качи в мрачната си стая. След малко го последва и Людмил, така че останахме само двамата с Марта. Пак й казах, че бе блестяща, но след като бързо обсъдихме концерта, и двамата едновременно се сетихме за болната кака Мими.
„Ти наистина ли си я обичал като дете?“, попита ме Марта.
„Да! Не можеш да си представиш колко много!“ Погледнах я в очите и видях, че е изненадана. „Нима не ми вярваш?“
Марта се засмя с чаровната си усмивка и сложи ръка върху моята. „Как да не ти вярвам. Възхищавам ти се!“
Това ми бе достатъчно, за да рухна съвсем. И реших да й разкажа всичко — за сънищата ми, за убийството, за тебе. Сега не ми се вярва, че съм го направил. Аз, който обикновено съм толкова мълчалив, се разприказвах като никога. Вероятно бях потресен от състоянието на Мими, вероятно споменаването ти и нейната любов към теб ме подтикна — не знам, но за половин час се изповядах докрай на Марта. А може и друго да е било. Аз харесвах много моята колежка въпреки разликата в годините ни. (Отново по-възрастна жена — тоя пусти едипов комплекс!) Дали защото тя свири вълшебно на концерта, дали защото търсех повод да се сближим повече или просто си я желаех, но аз не я пощадих и излях цялата си душа пред нея.
Когато свърших, Марта ме гледаше с широко отворени очи. „Изумена съм!“, каза тя. „Имал си необикновена съдба, а пък аз те мислех за някакъв надарен и високомерен глезльо!“ Благодарих й за оценката, но това не правеше положението ми по-леко. Дори ми мина през ума, че ако се сближа прекалено много с Марта, може да я видя заедно с Ка в някой от поредните си сънища. Щях да се уплаша, ако не бях вече притръпнал от онова, което се бе случило досега.
Татко мой, сега си мисля, че с Марта няма да е така, тъй като тя е човек пълен с положителна енергия и не би направила нищо по принуда. Оказа се още, че е и много чувствена жена. Освен чаровна (и то най- вече със сияещата си детинска усмивка) тя е и много емоционална с изключително топло, направо горещо, тяло. Отдавна не бях прегръщал толкова огнена плът. Да, направихме го. Беше неочаквано и за двама ни и може би затова толкова сладко.
На етажа пред хотелските ни стаи ние се спогледахме за миг, Марта просто попита: „При мен или при теб?“ Свих рамене, а тя се усмихна невинно и отстъпи да вляза в стаята й. Бе шеметно любене — неангажиращо и за истинско удоволствие. Три от вечерите в Букурещ и една в Кишинев бях в леглото й, но бързо се наситихме един на друг. Иначе всеки спеше в стаята си. Колегите ни нищо не заподозряха, но и така да е — при нас се случват подобни неща по трунета; мисля си, че не само при нас.
На втората вечер в Кишинев обаче Марта прояви неочаквана ревност, а пък аз не можах да й се начудя защо. Уж се чукахме без всякакви обвързвания, просто за спорт, а то! Започвам да разбирам, че жените не мислят като нас. Те не желаят да ни простят флиртуването с други, което иначе приемат за себе си като нещо естествено. Дори съм склонен да мисля, че смятат собствената си изневяра за нормална, докато нашата — за престъпление.
И каква бе причината за ревността на Марта? Още на границата в Леушани ни посрещна една кокетна преводачка с името Елена. Тя бе от бесарабските българи, няколко години по-млада от мене, много секси и с предизвикателни черни очи. Знаеше няколко езика и й личеше, че има самочувствие. Видът й веднага завъртя около нея трима-четирима от нашите мъжаги, но аз бях сигурен, че нямат шанс. Момичета като Елена не искат много, те искат всичко. Усетих я, че още при представянето си на молдовска земя, тя се насочи към диригента, но много бързо разбра ориентациите му и — вече в автобуса, докато уж ни преброяваше — започна да бройка по-привлекателните мъже. Не мога да обясня защо, но, баща ми, много бързо усещам подобен тип жени! Дали защото и аз самия не нося дълбоко в себе си същото хищническо отношение към другия пол? Убеден бях обаче, че накрая Елена ще се спре на мене. Нещо ми го подсказваше — не знам какво, вероятно някакво излъчване.
