когато се срещнат след дълга раздяла.
Но не го направи. Не можеше. Само пристъпи към него, протегна ръка и каза:
— Няма как да те забравя, Данийл.
— Много сте любезен — отвърна Данийл, като кимна сериозно. — Както ви е добре известно, докато съм в изправност, на мен ми е съвсем невъзможно да ви забравя. Хубаво е, че ви виждам пак.
Той взе ръката на Бейли и я стисна решително и сдържано; пръстите му се сключиха и оказаха осезаем, но безболезнен натиск, после я пуснаха.
Бейли искрено се надяваше, че непроницаемите очи на това създание няма да проникнат в мислите му и да видят онзи безумен миг, все още неотминал напълно, в който цялото му същество бе обладано от чувство на дълбоко приятелство, почти обич.
В края на краищата човек не можеше да храни приятелски чувства към Данийл Оливо, който съвсем не беше човек, а само робот.
Роботът, който толкова приличаше на човек, каза:
— Разпоредих се да свържат кораба със земеходна роботоуправляема кола чрез въздушен тунел…
Бейли се намръщи:
— Въздушен тунел ли?
— Да. Обикновено съоръжение, често го използуват в космоса, за да може екипажът и материалната част да бъдат прехвърляни от един транспортен кораб в друг, без да е необходима специална противовакуумна екипировка. Както изглежда, това съоръжение не ви е познато.
— Не — рече Бейли, — но разбирам за какво става дума.
— Разбира се, доста сложно е да се монтира такова приспособление между космически кораб и земеходна машина, но аз настоях да го направят. За щастие мисията, с която ние двамата сме натоварени, е от първостепенна важност. Трудностите се отстраняват бързо.
— И ти ли ще се занимаваш с убийството?
— Не ви ли уведомиха за това? Съжалявам, че не ви го съобщих веднага. — Естествено нямаше и следа от съжаление върху безупречното лице на робота. — Доктор Хан Фастълф, когото познавате от нашето сътрудничество на Земята и когото, надявам се, помните, ви препоръча като подходящ следовател. Той постави условие в разследването да участвувам и аз, за да работим заедно.
Бейли се усмихна пресилено. Доктор Фастълф беше жител на Аврора, най-могъщия от външните светове. Очевидно препоръката на един аврорианин имаше тежест.
Бейли подхвърли:
— Добрият екип не бива да се разваля, а? — Първоначалното оживление, причинено от появата на Данийл, взе да преминава, нещо отново го стегна в гърдите.
— Не знам дали точно това е имал предвид, колега Елайджа. От характера на разпорежданията му мога да съдя, че е искал да ви изпрати за сътрудник някой, който има опит с живота на Земята и познава вашите странности.
— Странности! — Бейли се намръщи и се почувствува засегнат. Не му харесваше, че употребяват тази дума за него.
— За да мога например да осигуря въздушен тунел. Добре ми е известна вашата неприязън към откритите пространства, породена от живота в земните градове.
Навярно защото го нарекоха „странен“, той усети, че трябва да отвърне с атака или да загуби авторитета си пред тази машина; това накара Бейли да промени рязко темата. А може би просто дългогодишната практика не му позволяваше да оставя незабелязано нито едно логическо противоречие.
Той каза:
— На този кораб за моето благополучие се грижеше един робот; робот — в гласа му прозвуча злобна нотка, — който прилича на робот. Познаваш ли го?
— Говорих с него, преди да се кача на кораба.
— Какъв е номерът му? Как мога да установя връзка с него?
— РХ-2475. За Солария е обичайно към роботите да се обръщат само със серийните им номера. — Спокойният поглед на Данийл се плъзна по командното табло до вратата. — С този бутон можете да му сигнализирате.
Бейли също погледна командното табло и тъй като бутонът, към който сочеше Данийл, носеше надпис РХ, неговото откриване съвсем не бе загадка.
Бейли го натисна с пръст и след по-малко от минута роботът — онзи, който приличаше на робот — влезе.
Бейли каза:
— Ти си РХ-2475.
— Да, сър.
— Преди малко ми каза, че ще дойде някой да ме отведе от кораба. Него ли имаше предвид? — Бейли посочи Данийл.
Погледите на двата робота се срещнаха. РХ-2475 каза:
— От документите му за самоличност е ясно, че той е лицето, което трябва да ви посрещне.
— Казаха ли ти нещо повече за него? Например как изглежда?
— Не, сър. Но знаех името му.
— Кой ти го съобщи?
— Капитанът на кораба, сър.
— Той е соларианин, нали?
— Да, сър.
Бейли облиза устни. Следващият въпрос щеше да бъде решаващ. Той рече:
— Как е името на този, когото ти съобщиха да очакваш?
РХ-2475 отвърна:
— Данийл Оливо, сър.
— Добре, момчето ми! Сега можеш да си вървиш.
Последва обичайният поклон и рязко обръщане кръгом. РХ-2475 напусна стаята.
Бейли се обърна към сътрудника си и рече замислено:
— Не ми казваш цялата истина, Данийл.
— Какво имате предвид, колега Елайджа? — запита Данийл.
— Докато разговарях с теб преди малко, сетих се за един странен факт. РХ-2475 ми съобщи, че ще дойде да ме вземе човек. Помня това много добре.
Данийл слушаше спокойно, без да пророни дума. Бейли продължи.
— Помислих си, че роботът може да е сгрешил. Помислих си също, че наистина е трябвало да ме посрещне човек, но после са изпратили теб, без да уведомят РХ-2475 за промяната. Но ти чу, че проверих това. Той е имал данни за твоята самоличност и е знаел името ти. Но не цялото ти име, нали, Данийл?
— Наистина, не беше уведомен за цялото ми име — съгласи се Данийл.
— Името ти не е Данийл Оливо, а Р. Данийл Оливо, което означава Робот Данийл Оливо.
— Вие сте напълно прав, колега Елайджа.
— От което следва, че РХ-2475 не е бил уведомен, че си робот. Позволили са му да смята, че си човек. С твоята хуманоидна външност подобен маскарад е възможен.
— Не оспорвам вашите разсъждения.
— Тогава да продължим. — В гърдите на Бейли се надигаше неудържимо задоволство. Беше на път да открие нещо. Едва ли бе нещо голямо, но за такива открития го биваше. Биваше го достатъчно, за да си струва труда да прелети половината космос. Каза: — Е, тогава защо ще искат да мамят някакъв си нещастен робот? За него е без значение дали му пращат човек или робот. Той се подчинява на заповеди и в двата случая. Оттук логично следва, че капитанът, който е осведомил робота, и соларийските власти, които са осведомили капитана, сами не са знаели, че си робот. Както казах, това е едно логично заключение и сигурно не е единственото. Вярно ли е то?
— Струва ми се, да.
— Така. Значи познах. Тогава защо? Като те е препоръчал за мой помощник, доктор Хан Фастълф е
