Озовах се в много неизгодно положение. Трябваше да отида някак си и да я утеша, но това щеше да направи на всички впечатление, пък вече не ми се изпускаше хубавата Елена. Нейната млада плът в ръцете ми бе не само изкусителна, но и пленителна. Оставих се на страстта.
След половин час Марта се върна и направо дойде при мене. „Ако след пет минути не се качиш горе, ще вдигна такъв скандал, че ще проваля цялото турне!“, закани ми се тя и пак изчезна. Елена чу всичко, дори мисля, че и диригентът го чу, защото рязко се извърна и ме погледна с изумени, но насмешливи, очи. Какво трябваше да направя? Елена обаче ме разбра и рече: „Върви! Върви си свърши работата, но знай, че Одеса е за мене!“ После хитро ми смигна и ме погали по бузата. Адашът чу и това и се размаза в подигравателната си усмивка.
Ако си мислиш, мили татко, че Марта не искаше да ме разкъса, жестоко се лъжеш. Разкрещя се, че така не се правело, че държанието ми я обиждало. Е, тя нямала права над мене, но все пак! Пък и след всичко, което сме преживели тия няколко дни, нима съм си мислел, че толкова лесно ще се отърва от нея. Думичка не й казах, а кротко я помолих да запазим спокойствие, тъй като сме зрели хора.
„Зрели ли? Ти си още млад и ненаситен глупак, само аз съм зрялата! И не се мисли за голям любовник! Свириш чудесно, но в леглото си доста далеч от покойният ти баща!“
Чуваш ли, отче мой! Това ме смаза. Гледах я съкрушен, сякаш ми бе казала, че съм твой незаконен син.
„Ти откъде можеш да знаеш какъв е бил в леглото моят баща?“, попитах тихо.
Марта се сконфузи. Наистина нямаше логика в упреците й, но тя продължи, с което още повече ме изуми.
„Ами, аз не знам, но… Щом тази Гергина е убила заради него, тогава…“
„И искаш аз да бъда такъв любовник, та и ти да убише заради мене? Съжалявам!“
Марта прихна в сълзи, после се хвърли на врата ми да ме целува и да ми се извинява. Не искала така да прозвучи, просто искала да ме нарани задето съм флиртувал с това българо-руско курве Елена. „Поне тука не ми изневерявай!“
Подчертах й, че с нищо не сме обвързани и че не сме поемали ангажименти един към друг. С тия мои думи Марта се съгласи, после още веднъж ми се извини и ме помоли да я оставя сама.
„Прав си, аз съм една наивна стара мома и нямам никакви права над теб.“
Отвърнах й, че не бива да се самобичува, а да погледне реално на нещата, след което излязох от стаята й и тръгнах към ресторанта. В асансьора усетих, че съм сбъркал с Марта и се зарекох никога повече да не лягам с по-стари жени от мен. Когато седнах до Елена, аз се наведох към нея и прошепнах в ухото й: „Няма да чакам никаква Одеса, ставай да вървим в моята стая! Сега или никога!“
Елена ме изгледа с тържествуващ поглед, но ми отвърна, че това е невъзможно, тъй като ще си загуби работата, ако я видят да се качва в хотела, а те непременно щели да я видят! „Мама и татко са на село, да вървим у нас!“
За заблуждение на властите аз трябваше да дойда след един час в апартамента й в ж.к. „Ботаника“. Написа адреса си на една салфетка и скришом ми я пъхна в ръката. Когато си излезе, диригентът се обърна към мене:
„Адаш, ако не беше такъв заклет женкар, щях да съм луд по тебе. В случай, че смениш ориентацията, обади ми се!“
Благодарих му за доверието, но му изтъкнах, че не се очертава подобна възможност. Татко, като всеки гениален хомосексуалист Михаил Табаков е с невероятно чувство за хумор и отличен познавач на мъжете.
За Елена, баща ми, ще ти кажа само, че изобщо не беше като труп в леглото. Питам се, каква ли е била Гергина?
А в Одеса не бях нито с Марта, нито с Елена, а със себе си. Реших, че трябва да ги разкарам и двете, за да си събера мислите и да се представя добре. Все пак Одеса е това! Тук публиката е взискателна и ще забележи и най-малкия пропуск. А който е свирил Хайдн, знае, че при него детайлът е изключително важен. Не че при другите не е, но Хайдн, в някакъв смисъл, е предшественик на Бокерини и Моцарт, а епохата на просвещението е отделяла голямо внимание на орнамента — както на игривата и весела звучност, така и на строгата и симетрична пропорционалност, в която вече пробиват и зачатъците на последвалия романтизъм. У Хайдн тези зачатъци са най-осезаеми. Така си мисля аз.
