микроскопско и химическо изследване. От тези един или два процента макромутанти — тези, при които мутациите се забелязват с просто око или с малко усилие — всички, освен един-два процента, са уроди, на които мястото им е в цирковете, лабораториите или в гробищата. От останалите няколко макромутанти почти всички са безвредни куриози, необичайни в някои отношения и нормални или дори субнормални във всичко останало. Разбираш ли, Ранду?
— Да, но какъв е Мулето?
— Да предположим, че той действително е мутант. Тогава можем да допуснем, че разполага с някои способности, несъмнено мисловни, които могат да бъдат използвани за завладяването на светове. В други отношения той без съмнение има слабости, които трябва да бъдат открити. Освен това той няма да е толкова потаен и да се крие от хората, ако тези слабости не са очевидни и фатални. Но само ако е мутант!
— Има ли друга алтернатива?
— Може и да има. Доказателствата за мутацията са събрани от капитан Хан Притчър от Разузнаването на Фондацията. Той е извадил заключенията си от бледите спомени на тези, които твърдели, че познават Мулето — или някой, който може и да е бил Мулето — от неговото раждане и детство. Но тогава Притчър е пипал много повърхностно и тези доказателства, които е намерил, спокойно може да са подхвърлени от Мулето за неговите собствени цели, защото той сам е спомогнал да се установи репутацията му на мутант супермен.
— Много интересно. И от кога смяташ така?
— Никога не съм смятал така, ако трябва да сме точни. Това е просто алтернатива, която си струва да бъде разгледана. Например, Ранду, представи си, че Мулето използва форма на излъчване, способна да подтиска мисловните процеси така, както разполага с поглъщател на атомното поле. Тогава какво, а? Може ли по този начин да се обясни това, което се е стоварило върху нас сега — и онова, което се случи с Фондацията?
Ранду изглежда бе изпаднал в лошо настроение. Каза:
— А какво показаха твоите собствени изследвания на шута на Мулето?
Еблинг Майс се поколеба:
— Безполезен е засега. Говорех нагло на кмета преди падането на Фондацията, само за да му повдигна духа, а също да запазя приповдигнат и своя. Но, Ранду, ако моите математически инструменти бяха съвършени, чрез палячото аз бих могъл изцяло да анализирам Мулето. И тогава щяхме да сме го хванали и да разгадаем странните аномалии, които вече ми правят впечатление…
— Такива, като…
— Помисли си, човече! Мулето разгроми флота на Фондацията с хъс, но още не се е наканил да нападне много по-слабия флот на независимите търговци. Фондацията падна само при едно духване, а търговците още се държат срещу цялата му сила. Той пръв използва поглъщателя си срещу атомните оръжия на търговците от Нимон. Елементът на изненадата ги погуби в онази битка, но те се противопоставиха на поглъщателя. Мулето никога няма да успее отново успешно да го използва срещу независимите. Затова пък, поглъщателят проработи срещу флота на Фондацията. Всъщност той сработи и в самата Фондация. Защо? Според нашите собствени представи всичко това изглежда нелогично. Следователно има неща, за които не сме осведомени!
— Предателство?
— Това са глупости, Ранду! Най-обикновено дрънкане! Нямаше човек във Фондацията, който да не вярва в победата, и няма такъв, който би изневерил на печелившата страна.
Ранду се приближи към извития прозорец, невиждащо се взря в невидимото и каза:
— Да, но сега сме сигурни, че ще загубим, дори Мулето да има хиляди слабости, дори да е изтъкан като дупчеста мрежа от недостатъци…
Той не се обърна. Ръцете му нервно се опипваха зад гърба, докато говореше:
— Ние избягахме лесно след случката в Криптата, Еблинг! Сигурно са избягали и други. Поне неколцина. А повечето не го направиха. На поглъщателя може да се противостои, само че това изисква изобретателност и известни усилия. Всички кораби на Фондацията можеха да се придвижат до Хейвън или някоя друга планета наблизо, както направихме ние. Но никой не го направи. Всъщност, те дезертираха и се присъединиха към врага. „Подземните“ от Фондацията, на които се осланяха толкова хора, също не направиха нищо. Мулето беше достатъчно умен, за да обещае гаранции за собствеността и печалбите на великите търговци и те веднага се присъединиха към него.
Еблинг Майс бе упорит:
— Плутократите винаги са били против нас!
— Но те винаги са разполагали със силата, нали? Слушай, Еблинг, имаме причина да вярваме, че Мулето или неговите хора вече са установили връзки с влиятелните хора сред независимите търговци. Най-малко десет от двадесет и седемте търговски свята са се присъединили към Мулето. Може би още десетина се колебаят. Даже на Хейвън има личности, които няма да се чувстват зле под властта на Мулето. Това подхранва непреодолимото изкушение да се използва крайно опасна политическа сила, щом това ще усили икономическата власт.
— Мислиш, че Хейвън не може повече да се бори с Мулето?
— Мисля, че Хейвън не го желае! — Ранду обърна обезпокоеното си лице към психолога. — Мисля, че Хейвън очаква капитулацията си. Затова те повиках тук. Искам да напуснеш Хейвън!
— Вече? — Еблинг Майс бе удивен, а Ранду се почувства ужасно изморен.
— Еблинг, ти си най-великият психолог на Фондацията. Истинските майстори психолози са си отишли със Селдън, но ти си най-добрият, когото имаме сега, и си нашата единствена възможност да унищожим Мулето. Само че ти не можеш да направиш нищо тук. Трябва да отидеш там, където е останало нещо от Империята!
— Трантор?
— Точно така. Това, което е било Империя някога, сега е само голи кости, но все трябва да е оцеляло нещичко в центъра. Те имат записи там, Еблинг! Ще можеш да прочетеш повече за математическата психология, може би — достатъчно, за да разтълкуваш мозъка на палячото. Той ще дойде с теб, разбира се!
— Съмнявам се, че би искал да го направи, дори и от страх пред Мулето, освен ако племенницата ти не дойде с него! — отвърна сухо Майс.
— Знам. Торън и Байта заминават с теб по тази причина. Освен това, Еблинг имаме и друга голяма цел. Хари Селдън основал две фондации преди три века — по една във всеки край на Галактиката. Трябва да откриеш тази втора Фондация!
20. Конспираторът
Дворецът на кмета — или по-точно това, което някога бе негов дворец — се извисяваше като огромен огън в тъмнината. Градът изглеждаше спокоен след окупирането и въвеждането на комендантски час, а мъгливото млечно сияние на великите галактически лещи с разсипани тук-там самотни звезди изпълваше небето над Фондацията.
За три Века Фондацията бе прераснала от частен проект на малка група учени в търговска империя, разпростряла пипалата си далеч навътре в Галактиката, ала само за половин година тя се бе сгромолясала от висотата си до положението на една от многото завоювани провинции.
Капитан Хан Притчър отказваше да възприеме това.
Мрачната нощ над града и превзетият от натрапниците дворец бяха символи на това падение, но Притчър, който чакаше пред външната врата на двореца с малка атомна бомба под езика си, отказваше да го разбере.
Силуетът му се смали — капитанът бе навел глава. Прошепна съвсем тихо:
— Алармената система си е, както винаги е била, капитане. Продължавай, тя няма да засече нищо!
Той предпазливо прекрачи под ниската арка и по-надолу през това, което някога беше градината на Индбър.
Преди четири месеца Криптата на времето се бе отворила. Той пазеше спомена за това събитие, цял и
