контрол. Единствената реалност на Острова са просъветските и панрусистките настроения. Останалото — всичките тези „яки“, „китайци“, „албанци“, „вълчи сотни“, са детски игрички. Съветската система, колкото и да е странно, е трудноуправляема в сравнение със западните структури, често я движат малко изучени стихийни сили, нещо като тектонични размествания. Наближава денят, когато СССР ще погълне Острова.
— Никой у нас не се съмнява в това — потвърди Арсений Николаевич.
— Извинявай, но той ще бъде принуден да погълне Острова. Ще го направи
Известно време те се гледаха мълчаливо, после Арсений Николаевич, нарушавайки обещанието, което си беше дал, поиска от Бакстър пура.
— По-нататък? — каза той, като търсеше през дима острите сини очички на бандита от Западната пустиня Фред Бакстър.
— По-нататък започва художествена литература — позасмя се той. — Западът май изобщо не е заинтересуван от съществуването на независима руска територия. Стратегически Крим, както вече казах, в наше време е пълна нула. Природните ресурси едвам стигат на самите вас, а „Арабат Ойл Къмпани“ вече се ориентира към Персийския залив. Вашата промишленост е един конкурент в повече на нашите стесняващи се пазари. На пръв поглед — плюй и отмини, но се оказва, че Западът и, разбира се, Тристранната комисия на първо място все пак са заинтересувани от съществуването на независим Крим. В съответствие със съвременните възгледи ние сме заинтересувани от вашето съществуване нравствено
— Не е чак толкова глупаво — каза Арсений Николаевич.
— Аха — тържествуващо каза Бакстър. — У тебе, виждам, заговори дворянският романтизъм. Е, ще ти кажа тогава, че според съвременните футуролози вашата дворянска руска старомодна сантименталност, така наречените високи пориви са най-позитивната и прагматична позиция на човечеството.
— И затова аз съм Ной? — позасмя се Арсений Николаевич.
— Sure — кимна Бакстър. — Само ти и никой друг.
— И къде е вашият Арарат? — попита Лучников.
— North Atlantic Treaty Organization87 — каза Бакстър. — Рязко и решително засилване на западната и дори на проамериканската ориентация. Западен военен гарант. Стабилността ще се възстанови и с облекчение ще въздъхнат преди всичко в Москва. Ще започне яростна пропагандистка кампания, ще прегазят двайсетина дисиденти, после всичко ще се успокои. Комисията получи достатъчно ясни намеци от същите московски източници. В края на краищата нали и там има хора, които разбират, че всички ние сме свързани… Ти чел ли си Сахаров? Представи си, и в Кремъл има хора, които го четат.
— Аз не ставам — каза решително Арсений Николаевич. — Прекалено стар съм, Бак, прекалено много тъга съм натрупал, не искам да губя своя хълм, Бак, аз ще си стоя там, на хълма, Бак, вече съм почти на осемдесет години, Бак, млад съм само в сравнение с моя хълм, стари ми Бак. И най-сетне, не искам да враждувам със сина си.
— Разбирам — кимна Бакстър. — Вземи ме на своя хълм, Арси. И на мен всичко ми дойде до гуша, смешно ми е да седя и да заседавам в тая Тристранна комисия, където всички са такива прагматици и оптимисти, просто ми е смешно да ги гледам и слушам. Току вземе някой Хари Киселбургер, че сложи длан на челото си, сякаш решава световен проблем, а аз виждам скелет, череп и кости… Живот, който си отива… Колко ми се иска да вярвам, че основните събития ще започнат отвъд нашия живот. Стари ми Арси, сериозно, продай ми парче от твоя хълм. Бих казал майната му на всичко, за да живея близо до тебе и вечер да играем канаста. Бих взел Тина и бих живял с нея на твоя хълм…
— Да, бе, как пък не е останала с тебе на нашия хълм — засмя се Арсений Николаевич и приятелски сложи ръка на тила на стария Бакстър.
И по-рано им се бе случвало: ако деловият разговор не вървеше, сякаш тутакси забравяха за него, преструваха се, че не са го и започвали, като с това показваха, че поставят личните си отношения над всякаква икономика и политика.