Инстинктът и чувството за собственост у Марта веднага й дадоха сигнал, че мъжът, с когото вече четвърта вечер се люби, е застрашен от други поплъзновения. Тя направи всичко възможно Елена да разбере, че аз не съм свободен. Стана ми интересно и ако не беше тъгата ми по чезнещата кака Мими, аз дори щях да се забавлявам. Елена усети съперничеството и пое предизвикателството да се състезава за един непознат мъж, който донякъде й се бе сторил привлекателен.
„Не мога да разбера какво толкова харесват мъжете в такива жени като Елена?“, чудеше се Марта, докато се настанявахме в хотел „Интерконтинентал“ и после, докато вървяхме по главната улица на Кишинев. Тази вечер ни бе свободна и ние използвахме следобеда да отидем до къщата, където е живял заточеният Пушкин.
„Хубава е, млада…“
„Глупости! При нея всичко е привидно, а в леглото сигурно е като труп!“
„Ще ми позволиш ли да опитам?“, пошегувах се, но Марта ме изгледа сърдито и сякаш на шега ми отговори: „Само да си посмял! Ще ти пробода сърцето с лъка на виолончелото и няма да те изгарям дори!“
Беше грубо, но без да иска Марта ми подзсказа същинската причина, която бе накарала Гергина да убие съпруга си. Да, скъпи ми татко — заради
Вече разглеждахме музея на Пушкин — виж, в него влязох с любопитство, докато в гробницата на Ленин и в светая-светих на Фройд не пожелах, когато миризмата на прах и застоял въздух ми припомни онази, от къщата на призрака с отрязаната глава, в която бе заровено султанското злато, и в която като дете зърнах силуета на тайнствената жена, чиято идентичност така и не можах да установя. Спомних си и аромата на Гергинината пудрата.
„Тя е била!“, възкликнах на глас, а Марта ме погледна изумено. „Коя?“
„Извинявай, миризмата тук ми напомни за нещо…“
Същата вечер моята колежка се чукаше с удвоена страст, а когато се прибрах в стаята си, аз не бях съвсем сигурен дали тя наистина нямаше да ме затрие заради Елена.
На другия ден след концерта в Кишинев Елена изпадна във възторг от изпълнението на Людмил, но не скри възхищението си и от моето. Въпреки прословутата творческа ревност, аз не завидях на моя колега, защо знаех, че възторжеността на нашата преводачка бе по-скоро умишлена. Тя искаше
Общината даде вечеря в банкетната зала на хотела, окичена с пъстри молдовански гоблени. Случи се така, че Елена седна между мен и диригента, а Марта остана от дясната ми страна, за да не са една до друга две дами. Протоколът така го бе решил. Баща ми, никога не съм си представял подобно изживяване. Усещането, че си между две жени, с едната от които се чукаш, а другата се стреми към това, е доста възбуждащо, но и опасно. Страстите са мълниеносни, а ревността — по-осезаема и от палещ вятър. Марта следеше всяко мое движение, а Елена не ме оставяше на мира с въпросите си. Отговарях кратко, като се стремях да не я гледам в очите, за да не й кажа повече, отколкото бе позволено. Аз, обаче, разбрах от кое село е нашата преводачка — Задунаевка, какъв архаичен български са говорели баба й и дядо й — „затвори пенджеро да на фука ветъро“ и колко е трудно да се живее в СССР. Последното ми бе казано тихо, с разбираем страх и много оглеждания. Научих още, че Елена живее в панелка в ж.к. „Ботаника“ със своите родители, които в момента са на село, тъй като вече трябва да се сади, обработва земята и прочие.
„Сама съм във всякакъв смисъл!“, недвусмислено се пошегува Елена, а аз се молех Марта да не я е чула. Беше! Усетих едновременно ритване по единия крак и деликатно, уж неволно, докосване по другия. Представяш ли си, баща ми, какво ми беше!
Знаех, че е най-добре да се преместя на друго място, но етикетът не го позволяваше. А когато започнаха танците и Елена побърза да ме покани — в Русия жените канят, а и танцуват също жена с жена, вероятно заради недостига на мъже след войната, — тогава се случи онова, което искрено ме изплаши.
