приклади, диво извика и се повдигна на лакът.
— А-а-а, какво направиха с нас! Гадовете от Охотни ряд! Фашисти! Сава, Сава, революцията е унищожена!
„Да върви по дяволите вашата проклета тиранка революцията — мислеше си Сава. — Единственото добро, което стори, е, че те доведе при мен!“
— Успокойте се, Ниночка — молеше я той. — Нали сте жива, не е ли така? Младостта ви, поезията ви са живи!
Тя пак легна на носилката, а наркотичната усмивка отново плъзна лицето й.
— Какво лице имаш, Сава — шепнеше тя. — Сравни двете лица — твоето и моето. Моето е муцуна, а твоето е с голяма буква. Можеш ли с твоето лице да целунеш моята муцуна? Целуни ме там, където не е наранено!
Той внимателно потърси ненаранено място на лицето й, малко над брадичката, и го докосна с устни.
На трибуните за чуждестранни гости до Мавзолея цареше явно объркване. Мнозина бяха забелязали, че сред правителството става нещо странно, Сталин и Риков бяха изчезнали някъде, а Бухарин непрекъснато се озърташе страхливо. След известно време Сталин зае мястото си в средата, но явно не бе на себе си, лицето му бе потъмняло. Сетне в другия край на площада се създаде някакво завихряне, натам препусна отряд кавалерия. На фасадата на стабилната сграда срещу трибуната накриво увисна лозунг, около него явно се водеше борба — някакви се опитваха да го смъкнат, други не позволяваха.
Рестън се ядосваше, преводачката му се бе изхитрила да изчезне някъде в най-отговорната минута, а може би и нарочно се бе скрила, за да не преведе злостния лозунг. Той се опитваше да разбере нещо от непреодолимата за него кирилица и неочаквано, колкото и странно да беше, успя. Съобрази, че втората дума произлиза от френското „Le termidor“ и че това има отношение към троцкисткото предизвикателство към управляващото крило в партията. Значи опозицията действително демонстрираше, а той стърчи на глупашката трибуна сред сборище червени тъпанари и губи исторически минути.
Тръгна нагоре по пътеката, като се опитваше да открие някого от колегите си, „журналисти от империалистическия печат“. Наоколо с известна меланхоличност звучаха „Бандера роса“ и „Ди Фане хох!“, ентусиазмът беше изместен от пронизващо студената и двусмислена ситуация. Най-неочаквано лице в лице се сблъска с познат господин с хубаво туидово пардесю.
— Я, професор Устрялов! Ама че късмет! Познахте ли ме?
Устрялов поспря, но явно без голямо желание. Разбира се, че веднага го бе познал, но се правеше, че си спомня, само секунда, да, да… бърз поглед през рамо назад, ах, да…
— А-а, това сте вие… извинете… ах, да, Рестън… От Чикаго, струва ми се?
За да престане да се прави на глупак, Рестън свойски го хвана подръка.
— Какво става тук, Устрялов? Казват, че се провеждала някаква друга манифестация?
— Не знам повече от вас. — Устрялов се опита да се освободи.
— Можете ли да ми дадете кратко интервю? Пет минути край Мавзолея две години по-късно. Не е лошо, нали? — продължи да го притиска Рестън.
Устрялов освободи ръката си, погледът му непрекъснато шареше като че ли много-много не забелязваше американеца, с когото беше водил толкова съдържателен разговор преди две години.
— Извинете, сега за това не може и дума да става… Още веднъж ме извинете, бързам…
Той затича по дървените стъпала надолу и дори си погледна часовника: виждате ли, бързам. Рестън като истински „чакал на перото“ все пак викна след него „а provocative question“38:
— Значи вашата теория се руши, Устрялов?
Професорът се спъна, претича още няколко крачки, сетне все пак се обърна и викна, като предизвика учудване сред делегацията на холандската комунистическа партия:
— Ни най-малко! Руската държавност продължава да укрепва!
Рестън уморено пъхна в джоба си писалката и бележника. Появи се Галина с две глупави балончета, на които се мъдреше цифрата „X“. В този момент на крайно раздразнение на Рестън тези две „X“ му се сториха зловеща заплаха — „хикс-хикс“: повече нямам път насам, стига ми, има много други теми, ще отида в Испания, там поне няма да завися от преводачи.
— Къде е изходът? — попита той Галина. — Изморих се.
— Другарю Рестън! — обидено възкликна девицата.
— Какъв, по дяволите, другар съм ви — измърмори той.
Троцкисткият лозунг отдавна беше изчезнал от фасадата на ГУМ39. Нескончаемото шествие продължаваше да се излива на Червения площад. Рестън гледаше изплуващите един след друг иззад Историческия музей портрети на Сталин. Извади бележника си и записа в него две думи: „Увертюрата приключи“. След това малко се развесели — заглавието му харесваше.
За покупка на жилищна площ на изселване от Москва подлежат: трудовите елементи за един месец, нетрудовите елементи — за една седмица.
„Религиозните“ подлежат на преминаване през специална комисия за отклоняване от военна служба.
В Театъра на Вс. Мейерхолд — „Ръмжи, Китай!“, пиеса от С. Третяков.
В цирка на Ник-Дяволо — „Лупинг с велосипед“.
В киното са звездите на екрана: Глория Свенсон, Джеки Куган, Ксения Десни, Чарли Чаплин.
От избирателни права са лишени: кулаците, църковните служители, бившите царски чиновници, подозрителните лица със свободни професии.
Обирджии са проникнали в магазина на Михайлов и Лейн („Покровка“ № 20).
Семашко разкри причината за нарастващото хулиганство: нашата младеж е расла по времето на самодържавието.
Изчезна Николай Сергеевич Лоренц, на 29 години.
Кротко си отиде протойереят професор по богословие Н. И. Боголюбски.
От отпуск се върна членът на колегията на Народния комисариат на външните работи др. Ротщейн.
Световноизвестната паста „Хлородонт“! Къна за коса! Одеколон „Тройной“! Легла!
Снабдителен отдел на дивизия. Търгове. Зеле и картофи на пудове40.
Разобличени и обезвредени са 49 латвийски шпиони.
„Межрабпом — Русия“. Филм собствено производство „Майка“ (темата е заимствана от Горки). В главните роли В. Барановска, Н. Баталов. Режисьор Пудовкин, оператор А. Головия.
