разхождате из гигантското здание, да наблюдавате излитанията и кацанията, вкусно да се храните в различни уютни национални ресторантчета, да се запознавате с лекомислени транзитни пътници, да нощувате в звуконепроницаемите, пълни с великолепен въздух хотелски стаи, за никъде да не пътувате, но въпреки това да се чувствате сред атмосферата на пътешествията.
В този час в бар „Империя“ нямаше никого освен Фред Бакстър и неговата дама. Старият грешник представи своята проститутка много церемониално:
— Тина, това е мой стар приятел, още от войната, старият Арси. Арси, запознай се с мадмоазел Тина от Финландия. Говориш ли фински, Арси? Жалко. Впрочем мадмоазел Тина разбира английски, немски и дори малко руски. И дори малко френски — добави той с усмивка.
Тина (тоест, естествено, Таня) подаде ръка на Арсений Николаевич и се усмихна много открито, спокойно и както се стори на стария дворянин, леко презрително. Те седяха в полукръгъл алков, облицован със сахтиян, около маса, над която висеше старомодна лампа с ресни.
— Трябва да ти кажа няколко думи, преди да се кача в самолета — Бакстър изглеждаше леко тъжен и уморен. — Може би мадмоазел Тина ще поседи с младежите край бара?
— Хелоу — каза Антон. — Хайде с нас, мисис.
Той поведе жените към бара, до който скучаеше самотен красавец барман с посивели слепоочия, подвижна реклама на „Пийни си «Смирнофф» и дъхът ти ще секне“. Той, естествено, се оказа (или се смяташе за) яки, така че съдраната фланелка на Антон пробуди у него непрофесионални симпатии. Включи телевизора зад бара и на един от дванайсетте канала намери повторение на Ти Ви Мига. Антон коментираше картината, палеше се, опитваше се да обясни и на „финландката“ с нейните откъслечни езици смисъла на събитията, обръщаше се за помощ към Лидочка Неселроде, но тя само се усмихваше — наблюдаваше себе си отстрани: нощно летище, почти празен бар, млада жена аристократка очаква да кацне самолетът на годеника й аристократ. В свят на плебейски страсти — две аристократични души се приближават една към друга.
Таня се преструваше, че почти нищо не разбира на руски и много повече, отколкото в действителност, разбира английски.
Както става обикновено в Крим, разговорът лесно преминаваше от руски на английски, мяркаха се и татарски, и италиански, и някакви други, със съвсем неясен произход, думи.
— Сложен проблем, сър — каза барманът. — Вземете мен. Тате е чист кубански казак, а анима ми е наполовина гъркиня, наполовина бритиш. Аз се ожених за татарка, а дъщеря ми сега се омъжи за сърбин с една четвърт италианска кръв. Сложен коктейл се получава на нашия остров, сър.
— Този коктейл се нарича „Яки“ — каза Антон. Барманът се плесна по челото.
— Блестяща идея, сър. Това ще бъде фирменото ми питие. Коктейл „Яки“! Ще го патентовам!
— А на мен за идеята — едно безплатно питие — засмя се Антон.
— Whenever you want sir!85 — разсмя се барманът.
— Вие тук туристка ли сте, миличка? — любезно попита Лидочка Неселроде Таня. — Иа! Чудесно! Аз пък, знаете ли, очаквам годеника си, трябва да се прибере сега след далечно странстване. Нихт ферщейн? Фиансе, компрене ву? Май брайдгрум…86
През това време на масата под лампата с ресните бавно разговаряха помежду си двамата старци.
— Животът ни свършва, Арсений — каза Бакстър. — Защо не се напием като навремето?
— Аз и навремето никога не съм се напивал като тебе — каза Арсений Николаевич. — Никога не съм се докарвал до скотско състояние.
— Разбирам какво искаш да кажеш — печално и виновно смотолеви Бакстър. — Но това не е скотско, Арси. Това са последните ми шансове, извинявай, свикнал съм да плащам на жените за любовта им. Не ми се гневи. Аз отново се влюбих, Арси. Спомням си как ми се смяхте във Франция. Купувам си някаква курва за сто франка и веднага се влюбвам. А сега… сега съвсем съм се разнежил, Арси… Едно размекнато сантиментално старче… Знаеш ли, тази Тина е същинско чудо, повярвай ми, никога не съм имал такава жена. Тя е нещо особено, Арси. Дето се казва, сладка…
— Млъкни! — гнусливо се намръщи Арсений Николаевич. — Изобщо не ми е интересно да слушам признания на един разлигавен дъртофелник.
