Торън я посрещна на вратата с резен хляб, намазан с масло, в ръката си.
— Къде беше? — попита той с пълна уста. После по-ясно добави: — Приготвил съм разни нещица за вечеря, но ако не се вкусни, няма да ми се сърдиш!
Тя удивено го разглеждаше.
— Тори, къде е униформата ти? Защо си цивилен?
— Заповеди, Байта! Ранду се е затворил с Еблинг Майс и откровено казано, не знам какво става.
— Ще тръгна ли и аз с вас? — тя импулсивно се притисна към него и той трябваше да я целуне, преди да отговори.
— Иска ми се да вярвам. Но може би ще бъде опасно…
— А кое не е опасно?
— Права си… А, да, вече изпратих за Магнифико, сигурно и той ще дойде с нас.
— Имаш предвид, че концертът му във фабриката за двигатели ще бъде отложен?
— Очевидно.
Байта мина в следващата стая и седна пред храната, съвсем точно определена като „разни нещица“. Тя бързо раздели сандвичите за двамата и отбеляза:
— Много неприятно, че концертът се отменя. Момичетата във фабриката се надяваха да го видят, пък и Магнифико така се готвеше за него… Господи, толкова е странен!
— Той просто събужда майчиното ти чувство, Байта, това е всичко. Някой ден ще имаме дете и тогава ще престанеш да обръщаш такова специално внимание на Магнифико.
Байта отговори, дъвчейки:
— Ядосваш се, че не си единственият, който възбужда това чувство! — тя остави сандвича си и се замисли. — Тори?
— Ммм?
— Тори, бях в Сити Хол — в Бюрото по продукцията. Затова закъснях днес.
— И какво прави там?
— Е… — тя се поколеба. — Това стана някак постепенно… Получи се така, че не мога да работя повече във фабриката. Там липсва всякакъв дух… Момичетата започват да плачат без реална причина. Тези, които не се разболяват, стават мрачни. Цупят се на всичко. В моята секция например, продукцията не е и четвърт от това, което се произвеждаше, когато дойдох, и няма ден, в който всички работнички да са по местата си!
— Добре… — каза Торън, — ти отиде в Бюрото по продукцията. После какво?
— Зададох им няколко въпроса. И знаеш ли, Тори, оказа се, че е така навсякъде по Хейвън! Производството спада, нарастват недоволството и подстрекателствата към бунт. Шефът на Бюрото просто свиваше рамене — след като седях повече от час в приемната, за да се срещна с него, и той ме прие само защото съм племенницата на координатора — ми обясни, че това не е в сферата на неговата компетентност. Честно казано, не мисля, че изобщо го е грижа!
— Не се разстройвай, Байт!
— Така е, не му пука! — тя беше разгорещена и напрегната. — Казвам ти, че нещо не е наред. Това е същият ужасяващ стрес, в който изпаднах в Криптата, когато Селдън изчезна. Изпитал си го и ти.
— Да, Байт.
— Е, този стрес се върна! — тя продължи по-остро. — И ние никога няма да успеем да устоим на Мулето. Даже да имахме суровините, ние сме изгубили сърцата си, духа си, своята воля. — Тори, няма смисъл да се борим!…
Торън не си спомняше Байта някога да е крещяла, тя не крещеше и сега. Поне не видимо. Но Торън сложи ръка на рамото й и прошепна:
— Забрави това, бебчо! Знам какво имаш предвид, но тук няма нищо…
— Да, няма нищо, което можем да сторим! Всички го казват — просто седим и чакаме гилотината да се стовари отгоре ни! — тя се върна към сандвичите и чая си.
Торън оправяше леглата безшумно. Навън бе съвсем тъмно.
Като новоназначен координатор на конфедерацията на Хейвънските градове (пост, заеман само във военно време), Ранду беше настанен по негова собствена молба в една стая на най-горните етажи, от прозорците на която той можеше да вижда покривите и зеленината на града. Сега, при отслабването на пещерното осветление, в града сенките отстъпваха, но досега Ранду не бе имал време да се замисля за символиката на това явление.
Той се обърна към Еблинг Майс, чиито ясни, малки очи изглежда не се интересуваха от нищо друго, освен от пълната с червена течност чаша, и рече:
— Казват, че когато на Хейвън пещерното осветление угасне, тогава настава време за сън на почтените и трудолюбивите.
— Толкова късно ли си лягате?
— Не! Извинявай, че те извиках по това време, Майс. Напоследък повече харесвам нощта, отколкото дните. Не е ли странно? Народът на Хейвън вече привикна към факта, че липсата на светлина означава сън. Аз също, но сега е по-различно…
— Ти се криеш — заяви Майс. — През деня си обграден от хора, чувстваш техните погледи, изпълнени с надежда и това е трудно да се издържа. Но през нощта си свободен!
— Ти също ли го изпитваш? Това отвратително пораженческо настроение?
Еблинг Майс бавно кимна.
— Да. Това е масова психоза, излишна масова паника. В името на Галактиката, Ранду, какво очакваш? Цялата култура на Фондацията се основава на сляпата, непреклонна вяра, че народният герой от миналото е планирал всичко и се е погрижил за всяка подробност от техния нищожен животец. Налагането на такива мисловни модели предизвиква това, което се нарича ad religio10, ако разбираш какво имам предвид!
— Не съвсем…
Майс не беше много въодушевен от необходимостта да обяснява, а и никога не е бил въодушевяван от подобно нещо. И сега той изръмжа, изгледа дългата пура, която въртеше из пръстите си, и най-сетне каза:
— Непреклонната вяра предполага силна ответна реакция. Такава вяра в никой случай не може да бъде разклатена при единичен голям шок, но той успява да причини доста страшен вътрешен срив. В по-добрия случай резултатите са истерия, ужасно чувство за несигурност. В по-лошия се стига до лудост и самоубийство.
Ранду гризеше нокътя на палеца си:
— С други думи, когато Селдън ни изостави, нашата опора изчезна, а ние сме се облягали на нея толкова дълго, че мускулите ни са атрофирали и не можем да се задържим без опората.
— Точно така. Това е тромава метафора, но си прав.
— А при теб, Еблинг, как са твоите мускули?
Психологът всмукна от пурата си и издиша кълбо дим.
— Ръждясали са, но не и атрофирали. Моята професия ми налага поне отчасти независимо мислене.
— Виждаш ли някакъв изход?
— Не, но би трябвало да има. Може Селдън да не е предвидил Мулето. Може да не ни е гарантирал победа, само че в такъв случай не ни е гарантирал и провал. Той просто е излязъл от играта, а ние сме започнали своя собствена игра. Мулето трябва да бъде ликвидиран.
— Как?
— По начина, по който може да бъде ликвидиран всеки — като се атакува слабото му място. Виж, Ранду, Мулето не е супермен. Ако в крайна сметка бъде унищожен, всеки ще разбере това. Просто засега той е неизвестен, а легендите се разпространяват бързо. Предполага се, че е мутант. Е, и какво от това? Само за най-невежествения човек „мутант“ и „супермен“ означават едно и също нещо. А в действителност не е така.
Пресметнато е, че всеки ден в Галактиката се раждат няколко милиона мутанти. Няколко милиона, но при всички, с изключение на един или два процента, измененията могат да бъдат открити само чрез