— Защо да не идва поне през част от годината при мен на хълма — наивно разшири сините си бандитски очи старият Бак. — Ако й се доще свеж хуй, сам ще я пусна в Ница или в Маями, където поиска. Защото отчасти ще се отнасям към нея като към дъщеря. Отчасти — подчерта той. — Арси — той зашепна в ухото на стария си приятел, — аз вече й направих такова предложение, нещо подобно. Предложих й да стане моя спътница, приятелка. Сигурен съм, че проституцията за нея е просто игра. Тя е особена жена, на света са малко като нея, повярвай ми, знаеш какъв опит имам…
В този момент меко, като че с кадифе по кадифе прозвуча гонгът и рядко приятен глас обяви, че самолетът Стокхолм-Симферопол се спуска за кацане.
Отляво на бара светна голям екран, на който в тъмните небеса се появи снишаващ се, мигащ с десетина светлини и огряващ пътя си с носов прожектор джъмбо джет на компанията SAS.
Ултрамодерна, все още неизпробвана никъде другаде освен в Симфи система включи телевизионните камери на борда на огромния въздушен кораб във всичките четири огромни салона, където пътниците усмихнати си разменяха шеги или, напротив, се съсредоточаваха и потапяйки се в нещо като анабиоза, се подготвяха за кацането. Андрей Лучников явно го нямаше нито в първа, нито в средна класа, но в препълнената „икономична“, някъде в задната част се мярна познатото, но кой знае защо дяволски небръснато лице.
Внезапно Тина скочи от табуретката и хукна навън от бара.
— Тина! — извика уплашено Бакстър и скочи, протегнал ръце.
Тя дори не се обърна.
Работата е там, че докато двамата стари джентълмени разговаряха на политически теми, Таня-Тина, седнала край бара, започна да схваща невероятния за нея смисъл на случващото се. Антон и Лидочка Неселроде от време на време си разменяха реплики на руски и тя постепенно разбра кой кой е и защо цялата компания е дошла посред нощ в Аеро-Симфи. Източеният младеж, който между другото веднъж- дваж уж случайно я погали по гърба, се оказа син на Андрей. Идиотката с романтичните въздишки се смяташе за годеница на Андрей, а високият белокос старец, приятел на днешния й клиент (когато употреби наум тази дума, цялата плувна в студена пот), е чисто и просто бащата на Андрей, същият онзи прочут Арсений Лучников. На това място Таня направо загуби ума и дума, а когато на екрана се появи джъмбото, когато видя или убеди себе си, че е видяла ухилената физиономия на Андрей, не издържа и хукна накъдето й видят очите — по-надалече!
Повече от половин час се скита по безбройните коридори и търговски аркади, качва се и слиза с ескалаторите на Аеро-Симфи. Навсякъде звучеше тиха музика, ту тук, ту там се появяваха любезни усмихнати лица с въпроса — ще бъде ли нужна тяхната помощ? Устните на Таня трепереха, тя имаше чувството, че ей сега ще се втурне нанякъде, ще се блъсне в някаква стена и ще запълзи по нея като полусмачкана муха. Хулиганското й „приключение“ сега се превръщаше за нея именно в онова, което си беше в действителност — проституция. Тя отпъждаше от себе си тези толкова пресни спомени — как я бе обладал този старец, как отначало я бе съблякъл и бе докосвал всички места по нея, бавно и замислено, а после изведнъж съвсем по младежки много силно я бе стиснал и я бе обладал, бе я чукал дълго и силно, мърморейки някакви американски мръсотии, които тя за щастие не разбираше, а после… тя отпъждаше тези срамни спомени… а после, разбирате ли, бе започнал да й се обяснява в любов… на кого — на една уличница? А после бе поискал още нещо… може би са му имплантирали маймунска жлеза някаква… да се махат, да се махат тези отвратителни спомени… и с лице, изкривено от яд, тя бе влязла в отворения и празен офис на „Краймиа банк“ и бе връчила на уплашения млад чиновник чека, подписан от Бакстър.
Оказа се, че е чек не за три, а за пет хиляди долара. Щедрата стара горила! Чиновникът, преизпълнен с почит към подписа на горилата, й наброи едри шумолящи банкноти на Въоръжените сили на Юга на Русия: такава сума „тичи“ тя никога не бе държала в ръце. Ето го моето бъдеще — ще стана уличница. Само че кой ще ми плати сега толкова пари? Ще упражнявам занаята по гарите, по клозетите. Мръсна твар. Явно нещо у мен е рухнало веднага щом дадох подписа си на Сергеев, а може би и по-рано — когато „мъжленцето“ наби
