Неочаквано свали пенснето си и надникна в очите на приятеля си с далеч не късоглед поглед като че ли мигновено му напомни момента, когато Нугзар с пистолет в ръка отвори вратата и видя двамата читатели — Ленин на стената и под него Кахабидзе на бюрото.
— Че и мъжките работи ги решавахме весело, а? — продължи Берия и бутна крака му с кръглото си коляно. — Впрочем ние с теб и сега сме добри ебачи, нали, Нугзар? Слушай, хайде, по дяволите, поне за пет минути да забравим за работата, да поговорим за общата ни страст, за жените. Знаеш ли, искам да ти призная нещо: обичам руските жени повече от всичко на света! Много повече обичам да имам рускиня, отколкото някоя наша грузинска княгиня. Когато ебеш рускиня, чувстваш се като завоевател, нали? Усещаш като че ли ебеш робиня или наемна курва, така ли е? Съгласен ли си мен? Интересна работа, а? Любопитно е как са в тази работа нечистокръвните. За съжаление никога не съм опитвал с нечистокръвни, в смисъл — полурускиня, полугрузинка. А ти случайно да си имал работа с такава? Няма ли да споделиш опит с другаря си? Какво ти е, Нугзар? Като не щеш, не говори, никой не те принуждава.
Заместник-началникът на отдел за особено важни дела Нугзар Ламадзе в този момент се чувстваше така, сякаш едновременно го бяха метнали в котел с вряла вода и в дупка, пробита в леда. Горещи и студени вълни минаваха през тялото му не последователно, а едновременно. То се вкамени и в същото време нервите и съдовете му бясно се разиграха. На ръба на припадъка се плъзна от кожената повърхност на канапето и падна пред Берия на едно коляно.
— Лаврентий, моля те! От онази единствена нощ на тридесета година нито веднъж не съм я виждал, нищо не съм чувал за нея!
Берия стана от канапето, отиде навътре в кабинета и се зае с пълненето на чашите. Нугзар, все така на коляно, гледаше гърба му и чакаше каква ще бъде участта му.
Разбира се, че лъжеше. През 1934 година отиде в Москва и се срещна с Нина. Знаеше всичко за нея: известна поетеса, трета година бе омъжена за лекар. Все пак едва ли беше забравила онази нощ, убеждаваше сам себе си. В понятието „онази нощ“ влизаха едва ли не цялата му младост и най-вече целият този ден в ранната есен на тридесета, кулминацията на приключенията на младия абрек: спасяването на Нина от лапите на огромния звяр, покушението, убийството на досадния „читател“, лъжата, театърът, играта, шантажът и най-после пълното и абсолютно обладаване на Нина, с една дума — „онази нощ“!
След като пристигна в Москва, заряза всичко и два дена следеше целта си. Виждаше как излиза с мъжа си от дома на баща си, как вървят, смеейки се и целувайки се, към трамвайната спирка, как се разделят в центъра, как Нинка върви сама, сякаш потънала в мислите си и без да обръща внимание на мъжките погледи, как сяда на булеварда, мърда устни, вероятно съчинява стихчетата си, как изведнъж прави някакъв решителен победоносен жест и беззвучно се смее, как се реди на опашка пред някаква театрална каса, отбива се в редакцията на „Знамя“ на булевард „Тверски“, как се сблъсква с някаква позната и започва да бърбори като ученичка, как обядва весело в Дома на литераторите, където и той свободно влезе с помощта на червената си книжка и продължи наблюдението си, оставайки незабелязан, още повече че тя не се оглеждаше кой знае колко.
Беше все така хубава или дори още по-хубава, отколкото в Тифлис, и той направо кипеше от желание, или както Лаврентий грубо би казал, „мислеше с долната си глава“.
Веднъж по време на това двудневно следене, преследване или да го наречем романтично терзание, си помисли: може пък изобщо да не се приближава до нея, да остави всичко така, такава колосална влюбеност от разстояние, такъв романтизъм? Дори се разсмя над себе си. Ама че си абрек! „Онази нощ“ откъслечно се замярка в паметта му. На втория ден я приближи на книжния пазар в Театралната улица. Беше си купила няколко книги и се готвеше да претича през улицата към автобуса, но в този момент нещо й влезе в обувката. Опря се на стълб на уличното осветление и я заизтърсва. Изкашля се зад нея и каза:
— Органите на пролетарската диктатура приветстват съветската поезия!
