на целия му престой на Радол. Новият приятел беше Иуо Лайън, сродна душа от Радол. Неговата къща беше изолирана от общата група къщи, съвсем сама в морето от цветен аромат и бръмчене на пчели. Слънчевата площадка представляваше затревена ивица, наклонена под ъгъл четиридесет и пет градуса, а на нея се беше изтегнал Фрейн и попиваше слънце.
— На Хейвън нямаме нищо такова! — не пропусна да отбележи той.
Иуо сънено отвърна:
— Да беше погледнал и откъм обратната страна на нещата… Само на двайсет мили от тука кислородът тече като вода.
— Зарежи тая работа…
— Факт!
— Е, ще ти кажа Иуо — преди, когато ръката ми още не беше смазана, аз обикалях наоколо и можеш да не вярваш, обаче се случи нещо… — историята която последва, бе прекалено дълга и Иуо не повярва, че е истина.
— Да, вече не е същото както в добрите стари времена — отрони той накрая през прозявката си.
— Ти си прав, макар и не съвсем… — Фрейн се въодушеви. — Разправях ти за моя син, нали? Той е един от старата школа, ако така повече ти харесва. И ще стане голям търговец. От начало до край копира стария си баща. От начало до край, само дето се ожени!
— Имаш предвид официална връзка с момиче?
— Точно така. Не му стига акъл в това отношение, не е като мен! Те ходиха на Калгън за медения си месец.
— Калгън, Калгън… Къде, в името на Галактиката, е това?
Фрейн се усмихна широко и отговори бавно, сякаш не бе схванал въпроса:
— Точно преди Мулето да обяви война на Фондацията.
— Значи тъй?
Фрейн кимна с глава и поясни дрезгаво:
— Всъщност, ще ти съобщя нещо, но не трябва да дрънкаш много-много! Моето момче беше изпратено със специална задача. Знаеш, че не обичам да се изпускам, и, разбира се, няма да ти кажа каква беше тя, но ако се вгледаш внимателно в сегашната ситуация, смятам, че можеш да си обясниш нещата. Във всеки случай, моето синче е човек тъкмо за тази работа. Не казвам как го направихме, но той беше на Калгън и тогава Мулето изстреля корабите си. Моят син, разбираш ли?!
Силно впечатлен, Иуо поверително се обърна.
— Това е добре. Знаеш ли, казват, че имаме петстотин кораба, готови да се присъединят към нашите по всяко време!
— Дори може би повече! Това е истинска стратегия и тя ми допада — Фрейн шумно и авторитетно се почеса по корема. — Но не забравяй, че Мулето също е умно момче. Това, което става на Харлегор, ме безпокои…
— Чух че е загубил десет кораба.
— Сигурно, но той има сто пъти повече и Фондацията е трябвало да бяга от там. Хубаво беше да видим тираните си победени, но не е на хубаво, че това става толкова бързо — той поклати глава.
— Въпросът, който си задавам, е следният — от къде е взел корабите си Мулето? Широко се разпространява слухът, че ние сме ги направили за него.
— Ние?! Търговците? Хейвън има най-голямата корабостроителница от всички независими светове, но не правим кораби за други, освен за себе си. Мислиш ли, че някой свят е построил флот за Мулето в своя завод, без да се посъветва с останалите? Това е… Това е смешно!
— Е, тогава от къде ги е взел?
Фрейн сви рамене.
— Сам си ги е направил, предполагам, но това също ме тревожи.
Фрейн погледна към слънцето и качи краката си на една полирана дървена табуретка. Полека-лека той заспа и тихият звук на дишането му се сля с бръмченето на насекомите.
Освен хора като пилота и Фрейн, имаше и една трета група, най-малобройната, в която се включваха тези, които знаеха доста и изобщо не бяха самоуверени.
Такива, като Ранду, например, който на петия ден от общотърговската конференция влезе в централната зала и откри двамината, които бе помолил да го чакат там. Петстотинте стола вътре бяха празни — така и щяха да си останат до края.
Още преди да седне, Ранду отбеляза:
— Ние тримата отговаряме за половината от военния потенциал на Независимите търговски светове.
— Да — съгласи се Мейнджин от Ис. — Моите колеги и аз вече обсъждахме този факт.
— Готов съм — продължи Ранду, — да говоря кратко и сериозно. Не искам да се занимавам с пазарлъци и хитруване. Нашето положение върви на зле.
— Като резултат от?… — подтикна го Оувъл Гри от Нимон.
— От развоя на събитията през последния час! Моля ви, да започнем от начало. Първо, положението ни не е резултат от нашите действия и едва ли е под наш контрол. Първоначалните ни взаимоотношения не бяха с Мулето, а с някои други — например с екс-военачалника на Калгън, когото Мулето разби в толкова неподходящо за нас време.
— Да, но Мулето е негов достоен заместник! — натърти Мейнджин. — Аз не съм придирчив в детайлите!
— Може и да станете, когато узнаете всички подробности! — Ранду се обърна напред и подпря ръце върху малката масичка с победоносен вид, след което продължи. — Преди месец изпратих моя племенник и неговата жена на Калгън.
— Вашият племенник? — извика учуден Оувъл Гри — Не знаех, че той е ваш племенник!
— С каква цел? — попита сухо Мейнджин. — Това ли? — и неговият палец начерта един кръг във въздуха.
— Не. Ако имате предвид войната на Мулето с Фондацията, не! Как бих могъл да се целя толкова високо? Тези млади хора не знаеха нищо, — нито за нашата организация, нито за целите ни. Беше им казано, че съм низш член на местната хейвънска патриотична организация и че задачите им на Калгън не са нищо друго, освен аматьорско разузнаване. Подбудите ми бяха, трябва да призная това, доста смътни. Интересуваше ме предимно Мулето. Той е странен феномен, но това вече е предъвквано, няма да се задълбочавам в тази посока. После, можеше да се получи интересен и поучителен експеримент — човек, който има опит с Фондацията и тамошните „подземни“ може да ни послужи в бъдеще. Това е…
Продълговатото лице на Оувъл се покри с вертикални линии, когато той показа едрите си зъби:
— Трябва да си бил изненадан от последиците, тъй като между търговските светове няма някой, който да не знае, че този твой племенник от името на Фондацията е отвлякъл един служител на Мулето и е снабдил самото Муле с casus belli9. В името на Галактиката, Ранду, твоите дрънканици са много романтични! Трудно е да ти повярваме, че нямаш пръст тук. Това е изкусна работа!
Ранду поклати бялата си глава.
— Не съм го направил аз! Нито пък моят племенник, който сега е затворник във Фондацията и може да не доживее да види завършека на тази толкова изкусна работа. Току-що научих нещичко от него. Персоналната му капсула е била изнесена по някакъв начин от затвора, преминала е през зоната на военните действия, била е получена на Хейвън и препратена тук. Пътувала е цял месец.
— И?…
— Боя се, че се готвим за същата роля, която играеше предишния военачалник на Калгън. Мулето е мутант!
За момент настъпи такава гробна тишина, че още малко и щяха да се чуят ударите на сърцата им. Ранду лесно можеше да си представи какво ставаше с останалите след това негово съобщение.
Когато Мейнджин заговори, гласът му беше променен.
— Уверен ли сте?
— Само защото моят племенник го казва. Нали е бил на Калгън.
