Антошка. Кикотещата се и свиреща също като него златна мацка. Ха, ами че това беше една от онези, които бяха гостували в „Каховка“ през пролетта!
Маста Фа се опита да каже нещо за движението „яки“, но явно и той, и самото движение нямаха достатъчен опит в тези неща, той току сменяше новия език с татарски, руски и английски, получи се някаква абракадабра, почти всички се смееха. Надменното и безучастно лице на Татяна. С целия си вид показва, че е чужд човек тук. Съсредоточеното шушукане на служителите на съветския ИПИ. Марлен, който с любопитство разглежда възбудената тълпа.
„Особеният“ поглед изпод тъмните очила не остави Лучников на мира и тогава, когато тръгна към Югозападната поляна да дава пресконференция. Сега успя да огледа дамата с черен пуловер и бял панталон. Доста стройна фигурка, но принадлежи на явна американска досадница, някоя млада професорка русистка. Той попита Брук дали случайно не познава… Брук случайно знаеше всичко — дамата била пристигнала от Ню Йорк за сесия на Амнести Интернешънъл, мисис Кълифлауъ, или мадам Кебидж101, нещо такова, шефе… Лучников веднага забрави за дамата.
Междувременно на цялата територия на „Каховка“ — в холовете, на терасите и на полянките в парка, бе започнало коктейл партито с бюфет и вечеря за желаещите да вечерят, а те се оказаха доста. Таня изведнъж остана сама и, разбира се, веднага си помисли, че е просташко от страна на Андрей да я остави сама насред цялата тая идиотщина. Взе си от бюфета чаша мартини и тръгна нагоре към площадката на солариума, където й се стори, че има по-малко хора. Но и там всички безцеремонно се втренчиха в нея. Някакви групи сноби съвсем неприкрито я оглеждаха и се усмихваха. Когато мина покрай една от тези групи, Таня дори каза в лицето на някаква окачалка за скъпи украшения: „Какво си ме зяпнала, дъртофелнице?“ Дамата отскочи и бързо забърбори нещо на френски, но слисаната компания явно разбра изтънчената по московски фраза.
От ъгъла на терасата Таня гледаше залива с пропълзяващите габаритни фарове на гемии и яхти, купчините светлини покрай брега и святкащите, намигащи, преливащи се кристали на Коктебел в подножието на планината. Тя се взираше в далечината, за да не вижда ярко осветената полянка наблизо, където направо на тревата бяха насядали журналистите, а с лице към тях стояха съучениците, основателите на СОС, и сред тях — Андрей, строен, с тъмносин костюм; хубав мъж, дума да няма. Отдалече изглеждаше така, сякаш не бяха минали десет години, сякаш той бе все същият щур и весел Лъч, когото бе обикнала в кръчмичката на „Качаловская“. Ала илюзиите бързо се разпръснаха. „Лъчът“ сложи на носа си пенсне ала Чехов и зачете на журналистите някакъв пореден стейтмънт. Кой знае защо, това пенсне дяволски дразнеше Татяна: дори не може да си купи нормални очила, вечно нещо се прави на интересен, сноб със снобите такъв, цялото това мъжество и решителността са гола показност, защото сега тя знае колко треперлив и хлъзгав може да бъде той, не можеш я измами вече, всичко е едно изфукване и само заради това изфукване повлича милиони щастливи хора след себе си към мръсното бунище.
О-ла-ла, какви времена енд нрави, мъжете са откачили по политиката, красавиците са принудени да съзерцават природата. Ето ви причините за лесбийството, не е ли така, госпожо? Тя се извърна. Двама плейбои с мустаци ала Риимс нагло се усмихваха и й подаваха визитните си картички. Списанията „Клюкар“ и „Сваляч“, мадам. Искаме да се запознаем. Двамата мерзавци се приближиха съвсем, а единият („Свалячът“) дори сложи ръка на бедрото на Таня. Доволна ли сте от приятеля си, мадам? Не, не, никакви съмнения, но нашите читатели биха искали да научат някои подробности. Вашите интерсекции спонтанно ли се случват, или съществува някакъв режим, нещо като график? Какви насоки дава в този смисъл съветската сексология? Противозачатъчни средства, мадам? Известно ли ви е, мадам, че
През това време папараци подтичваха наоколо и снимаха така наречения разговор, мача на една врата, защото мерзавците не оставяха Таня дори да си отвори устата. Най-сетне тя отърси ръката на „Сваляча“ от бедрото си и небрежно го чукна с пръст по носа. И на двамата, дето се вика, им увиснаха челюстите.
