И окото й не мигна, тя остана каменна и враждебна.
„Наблюдателят“ беше принуден да продължи напред.
— Но това, което казах, Татяна Никитична, беше само преамбюлът. В края на краищата основната ни грижа е самият Андрей Арсениевич, неговата лична безопасност. Работата е там, че… работата е там, че… разбирате ли, Татяна… — дълбоко човешко вълнение погълна празната формалност на бащиното име, другарят Сергеев стана и бързо се разходи из кабинета, уж в старанието си да се овладее. — Работата е там, че срещу Лучников се подготвя покушение. Реакционните сили в Крим… — той отново се запъна и спря в ъгъла на кабинета, отново с ням въпрос загледан в Таня.
— Абе, знам, знам — каза тя с неразбираема за самата нея небрежност.
— Какво значи всичко това? — проговори изведнъж десетобоецът и за пръв път обгърна всички присъстващи с осмислен поглед.
— Може би вие сама ще обясните ситуацията на съпруга си? — предпазливо попита другарят Сергеев.
— Ами вие защо го поканихте тук? — устните на Таня се разтеглиха в кисела усмивка.
— За да не оставим нищо недоизказано — мрачно и басово се изказа завеждащият отдела.
— Ами добре — обърна се тя към мъжа си. — Та ти го знаеше прекрасно: вече от дълги години Лучников е мой любовник.
„Мъжленцето“ дори не я погледна.
— Какво значи всичко това? — повтори той своя труден въпрос.
Прякото началство мълчеше, премяташе нещо в устата си, разглаждаше гънките по лицето си и чертаеше с молив по листа пред себе си безкрайната криптограма на бюросоциализма: явно нещо в тази ситуация не му харесваше — дали тонът на разговора или пък самото му съдържание.
Сергеев още веднъж се разходи из кабинета. Таня си помисли, че всичко тук се развива в темпото на многосериен телевизионен филм. Бавно прекосяване на интериора на спецкабинета и рязко обръщане в отдалечения ъгъл. Монолог от отдалечения ъгъл.
— От това, братлета, следва необходимостта от определени действия. Повярвайте ми, че не съм някакво чудовище, не съм държавна машина… — Сергеев отново запали цигара, явно се вълнуваше, кой знае защо размаха запалката, сякаш беше кибритена клечка. — Впрочем вие може и да не ми вярвате — усмихна се той не без известна горчивина. — С какво ще го докажа? Така или иначе, дайте да помислим заедно. Вие, Глеб, винаги сте били наш кумир — усмихна се на „мъжленцето“. — Когато за пръв път надхвърлихте 8000 точки, това беше празник за всички нас. Вие сте гигант, Глеб, честна дума, за мен сте един вид идеал за славянска или, ако щете, варяжка мъжественост. Тъкмо затова ви помолих да дойдете заедно с Таня, защото се прекланям пред вас, защото смятам, че всяка игра зад гърба ви е нещо недостойно, защото разчитам на вашето мъжество, на това, че разбирате ситуацията, а пък ако не намерим общ език, ако сега ме пратите на майната ми, ще разбера и това, повярвайте, само дето ще се почувствам затънал в мръсотия, повярвайте, остава ми само да разперя ръце… Какво да се прави проклетата история само това си знае, кара ни да разперваме безпомощно ръце… — той изведнъж смачка горящата цигара в юмрука си и дори окото му не мигна, веднага извади и запали друга. — Глупости… идиотщини… какви идиотски обрати се получават… ами по-добре ще е да поседим с вас на чашка коняк или… или… — Сергеев дълбоко въздъхна, изглежда, набра решимост. — С една дума, тук всички смятат, че в интерес на държавни дела от изключителна важност би било полезно Татяна Никитична Лунина да стане съпруга на Андрей Арсениевич Лучников, законна съпруга или приятелка, това може вие да решите, но непременно негов неотлъчен спътник.
Монологът свърши и в кабинета се възцари странната атмосфера на нещо размито, сякаш се бе получило изтичане на кислород, във всеки случай бяха направени няколко странни движения: началникът на специалния отдел например стана и отвори прозореца, макар, разбира се, уличният шум само да пречеше на скритите му магнетофони, другарят Сергеев изпи една след друга две чаши газирана вода, при което втората — очевидно с някакво отвращение, но я допи докрай, Татяна кой знае защо отвори чантата си и уж започна да търси нещо в нея, а всъщност просто прехвърляше в пръстите си шишенца, кутийки, пари и ключове. „Мъжленцето“ кой знае защо надникна в чантичката й, а после смъкна от врата си вратовръзката и я уви около левия си юмрук.