Освен това Одеса е перла в строителната корона на императрица Екатерина13, живяла в същата епоха със споменатите композитори. Това е дало нежен отпечатък на града с прословутите си забележителности като Потьомкинското стълбище и паметника на любимия на императрицата герой, внушителната си опера, безкрайните си катакомби и пр. Тук, татко, е живял и патриархът на родната ни литература, Иван Вазов, който дори е дописал своя шедьовър „Под игото“ в така наречения „български квартал“, в една скромна къщичка, на чиято фасада и днес има паметна плоча. Впрочем през епохата на нашето Възраждане тук са пребивавали стотици знаменити българи, но да не ги изброявам всичките. Повечето от тях сигурно са при тебе и ти можеш да им кажеш, че твоят син също се е разхождал по улиците, където някога са крачели и те. Впрочем не им казвай! Ще си помислят, че им се издокарваш, пък и кой от тях знае за мене, нали?
Важното е че зарязах и двете жени и то в града на най-великата дама на Русия. И двете го сметнаха като обида, не ми говореха изобщо, но това ме освободи да се шляя из Одеса като един волен валс на Кюса. През повечето време бяхме заедно с диригента Табаков, който не веднъж е идвал в тоя град и искаше да ми покаже неговите забележителности. Показа ми ги, но аз не смятам да ти ги описвам. Само ще ти разкажа, че слязохме до долу на Потьомкинското стълбище и пак се изкачихме догоре. През това време адашът ми разказваше, че тук е заснета прословутата сцена от класическия филм на Айзенщайн, в която някаква бебешка количка се спускала застрашително по стъпалата.
„За съжаление, шефе“, казах му аз, „не съм го гледал!“ Той ме измери подозрително с очи и ми отвърна подигравателно: „Затова обичаш жените, невежа такъв!“
Беше истинско удоволствие да си с такъв ерудит като Михаил Табаков. Аз, баща ми, наистина не съм гледал „Броненосеца Потьомкин“, нищо че цели четири години живях в Москва, а останалите двадесет и две съм прекарал в социалистическа България — престоят ми във Виена не го броя. Попивах всяка негова дума, тъй като от адаша човек може да се учи не само на музика, но и на всичко останало — сексът също не го броя!
Сега, когато ти пиша последните редове от Одеса, си мисля, че ти би харесал този град най-вече заради морето, на което той е построен. Помня, че като всеки селянин ти изпитваше страхопочитание към Черно море. Трябва, татко, да знаеш, че нашата Варна, в която успяхме да идем само веднъж с теб и мама, се намира от другата му страна. Мисля си, че през всичките векове от съществуването и на двата града между тях са пътували плавателни съдове.
Утре се прибираме в България, но с влак. Чака ни протяжно придвижване!
Лондон
Баща ми, днес пристигха в Лондон. Ще свиря за пръв път зад Желязната завеса и то не къде да е, а в страната на желязната лейди Маргрет Тачър, която е първа дружка със съименника ми Горбачов, чиято перестройка върви в пълен ход. В България новият курс също се усеща, но по нашенски — снишаваме се като северозападни суеци и чакаме бурята да отмине!
След три дни ще изнасяме концерт в „Ковънт гардън“. Отново ще бъдем с адаша и познатата компания, но без Людмил. Не успя да се пребори с алкохола, горкият, и си остана на родна земя. Марта обаче е с нас. С нея вече сме само добри приятели и колеги. Свирим заедно по концерти какво ли не, но най-много „Соната №1, опус 5 за виолончело и пиано“ от Бетовен. Никак не е лесна, особено клавира. Все пак това е Бетовен — сила, устрем и бушуващи страсти. Марта го обожава.
Понякога с нея си спомняме на чашка и със смях за глупавата й ревност в Кишинев, но не сме го правили повече от тогава. Питала ме е, разбира се, дали съм спал с бесарбаската българка Елена и аз винаги съм отричал. Научих се, че на една жена не бива да се разказва какво си правил с други. Първо, не е
