— Не.
Селдън отново въздъхна.
— Тогава ще опитам да ви обясня още веднъж. Възможно е да се предвиди бъдещето, но може да се окаже невъзможно да се открие начин как да се възползваме от тази възможност… Сега по-добре ли е?
Даван мрачно изгледа математика, а след него и Дорс.
— Значи не можете да предвиждате бъдещето.
— Тук вече сте напълно прав, гу’син Даван.
— Само Даван. Някой ден обаче сигурно ще се научите да го правите.
— Не е изключено.
— Значи това е причината империята да ви иска.
— Не. — Селдън предупреждаващо вдигна пръст. — Смятам, че това е причината империята да не прави кой знае какви усилия да ме залови. Естествено биха желали да съм им в ръцете, ако можеха да ме пипнат без много труд, но им е известно, че в този момент аз не зная нищо, и поради туй не си струва да разстройват деликатния мир на Трантор, като се набъркат в местните права на тоя или оня сектор. Това е причината все още да се движа под собственото си име в относителна сигурност.
За миг Даван зарови лице в дланите си и измърмори:
— Това си е чиста лудост… — после уморено вдигна очи и попита Дорс: — Вие жена ли сте на гу’син Селдън?
— Аз съм негов приятел и защитник — спокойно отвърна тя.
— Откога го познавате?
— Заедно сме от няколко месеца.
— Не повече?
— Не повече.
— Според вас той истината ли говори?
— Какви основания имате да повярвате на мен, ако не вярвате на него? Ако Хари ви лъже по някаква причина, не мога ли и аз също да ви излъжа, за да го подкрепя?
Даван безпомощно загледа ту единия, ту другия.
— Във всеки случай, бихте ли ни помогнали?
— Кои сте вие и каква помощ ви е нужна?
— Виждате какво е положението тук — мъжът описа широк кръг с ръката си. — Ние сме потиснати. Това поне трябва да ви е известно и като съдя по държанието ви с Юго Амарил, не мога да повярвам, че не ни симпатизирате.
— Напълно ви симпатизираме.
— Би трябвало също да знаете кой е първоизточникът на потисничеството.
— Предполагам — кимна Дорс — искате да намекнете, че това е имперското правителство. Естествено и то има пръст в цялата работа. От друга страна, забелязвам, че в Дал е налице средна класа, която презира топляците, и криминална класа, която тероризира всички останали в сектора.
Даван присви устни, но остана непреклонен.
— Съвършено вярно! Съвършено вярно. Империята обаче насърчава това по принципни съображения. Дал има потенциала да предизвика сериозни неприятности. Ако топляците се вдигнат на стачка, Трантор почти незабавно ще изпита жесток енергиен недостиг с всички произтичащи от това последствия. Само че богатите в самия сектор ще хвърлят пари, за да наемат побойници от Билиботън и от други такива места, та да пребият топляците и провалят стачката. Случвало се е вече… Империята позволява на някои даляни да постигнат относително добър живот, за да ги превърне в свои лакеи, докато същевременно отказва да засили законите за контрол над оръжията в достатъчна степен, за да отслаби криминалния елемент. Имперското правителство върши това навсякъде, не само в Дал. Не може да използва сила, за да наложи волята си, както едно време, когато е управлявало с брутална откритост. Днес Трантор е станал толкова сложен и толкова лесно може да бъде разбунен, че войските не трябва да си завират носа…
— Проява на упадък — изтресе Селдън, като си спомни оплакванията на Чувек.
— Какво? — подскочи Даван.
— Нищо — кимна математикът. — Продължавайте.
— Имперските войски не трябва да си пъхат носа тук, но дори и при това положение те са проумели, че могат да направят много поразии. Всеки сектор е подтикван да подозира съседите си. Вътре в него икономическите и социалните класи са насъсквани да водят нещо като непрекъсната война едни с други. Резултатът е, че по цял Трантор е невъзможно хората да предприемат обши действия. Навсякъде те по- скоро биха се сражавали помежду си, отколкото да застанат заедно срещу централната тирания… И така империята управлява, без да й се налага да използва сила.
— А какво мислите, че може да се направи? — запита Дорс.
— От години се опитвам да изградя чувство за солидарност между хората на този свят.
— Мога само да предположа — сухо заяви Селдън — че сте намерили това за непосилно трудна и съвсем неблагодарна задача.
— Правилно предполагате — отвърна Даван — обаче партията ни става все по-мощна. Много от нашите побойници започват да осъзнават, че е най-добре да не използват ножовете си един срещу друг. Ония, които са ви нападнали в коридорите на Билиботън, са пример за все още неосъзнати елементи. Тези обаче, които сега ви подкрепят и са готови да ви защитят от агента, дето сте го сметнали за новинар, са мои хора. Аз живея тук, между тях. Начинът ми на живот не е привлекателен, но поне съм в безопасност. Имаме сподвижници в съседните сектори и от ден на ден разширяваме влиянието си.
— А ние къде се вписваме? — запита Дорс.
— От една страна — каза Даван — вие и двамата сте Външни, учени. Искаме сред нашите водачи да има хора като вас. Най-голямата ни сила идва от бедните и необразованите, защото те страдат най-много, само че и най-лошо могат да ръководят. Един човек като вас струва колкото стотина от тях.
— Странна оценка за конспиратор, който иска да спасява потиснатите — подметна Селдън.
— Нямам предвид като хора — побърза да дообясни Даван. — А само що се отнася до водачеството. Партията трябва да има сред лидерите си личности с интелектуална мощ.
— Тоест такива като нас са нужни, за да придадат на вашата партия лустро на почтеност?
— Ако поискате, винаги можете да представите нещата в подигравателна окраска — отвърна Даван. — Вие, гу’син Селдън, обаче сте повече от почитан и повече от интелектуалец. Дори и да не признавате, че сте способен да прониквате през мъглите на бъдещето…
— Моля ви — прекъсна го математикът — не изпадайте в поетично настроение и не използвайте условното наклонение. Въпросът не се свежда до признаване. Аз не мога да предвиждам бъдещето. Пред погледа ми има не мъгла, а преграда от хромирана стомана.
— Нека да довърша! Дори ако вие не можете наистина да предвиждате — как го казахте? — с психоисторическа точност, все пак сте изучавали историята и имате известно интуитивно усещане за нейните последици. Не е ли тъй?
Селдън поклати глава.
— Сигурно имам известно интуитивно разбиране за математическо правдоподобие, но онова, което успявам да транслирам в нещо с историческа значимост, засега е съвършено несигурно. Всъщност аз не съм изучавал история. Ще ми се да бях. Много остро усещам този недостатък.
— Аз съм историк, Даван — намеси се Дорс — и ако пожелаете, мога да добавя няколко неща.
— Моля — рече далянинът с полуучтив, полупредизвикателен тон.
— От една страна, в галактическата епоха е имало множество революции, които са сваляли тиранични режими — понякога на отделни планети, понякога на цели групи и доста рядко в самата империя или в регионалните предимперски управления. Често пъти това е означавало единствено смяна на тиранията. С други думи, една управляваща класа е била заменяна с друга — по-ефективна и поради това по-способна да се укрепи — докато бедните и онеправданите са си оставали все тъй бедни и онеправдани или дори положението им се е влошавало.
Даван, който внимателно я слушаше, възрази:
— Зная. Всички го знаем. Може би сме успели да се поучим от миналото и вече по-добре разбираме какво трябва да избегнем. Освен това сегашната тирания е действаща, докато онази, която може би ще
