прозаичното изкуствено слънце. Байта примигваше, докато не потекоха сълзите й, най-вече от съжаление, че всичко това бе свършило. Еблинг Майс беше олицетворение на тлъстата инертност с все още ококорени очи и отворена уста.
Единствено Магнифико изглеждаше нормално и галеше видеооргана си в екстаз.
— Моя лейди — прошепна той. — Това наистина е магически ефект! Ефектът на баланса и отзвука, почти отвъд надеждата за тяхната деликатност и стабилност. С това, както изглежда, мога да творя чудеса! Как ти хареса композицията ми, моя лейди?
— Твоя ли беше? — прошепна Байта. — Твоя собствена?
Пред благоговението й неговото слабо лице пламна в червено, почти като цвета на носа му:
— Напълно моя! Мулето не я харесваше, но аз често я свирех за собствено свое удоволствие. Веднъж, още когато бях юноша, видях дворец — огромен дворец, пълен със скъпоценности и изобилие, който зърнах от разстояние по време на карнавал. Там имаше великолепие такова, каквото изобщо не бях сънувал — и повече великолепие, отколкото съм виждал по-късно, при Мулето дори. Това, което създадох преди малко, е само едно жалко подобие, но скудоумието не ми позволява повече. Нарекох го „Спомен за Хейвън“.
Сега, сред изпълнената с говор околна среда, Майс се възвърна към активен живот.
— Е… — каза той, — е, Магнифико, би ли желал да правиш същото нещо и за други хора?
За момент палячото се обърка.
— За други ли? — повтори той с треперещ глас.
— За хиляди хора! — извика Майс. — В най-голямата зала на Фондацията! Искаш ли сам да си бъдеш господар, да бъдеш почитан от всички и… и… — въображението му го напусна и той безпомощно довърши. — И всичко подобно? А? Какво ще кажеш?
— Но как бих могъл да бъда всичко това, могъщи господине, щом всъщност аз съм само един нещастен шут, който нищо не разбира от великите неща на тоя свят?
Психологът въздъхна и прекара опакото на дланта си през челото си. Каза:
— Но ти свириш, човече! Светът ще бъде твой, ако изсвириш същото на кмета и неговите търговски довереници. Не го ли желаеш?
Клоунът погледна бързо към Байта.
— Ще остане ли тя с мен?
Байта се засмя.
— Разбира се, миличък! Нима бих могла да те изоставя сега, когато си на път да станеш богат и известен?
— Всичко ще бъде твое! — отвърна Магнифико съвсем сериозно. — И, разбира се, съкровищата на Галактиката ще бъдат твои, преди да съм успял да изплатя изцяло дълга си за твоята любезност.
— Но… — каза нехайно Майс, — ако първо би могъл да ми помогнеш…
— С какво?
Психологът направи мълчалива пауза и се усмихна.
— Малко повърхностно сондиране, което не причинява болка. Аз няма да докосна нищо, дори кората на мозъка ти.
В очите на Магнифико се появи смъртен страх.
— Само не Сонда! Виждал съм да я използват! Тя пресушава мозъка и оставя празен череп след себе си. Мулето обработваше с нея предателите и оставяше ги да се скитат безумни по улиците, докато безмилостно не ги убият! — той вдигна ръка да отблъсне Майс.
— Това е било Психосонда — търпеливо му обясни Майс. Понякога тя може да навреди на човека, ако не се употребява правилно. Тази Сонда, която аз имам, е повърхностна Сонда и няма да причини болка даже на бебе!
— Той е прав, Магнифико — настоя Байта. — Това е само за да ни помогнеш да победим Мулето и да го отпратим надалеч. Щом веднъж го направиш, ти и аз ще бъдем богати и известни през целия си живот!
Магнифико протегна треперещата си длан.
— Ще ми държиш ли ръката в такъв случай?
Байта я стисна между своите ръце и палячото се взря с широко отворени очи в приближаващите се блестящи клеми с пластинки накрая…
Еблинг Майс нехайно си почиваше в твърде разточителното кресло в кабинета на кмета Индбър — все тъй неблагодарен за оказаната му снизходителност — и гледаше недоволно суетенето на дребничкия кмет. Хвърли настрани угарката от пурата си и изплю късче тютюн.
— И ако случайно желаеш нещо ново за следващия концерт в Малоу Хил, Индбър — каза той, — можеш да изхвърлиш ония електронни боклуци в канала, откъдето си ги извадил, и да вземеш този малък урод да ти свири на видеоорган. Индбър, това не може да се опише с думи!
Кметът реагира раздразнено.
— Не съм те извикал тук, за да слушам лекциите ти за музиката! Какво ново около Мулето? Това ми кажи!
— Мулето ли? Е, добре, ще ти кажа! Използвах повърхностна Сонда и понаучих нещичко. Не можех да използвам Психосонда, защото уродът се страхува от нея и съпротивлението вероятно ще изключи умствените му „бушони“ веднага, щом се установи контакт. Но за това, което измъкнах от него, ще заговоря, когато престанеш да барабаниш с пръсти… На първо място, дали Мулето обладава огромна физическа сила? Вероятно той е силен, но повечето от фантастичните истории на урода за това сигурно са преувеличени от страха му. Мулето носи странни очила и очите му убиват, тъй че очевидно има особени парапсихологически способности.
— Знаехме това още отначало — кисело коментира кметът.
— Та значи Сондата го потвърди и от тук нататък трябваше да поработя с помощта на математиката. Още не съм свършил.
— Така ли? И колко време ще ти отнеме всичко това? Говори ясно, дрънканиците заглушават всички ясни мисли в речта ти!
— Около месец и тогава би могло да има нещо интересно за теб, а може и да няма. Е, и какво? Ако всичко това излиза извън плана на Селдън, нашият шанс е нищожен, направо безсмислен!
Индбър се завъртя гневно към психолога.
— Сега те хванах, предател! Лъжец! Кажи, че не си един от ония престъпници, които разпространяват пораженчески слухове. Кажи де! Цялата Фондация е залята от отчаяние и паника и това прави работата ми двойно по-трудна.
— Аз? Аз? — Майс бавно се изпълваше с гняв.
Индбър се обърна към него.
— Кълна се в космическия прах. Фондацията ще победи! Трябва да победи!
— Въпреки загубата на Харлегор?
— Това не е загуба! Нагълтал си се с тази разпространена лъжа, нали? Числено ни превъзхождаха и ни предадоха…
— Кой? — презрително попита Майс.
— Въшливите демократи! — изкрещя Индбър. — Отдавна знам, че флотът е обхванат от демократичните организации. Повечето от тях бяха унищожени, но останаха достатъчно за необяснимата капитулация на двадесет наши кораба в средата на битката. Достатъчно, за да организират очевиден провал! И като сме стигнали до този въпрос, мой цапнат в езика патриоте и още символче на примитивни добродетели, кажи какви са твоите отношения с демократите?
Еблинг Майс не му обърна внимание.
— Ти пък какво знаеш за това? А какво ще кажеш тогава за по-нататъшното отстъпление и загубата на половината от Сиуена? Пак ли демократите?
— Не! Не демократите! — дребният човек остро се усмихна. — Ние отстъпваме. Фондацията винаги е отстъпвала при атака, докато неминуемият ход на историята не се обърне в наша полза. Тъй наречените „подземни“ от демократите вече издадоха манифест призоваващ за помощ и вярност към правителството. Това може да е хитрост, претекст за по-голямо предателство, но мога добре да го използвам, а пропагандата с този манифест ще има ефект, какъвто пълзящите предатели не са планирали. И така е по-