Трябваше да признае, че не беше очаквал толкова силна реакция на непретенциозната си шега. По цялото й тяло премина тръпка, дори можеше да се каже конвулсия. Обърна се и той видя изкривеното й от страх лице. Впрочем тръпката премина и гримасата, предизвикана от страха, си отиде още преди да разбере кой е пред нея. Очевидно храбростта й беше надделяла. А, ето кой бил! В този миг се разсмя бурно. Явно също си бе спомнила много неща.
— Нугзарка, ти ли си?! Ама че начин си намерил да се шегуваш! Така можеш и в „Кашченко“68да ме пратиш!
Прегърна я приятелски. Толкова му беше харесало обръщението й — Нугзарка, сякаш бяха приятели, които някога са лудували заедно.
— Ей, Нинка, всичко знам за теб, скъпа! — засмя се. — С кого спиш, с кого обядваш — будните стражи на родината знаят всичко!
— Ето защо вече втори ден ми се струва, че някой се мъкне след мен! — възкликна тя.
Бъбрейки, тръгнаха надолу по булевард „Театрален“ към хотел „Метропол“ точно където бе наел стая полулукс. Тя му направи комплимент за новия костюм. Охо, раменете широки, панталонът като цигара — истински оксфордски шик! Пред хотела я хвана за ръката и я спря.
Както в „онази нощ“, тя го изгледа изпод вежди и тихо попита:
— Е, какво?
— Да се качим при мен — каза той с малко излишна сериозност, с ненужна драматична нотка.
Тя тутакси се разсмя и вдигна рамене:
— Ами да се качим! — И тръгна напред, като безгрижно люлееше пакета с току-що купените книги. Толкова е просто, дете на двадесетте, плод на революционната антропософия.
По-нататък нещата изобщо не протекоха така, както си беше представял стотици пъти в далечния Кавказ. Всичко се бе променило, „онази нощ“ не можеше да се върне. И той не беше младият разбойник, и тя не беше същата, както някога — не пияна, не отчаяна, не притисната в ъгъла, с други думи, не плячка на героя, а напротив — щастлива и като омъжена жена, и с работата си, уверена в себе си и просто позволила си да сипе малко повечко пипер във всекидневната си храна.
Всичко би могло да стане иначе, като „онази нощ“, ако най-напред беше отказала решително и едва после бе отстъпила от страх, под заплахата от разобличаване на троцкисткото й минало. Сам беше развалил всичко с шеговития си тон, а тя веднага го бе подхванала необикновено ловко и той се оказа — Нугзарка! — в смешно положение. „Онази нощ“ не се състоя, нямаше го сладостното насилие над „жадуващата жертва“, както много пъти го беше определял в ума си.
Имаше и още нещо, което също не можеше да схване, но то я правеше напълно самостоятелна и неуязвима личност. Едва след половин година осъзна тази неяснота, когато до Тифлис стигна новината, че Нина Градова е родила момиченце. В момента на срещата им вече е била бременна. Мадмоазел Китайгородска е предявявала правата си в нейната утроба.
Манията му по братовчедка му ядосваше и плашеше подполковника. Наоколо прибираха хиляди хора, нямащи никакво отношение към троцкизма, а гадината Нинка наистина е била троцкистка, със сигурност го знаеше, беше доказан член на нелегалната група на сегашния емигрант Албов.
Познавайки спецификата на дейността на любимите си органи, Нугзар беше наясно, че в тези времена изобщо не е задължително да има реални обвинения, за да те експедират на Колима или да ти „теглят куршума“. И все пак нещо го бодеше под лъжичката: ами ако нещата се завъртят така, че всичко изплува и тя, неговата мечта, девойката от „онази нощ“, се провали — немислимо беше да си я представи в лагерна барака! — и той, за радост на завистливите гадини, бъде изхвърлен от редовете, а след това смачкан и унищожен.
През тридесет и седма положението стана още по-сложно. След арестуването на братята й можеха да приберат Нинка просто като тяхна роднина. Въпреки слепотата на наказателната машина тя имаше нюх и добре надушваше чуждите.
Точно така се случи. Преди половин година от Москва „за доразглеждане“ пристигна делото й. Московското управление на НКВД беше събрало материал за Н. Б. Градова, роднина на осъдени врагове на народа и обвиняема сега във връзка с агента на френското и американското разузнаване И. Г. Еренбург. За троцкисткия кръг нищо не се споменаваше. Старото дело с донесенията на Стройло очевидно беше в друго отделение, в смисъл че навеки е било погребано някъде в шкафовете сред милиони други папки. Новото дело бе изпратено в Грузия, за да бъдат уточнени наличните сведения за връзките на Градова с неотдавна разобличените врагове на народа Паоло Яшвили и Тициан Табидзе. Най-забележителното бе, че по това