— На въпроса с въпрос, авери — с нагъл ленив глас каза Таня. — Вие самите какво отношение имате към Идеята за обща съдба?
— Горещо я приветстваме! — бързо избъбри „Свалячът“.
— Искрени нейни поддръжници сме — смотолеви „Клюкарят“.
Тя избухна в смях.
— Причина за смеха, госпожо? — бързо попита „Клюкарят“.
— Един вид мастурбация, нали? — изтърси „Свалячът“.
Явно бяха сащисани от нейния ленив и нагъл тон.
— Просто си ви представям двамата в системата на „Агитация и пропаганда“ — каза Таня.
Застаналите наблизо групи сноби възторжено й заръкопляскаха и се засмяха: колко ловко мадам Лунина запуши устата на тези бандити! Браво! Браво!
— Ето, господа, какво не достига на нашето общество — този дързък демократизъм, присъщ на съветските хора! Така де, трябва да усещаш зад гърба си някаква могъща сила, за да можеш с такава увереност и небрежност да отпращаш булевардните вестникари, тези гадове, господа, които тия дни — чухте ли? — разплакали княжна Вешко-Вершковская…
Никой не забелязваше, че Таня всеки момент ще си изпусне нервите. Вече беше готова да си запуши устата, за да не закрещи от отчаяние, когато изведнъж видя домакина, който приближаваше към нея под ръка — майчице! — с Фред Бакстър. И изведнъж още при първия поглед към двамата страшно високи старци й стана спокойно, почувства се в безопасност. Двамата старци й се усмихваха, а Бакстър — тя не вярваше на очите си — й се усмихваше дори леко стеснително. Те подхванаха с нея светски разговор, сякаш се познаваха отдавна, сякаш помежду им нямаше никакви неясноти. Арсений Николаевич каза на Таня, че хитрият Бакстър се пазари с него да купи част от хълма му, алчната лапа на американския империализъм посяга към долината оттатък Северния склон, обаче нъц, нищо няма да получи, долината оттатък Северния склон е земен рай. Не сте ли ходили още там, Татяна? Е, утре ще отидем, но имайте предвид, пеша; впрочем вие сте отлична спортистка. Там ще обядваме в истинска ферма; представете си, Таня, нито електричество, нито газ, нито дори атомна енергия, всичко е като в XVII век, но ще видите как всичко е подредено, как прекрасно е нагласено всичко — ех, ако човечеството можеше да спре дотам!
Като каза всичко това и буквално заля Таня с очарованието си, а същевременно показа и на любопитстващите как трябва да се държат с приятелката на сина му, Арсений Николаевич се извини и гъвкаво се измъкна, за да ги остави насаме с Бакстър.
Чудо на чудесата — старият бандит явно се вълнуваше. Таня се усмихна и го попита всичко ли знае за нея. О да, дарлинг, разбира се, каза той с тъжна усмивка, научих всичко за вас още онази нощ. Още щом излетяхме от Аеро-Симфи за Москва, моят секретар ми предостави пълната информация за вас. Нямам представа, как тоя мизерник я получава толкова бързо, тази дяволска информация. Всичко се е преплело, дарлинг, в този лайнян свят — Си-ай-ей-кей-джи-би-осваг-си-ай-си-шим-бет-дозием-бюро — цялата тази свинщина плюс частното дирене, дарлинг. Докато летях за Москва, вече знаех всичко за вас, пък и после, през цялото време, докато вие живеехте тук, а аз пътешествах, постоянно постъпваше някаква информация. Защо съм отново тук ли? Ами разбирате ли, „Елис“ е още в Ялта, та се канех… Е, с една дума, дарлинг, честно казано, исках да ви видя. Моля ви, дарлинг, за половин минута мълчание, трябва да ви кажа нещо. Разбирам, тогава тръгнахте с мен от отчаяние или от злоба, или от други някакви неприятни чувства. Моля ви… винаги знайте, че старият Бак е зачеркнал това от паметта си, нищо не е имало. Какво? Благородно, казвате? Моля, можете да се усмихвате иронично, но аз съм старомоден човек, нека бъде благородно. Лейди, аз ви обожавам.
— Как го казахте, сър, admire ли?
— Yes, lady, but I might better say: I am in awe of you…102
— Това се превежда твърде силно на руски. Благоговея. Извинете, но преводът наистина отразява английския смисъл. Но как е възможно да благоговеете пред една уличница?
— Лейди, ще се разсърдя, моля ви, вие сте обект на моето обожание…
Изведнъж тя не можа да се сдържи:
— Бак, спасете ме! Измъкнете ме от тук, отведете ме някъде! Той я гледаше внимателно и
