отпусна в безсъзнание от удара и Торън го вдигна като чувал на рамото си.
На следващия ден порой от грозни черни бойни кораби се изля върху космодрумите на Терминус. Генералът, който бе водил атаката, победно прекоси пустата главна улица на Терминус Сити в наземна кола, чуждестранно производство. Тя се движеше през град, където нито един атомен двигател на работеше.
Прокламацията за капитулация бе съставена двадесет и четири часа след минутата, в която Селдън се появи пред предишното правителство на Фондацията.
От всички фондациани единствено независимите търговци все още се държаха и срещу тях бяха хвърлени всички сили на Мулето — завоевателят на Фондацията.
19. Търсенето започва
Самотната Хейвън — единствената планета на единична звезда от галактически сектор, разхвърлян накъсано в пространството, беше като под обсада.
Строго военно погледнато, тя наистина беше под обсада, защото на по-малко от двадесет парсека около нея нямаше друго галактическо пространство, което да не е под контрола на Мулето. От четири месеца след падането на Фондацията комуникациите на Хейвън бяха прекъснати, както се прекъсва паяжина. Корабите на планетата се бяха събрали на родния си свят и Хейвън се превърна във военна база сама на себе си. Планетната обсада се стесняваше и това налагаше усещането за безпомощност и неминуема гибел…
Байта си проправяше път през розовите пътеки край редицата млечнобели, покрити с пластик маси. Тя откри мястото си чрез сляпо пресмятане. Седна на високия стол без облегалка, отговори механично на поздравите, разтри умореното си сърбящо око с опакото на натежалата си длан и се пресегна за менюто.
Почувства силно вътрешно отвращение от обявените в менюто разнообразни ястия от култивирани гъби които представляваха голям деликатес на Хейвън, но според нейния фондациански вкус бяха напълно неядивни. Изведнъж чу хълцане близо до себе си и повдигна глава.
Досега представата й за Джуди беше съвсем повърхностна — безцветна, чипоноса, индиферентна блондинка, която сядаше да се храни диагонално срещу нея. Но в момента Джуди плачеше, бършеше се с мокра носна кърпа и се давеше в ридания, докато лицето й се покриваше с червени петна. Нейният безформен противорадиационен костюм се беше свлякъл по раменете, а прозрачната й защитна маска на лицето бе паднала в десерта й, където и си стоеше.
Байта се присъедини към три момичета, които си бърбореха на вечната тема за неефективните козметични средства за омекотяване на коса.
— Какво й става? — прошепна тя.
Едната се обърна към нея и дискретно сви рамене.
— Не знам! — после, явно почувствала неадекватността на жеста си, тя дръпна Байта настрани. — Имала е труден ден, предполагам. И се безпокои за съпруга си.
— Той в Звездния патрул ли е?
— Да.
Байта приятелски протегна ръка към Джуди.
— Защо не се прибереш у дома, Джуди?
Джуди погледна към нея, полувъзмутена от чуждата намеса:
— Веднъж вече си ходих в къщи тази седмица…
— Значи ще станат два пъти. Ако не го направиш сега, сигурно другата седмица ще ти се наложи да излизаш три пъти — така че си върви в къщи, без да проявяваш излишен патриотизъм. Някоя от вас, момичета, да работи в нейния отдел? Е, тогава се погрижи за картата й! И по-добре първо мини през умивалнята, Джуди, за да се пооправиш, преди да се прибереш. Хайде, напред! Изчезвай!
Байта се върна на мястото си и отново взе менюто с мрачно успокоение. Такива настроения бяха прилепчиви. Едно плачещо момиче можеше да докара до нервен срив целия си отдел в тези напрегнати дни.
Тя направи с нежелание своя избор, натисна съответните бутони до лакътя си и върна менюто на мястото му.
Тънкото мургаво момиче срещу нея каза:
— Ако всяка от нас заплаче, къде ще ни излезе краят, а?
Нейните пълни устни се движеха бързо и Байта забеляза, че краищата им са внимателно очертани, сякаш за да изразят нарочно тази изкуствена полуусмивка, която иронично придружи последните и думи.
Байта оцени намека с осъдителен поглед и приветства пристигането на обяда си, когато повърхността на нейната маса хлътна навътре и храната се появи. Тя внимателно разкъса опаковката и предпазливо задейства с приборите, докато чакаше яденето да изстине.
— Не можеш ли да мислиш за нещо друго, освен за това, Хела? — обърна се тя към момичето.
— О, да — съобщи Хела, — мога! — небрежно, но вещо тя задейства с пръст малък отвор, за да предизвика миниатюрната атомна експлозийка, която запали цигарата й. — Например… — Хела скръсти тънките си, добре поддържани ръце под брадичката си, — мисля си, че може да се разберем с Мулето и да спрем цялата тази глупост, макар че тогава ще бъде трудно да изчезнеш… ъъ… тъкмо когато Мулето се появи.
Изражението на Байта си остана спокойно. Гласът й звучеше равно:
— Не ти се е случвало да имаш брат или съпруг на сражаващите се кораби, нали? Не! И всичките кредити, които съм виждала накуп не могат да бъдат причина да се жертват братя, съпрузи или който и да било друг!
— Забравяш, че ако отстъпим и капитулираме, жертвите ще бъдат много повече!
— Фондацията капитулира и там настана мир. А нашите мъже са далеч и цялата Галактика е срещу нас.
Байта сви рамене и изромоли мелодично:
— Страхувам се, че това е единственото нещо, което те безпокои! — после се върна към зеленчуковото си ястие, констатирайки лепкавата тишина, настанала около нея.
Никой, който би могъл да ги чуе, не се погрижи да отговори на цинизма на Хела. Байта излезе бързо, след като натисна бутона, с чиято помощ се разчистваше масата за следващата смяна.
Едно друго момиче, което седеше през три стола, прошепна на Хела:
— Коя беше тази?
Подвижните устни на Хела се размърдаха равнодушно:
— Тя е племенницата на нашия координатор. Не го ли знаеше?
— Тъй ли? — погледът на момичето потърси изчезващия гръб. — Какво прави тук?
— Просто така си стои. Не знаеш ли, че е модерно да си патриот? Това се смята за толкова демократично, че чак ми се повръща!
— Е, Хела — намеси се пълното момиче отдясно, — тя никога не е използвала чичо си, за да изпъкне сред нас! Защо не престанеш?
Докато говореше, последното момиче слушаше бърборенето на светлооката счетоводителка насреща. Думите й се сипеха бързо една след друга:
— … и тя е била в Криптата, знаеш я — когато Селдън говорил… Казват, че кметът бил бесен, и имало безредици, и всякакви други такива! Избягала, преди Мулето да е кацнал, и казват, че имала много вълнуващо бягство — преминала през блокадата, случило й се какво ли не… Чудя се защо не напише книга за това, тези военни книги стават много популярни напоследък, знаеш ли?! Също се чува, че била и на оная планета на Мулето — Калгън и…
Звънецът изписука и столовата лека-полека се изпразни. Гласът на счетоводителката се изгуби в общия звуков фон и пълничкото момиче успяваше да я прекъсне само с условното „Така ли-и-и?“ на подходящите места.
Когато Байта се върна в къщи, светлините в пещерата вече намаляваха и се спускаше мрак, който означаваше сън за почтените и трудолюбивите.