— Добре — Бакстър сложи върху дългата му длан своята боксьорска, леко деформирана лапа с петънца старческа пигментация.
„Аз пък още нямам такава отвратителна пигментация“, със странно удовлетворение си помисли Арсений Николаевич.
— Арси, знаеш ли колко от нашето поколение са останали живи до днес? — попита Бакстър.
Арсений Николаевич сви рамене.
— Старая се да не мисля за това, Бак. Живея си на моя хълм и мисля за тях като за живи. Особено за Макс…
— Бих искал да живея до тебе на твоя хълм — каза Бакстър. — Близо до Макс…
— Хем пак се напиваш — Арсений Николаевич надникна в чашата му. — Какво пиеш?
— Арси, повярвай, целият бизнес и цялата политика сега са боклук за мен, най-важното в залеза на живота са човешките отношения. Казват ми: Ти си Ной, можеш да подкараш нашия ковчег! Глупости, отговарям. Какъв Ной съм ви аз, аз съм един дърт пръч, когото е време да изхвърлите зад борда. Гръм да ме удари, но пристигнах тук преди ужасно скучните си финансови задачи в Москва само за да те видя, добри ми стар Арси.
Той се облегна назад на сахтиянените възглавници и изведнъж зорко се вгледа в стария си приятел, на когото сякаш не бе обръщал особено внимание, който преди това беше за него нещо като приемащо устройство.
— Ето кой е Ной — каза той тържествено. — Ной си ти, Арсений Лучников! Слушай — той отново се облегна с лакти на масата като шофьор на камион, — ти, естествено, знаеш, че на света съществува едно такова нещо — Тристранна комисия. Често присъствам на нейните заседания и се правя, че всичко разбирам, че много уважавам тези джентълмени, заети със спасяването на човечеството. Тези нови Сим, Хам и Яфет строят ковчег в отсъствието на Ной. С една дума, там, не щеш ли, са научили, че с тебе сме приятели, и започнаха да ме подкокоросват. Искаш ли да знаеш какво мислят в Тристранната комисия за ситуацията на остров Крим? Разбираш ли, на мен изобщо не ми дреме за това, за мен е важно някак си заедно с тебе и с останалите наши връстници да си доживеем живота и да се „присъединим към болшинството“ в добрия стар английски смисъл, но те ми казаха: Нашата Комисия е Ной, ние строим ковчег сред червения потоп… Помолиха ме да поговоря е теб, казват, че си бил кримският Ной — нещо са мръднали на тема ковчег, — но едно мога да ти кажа, не дойдох при тебе заради тях, дойдох просто да се видим…
— Бак, ти наистина изпадаш в старческо слабоумие… — раздразнено го прекъсна Арсений Николаевич.
— Добре, минавам към същината — Бакстър запали една „хаванка“ и заговори бавно, делово и ясно, сигурно така се изказваше и пред прословутата Тристранна комисия или в управата на своята банка. — Ситуацията на Острова и около него става неуправляема. Достатъчно е Съюзът да си мръдне пръста, за да ви присъедини към себе си. Островът се намира в естествената сфера на съветското влияние. Населението е деморализирано от развилнялата се демокрация. Идеята за обща съдба завладява умовете. Мнозинството не си представя и не иска да си представи последствията от аншлуса. Стратегическата острота в съвременните условия е изгубена. Говори се единствено за несъзнателния физиологически акт на поглъщане на малкото от голямото. Това все още не се е случило само защото в Русия много влиятелни сили не искат да ви погълнат, нещо повече, тези сили отразяват масовото непроявено настроение, което, разбира се, никога не може да излезе на повърхността по идеологически причини. На тези сили не им трябва нова автономна република, те не знаят как да постъпят с петте милиона души в повече, които при това не притежават специфичната съветска психика, те разбират, че на икономическото процъфтяване на Крим ще се сложи край още на следващия ден след присъединяването. Сега тромавата им система що-годе се е приспособила към съществуването на една малка фалшива Русия в непосредствено съседство, приспособила се е и идеологически, и стратегически, и особено икономически. Според секретни сведения една трета от валутата, която влиза в Съюза, минава през Крим. С една дума, статуквото май е удобно на всички, да не говорим, че то внася някаква симпатична пикантност в международните отношения. Но ситуацията излиза от
