— То е предназначено само за вас. Такива жилища за един човек са обичайни на Солария.
— И всички живеят по този начин?
— Всички.
— За какво са им толкова стаи?
— Прието е всяка стая да има само едно предназначение. Това е библиотеката. Има и стая за музика, гимнастическа зала, кухня, пекарна, трапезария, работилница, разни помещения за ремонт и изпитания на роботи, две спални…
— Чакай! Откъде знаеш всички тези неща?
— Това е част от информацията — отвърна Данийл с равен глас, — която ми бе предоставена, преди да напусна Аврора.
— Йосафате! Кой се грижи за всичко тук? — Той описа широк кръг с ръка.
— Ще разполагате с много роботи. Те ще обслужват къщата и ще се грижат за вашето удобство.
— Но на мен не ми трябва всичко това — каза Бейли. Изпита внезапно желание да седне и да не помръдне повече. Не искаше да вижда никакви стаи.
— Можем да се настаним в една стая, ако желаете, колега Елайджа. Такава възможност се предвиждаше от самото начало. Все пак, като се имат предвид соларийските нрави, счетоха за по-разумно да построят това жилище…
— Да построят! — Бейли гледаше изумен. — Искаш да кажеш, че е било построено за мен? Всичко това? Специално за мен?
— Една изцяло роботизирана икономика…
— Да. Знам какво ще кажеш. А какво ще направят с къщата, когато всичко свърши?
— Мисля, че ще я унищожат.
Бейли стисна устни. Разбира се! Ще я унищожат! Построяват огромна сграда специално за нуждите на един землянин и после унищожават всичко, до което се е докосвал. Ще стерилизират почвата, върху която се е намирала къщата! Ще дезинфекцират въздуха, който е дишал! Космолитите изглеждаха силни, но и те си имаха своите глупави страхове.
Данийл сякаш четеше мислите му или поне ги отгатваше по израза на лицето му. Той каза:
— Навярно предполагате, колега Елайджа, че ще унищожат къщата, за да се избегне заразата. Ако е така, съветвам ви да не позволявате подобни мисли да ви смущават. Страхът на космолитите от болести в никакъв случай не е толкова голям. Работата е в това, че усилията, положени за построяването на къщата, са съвсем незначителни. Загубите от унищожаването й са също така нищожни. А и според закона, колега Елайджа, тази сграда не може да остане. Тя се намира в имението на Ханис Груър, а в едно имение може да има само едно законно жилище — на собственика. Тази къща е построена със специално разрешение, за определена цел. Предназначена е да ни приюти за определен период от време, докато мисията ни приключи.
— А кой е този Ханис Груър? — попита Бейли.
— Шефът на Соларийската служба за сигурност. Ще се срещнем с него, щом пристигнем.
— Така ли? Йосафате, кога най-после ще започна да разбирам каквото и да е тук? Аз съм като във вакуум и това не ми харесва. По-добре да се върна обратно на Земята. По-добре да…
Той почувствува, че в него се надига негодувание и млъкна. Данийл дори не трепна. Той просто изчакваше своя ред да заговори. Каза:
— Съжалявам, че се разсърдихте. Общите ми познания за Солария като че ли наистина са по-големи от вашите. Но за самото убийство знам толкова малко, колкото и вие. Инспектор Груър ще ни съобщи това, което трябва да знаем. Соларийското правителство е дало такива нареждания.
— Добре, тогава да се срещнем с този Груър. Колко ще пътуваме? — Бейли потръпна при мисълта за още едно пътуване, а познатото стягане в гърдите се обади отново.
Данийл каза:
— Няма да се наложи да пътуваме, колега Елайджа. Инспектор Груър ще ни очаква в залата за разговори.
— А, и зала за разговори! — измърмори кисело Бейли. После, по-високо: — Чака ли вече?
— Предполагам.
— Тогава да вървим, Данийл!
Ханис Груър беше плешив, и то напълно. Нямаше и следа от косъм по главата си. Тя бе съвършено гола.
Бейли преглътна и от учтивост се опита да откъсне очи от този череп, но не успя. За космолитите на Земята се бе затвърдила представата, създадена от самите тях. Те бяха всепризнатите господари на Галактиката; високи, с бронзови коси и кожа, красиви, едри, сдържани, аристократични.
Накратко, те бяха съвсем като Р. Данийл Оливо, като прибавим и човешката им природа.
А и повечето космолити, които изпращаха на Земята, наистина изглеждаха така; навярно нарочно са ги избирали за тази цел.
Но ето един, който би могъл да бъде и землянин. Той беше плешив. А и носът му бе деформиран. Съвсем леко наистина, но у космолитите и най-малката несиметричност биеше на очи.
Бейли каза:
— Добър ден, сър. Съжалявам, ако сме ви накарали да чакате.
Малко любезност нямаше да му навреди. Предстоеше му да работи с тези хора.
Усети мигновено желание да прекоси цялата стая (колко абсурдно голяма бе тя) и да протегне ръка за поздрав. Той лесно потисна този порив. На космолита положително не би се понравил такъв поздрав: ръка, покрита със земни микроби.
Груър седеше със сериозно лице в най-отдалечения край, с ръце, скрити в дълги ръкави, а в ноздрите му вероятно имаше филтри, макар Бейли да не ги виждаше.
Стори му се дори, че Груър хвърли неодобрителен поглед към Данийл, сякаш искаше да каже: „Странен космолит сте вие, да стоите толкова близо до един землянин.“
Което щеше да означава, че Груър просто не знае истината. Тогава Бейли внезапно забеляза, че Данийл всъщност стои на известно разстояние от него; по-далеч от обикновено.
Разбира се! Прекалената близост можеше да се стори на Груър подозрителна. Данийл полагаше всички усилия да мине за човек.
Груър заговори с приятен, добронамерен тон, но все поглеждаше крадешком към Данийл; отместваше очи, после отново го поглеждаше. Каза:
— Не съм чакал дълго. Добре дошли на Солария, господа. Добре ли се чувствувате?
— Да, сър. Напълно — отвърна Бейли. Запита се дали етикетът не изискваше Данийл като космолит да говори от името на двамата, но с възмущение отхвърли тази възможност. Йосафате! Именно него помолиха да се заеме с разследването, а Данийл беше включен след това. При тези обстоятелства Бейли дори на истински космолит не би отстъпил водачеството; това бе напълно изключено, щом ставаше дума за робот, макар и такъв като Данийл.
Но Данийл не направи опит да играе водеща роля, нито пък Груър изглеждаше изненадан или недоволен от това. Той веднага насочи вниманието си към Бейли, като не изпускаше от очи и Данийл.
Груър каза:
— Инспектор Бейли, все още не знаете нищо за престъплението, заради което потърсихме услугите ви. Предполагам, че сте любопитен да научите подробности.
Той разтърси ръце, така че ръкавите му се смъкнаха назад и хлабаво сключи пръсти в скута си.
— Няма ли да седнете, господа?
Седнаха и Бейли каза:
— Любопитни сме. — Той забеляза, че ръцете на Груър не бяха защитени с ръкавици.
Груър продължи:
— Направихме го нарочно, инспекторе. Искахме да се заловите за работа със свежа глава. Искахме да се заемете със случая без предубеждения. Скоро ще ви предоставим подробен доклад за престъплението и за разследванията, които успяхме да направим. Боя се, инспекторе, че разследванията ни ще ви се сторят смешно малко от гледна точка на вашия личен опит. На Солария няма полиция.
— Никаква? — попита Бейли.