— Освен това ми е възложено да ви съобщя следното — сякаш съвсем насила продума другарят Сергеев: — От всяко положение, каквото и решение да вземете, Татяна Никитична и Глеб, то по никакъв начин няма да се отрази на работата ви, на служебното ви положение или пък на… това… ами… — явно с известна нотка на презрение, — абе на пътуванията в чужбина, с една дума, няма да се породи никаква неприязън към вас. Възложено ми е да ви предам това, а мен лично ме натовариха да бъда нещо като гарант… — той отново прекъсна фразата, сякаш не бе успял да надвие емоциите, впрочем един наблюдателен събеседник безспорно би забелязал, че тези емоционални прекъсвания се получаваха всеки път, когато всичко вече бе казано.
У Таня този наблюдател се пробуди късно привечер същия ден, когато се мъчеше да си спомни всички подробности, сега тя нищо не забелязваше, а само гледаше Глеб, който свободно и мощно кръстосваше кабинета, като дори някак небрежно размахваше смъкнатата вратовръзка. Тя си спомни първата им среща, когато той я слиса с мощта, младостта и свободата на движенията си. Той тренираше в сектора за овчарски скок, а тя отработваше завиването при двестаметровото бягане и всеки път, когато минаваше покрай него, навеждаше глава, сякаш не забелязваше младия гигант, сякаш погълната от завоя и излитанията на своите чудни крайници, докато той накрая не захвърли пръта и не затича редом с нея, като се кискаше и заничаше в лицето й. За пръв път през тези дълги години си припомняше онази вечер на стадиона в Лужники. Нищо чудно — за пръв път през тези дълги години в движенията на нейното издуто от мускулите си „мъжленце“ се мярна предишният победоносен Глеб. В любовта онзи юноша беше далеч от рекордите — дали се изчерпваше целият в десетте вида спорт, дали му липсваше опит, но тя тогава не поглеждаше никого другиго освен него, самата тя още не беше се „развихрила“, възхищаваше му се неудържимо и когато вървяха двамата, сдържано грейнали един срещу друг, всички наоколо се спираха — каква двойка! — и това направо я разтапяше.
Той се мярна за миг, този юноша, сякаш готов за бой, роден за победител, и изчезна и отново насред кабинета нелепо настръхна нейното днешно домашно „мъжленце“, съкрушителният сексгигант, подпухналото пиянде, плашливият спортен чиновник, безпомощен и близък.
Около минута той постоя така настръхнал насред кабинета, като местеше поглед от началника на специалния отдел към другаря Сергеев, а жена си сякаш не виждаше, изпусна вратовръзката от юмрука си, после с тежки стъпки излезе от кабинета, тромав и изпотен.
— Съгласна съм — каза Таня на другаря Сергеев.
Старият сталинист с присвити очи демонстрира презрение — сиреч стратегията си е стратегия, а белогвардейският креват все пак си е бунище за една съветска девойка.
Сергеев строго кимна, седна насреща и подаде ръка на Таня. Тя весело размаха длан пред носа му. Щом като ще е курва, курва да е — нека видят каква весела, нагла и цинична курва е тя. Весела и нагла — каква женска, а, през трупове прекрачва, какъв ценен кадър.
— Честито — каза на Сергеев.
— Какво ми честитите? — попита той.
— Успешното начало на операцията. За да е пълен успехът, остава само една подробност — самият Лучников. Дайте ми го и аз веднага влизам в битката.
— Нима не знаете къде е сега Андрей? — предпазливо попита Сергеев.
— Вече три дни нито съм го чувала, нито съм го виждала. А значи и вие, Сергеев, не знаете нищо?
Сергеев се усмихна с обичайната тънкост „ние знаем всичко“, но беше абсолютно очевидно, че е объркан.
— Ах-ах-ах — поклати глава Татяна. — Май сте се издънили? На това място и нервите на разузнавача отказаха, той дори неопределено посегна към телефона.
— Моля ви, Татяна, не ме будалкайте — този път с много строг тон каза той. — Не може да не знаете къде се намира любовникът ви. Срещате се с него всеки ден. Искате ли да ви изредя всички адреси, искате ли да…
— Снимчици ли ще ми покажете? — засмя се тя. — Все пак значи си гледате работата през пръсти,
