униформеният мъж.
Измина минута и с бавно, тъпо движение капитанът наведе глава и изплю сребърното топче в дланта си. Яростно го захвърли към стената. То рикушира със слаб ясен звън, като проблесна безвредно, докато летеше.
Униформеният сви рамене.
— Толкова по този въпрос! То и без друго нямаше да свърши никаква работа, капитане. Аз не съм Мулето. Ще трябва да се задоволиш с неговия вицекрал.
— Как узнахте? — дрезгаво промърмори капитанът.
— Благодарение на ефикасния ни контрашпионаж. Мога да назова по име всеки член на малката ви банда, всяка стъпка от организирането й…
— И ни оставихте да отидем толкова далече?
— А защо не? Една от моите главни цели тук беше да открия Вас и някои от останалите. Но най вече Вас. Можех да Ви заловя още преди няколко месеца, когато работехте в заводите в Нютон, но така беше много по-добре. Ако Вие не бяхте оформили главните контури на интригата, някой от моите хора щеше да Ви подскаже нещо подобно. Резултатът при всички случаи би бил доста драматичен и нелишен от черен хумор. Както и стана.
Очите на капитана бяха сурови.
— И аз така смятам! Това всичко ли е?
— Само началото. Елате, капитане, седнете! Нека оставим героиката на глупаците, които тя впечатлява. Вие сте способен човек. Съгласно информацията, с която разполагам, били сте първият от Фондацията, който се е досетил за силата на Мулето. По-нататък сте се заинтересували — колко мило! — от ранния живот на Мулето. Били сте един от тези, които са отвлекли шута му — той, между другото, още не е намерен, за което ще си плати. Всъщност, Вашите способности са признати от Мулето, а той не е от тези, които се страхуват от способните си врагове по-дълго, отколкото е необходимо, преди да ги превърне в способни приятели.
— Това ли е, което ми предлагате? О, не!
— О, да! Това беше целта на комедията тази нощ. Вие сте интелигентен човек, въпреки че дребните Ви проектчета срещу Мулето имаха жалък край, и едва ли можете да ги спасите в името на конспирацията. Надявам се, че военното обучение не ви задължава да прахосвате кораби в безнадеждни акции?
— Най-напред някой трябва да докаже, че са безнадеждни.
— Това вече стана — меко го увери вицекралят. — Мулето завоюва Фондацията. Тя бързо бе превърната в арсенал за постигане на великите цели.
— Какви велики цели?
— Завоюването на цялата Галактика. Обединение на всички разединени светове в една нова Империя. Изпълнението, тъпако, на мечтата на твоя Селдън — и то седемстотин години по-рано, отколкото той се е надявал. И в това велико дело ти можеш да ни помогнеш!
— Мога, без съмнение, но няма да го направя!
— Доколкото знам — отвърна вицекралят, — само три от Независимите търговски светове все още се държат.
— Да.
— И въпреки това ти няма да ни помогнеш?! Наистина, доброволният избор е най-ефикасен, но и другото ще свърши работа. За съжаление, Мулето отсъства. Той води, както винаги, битките срещу търговците, но е в непрекъсната връзка с нас. Няма да чакаш дълго.
— За какво?
— За да преминеш на наша страна.
— Мулето — каза хладно капитанът — не ще успее да направи това с мен.
— Така ли? А с мен успя. Не ме ли позна? Е, беше на Калгън и си ме виждал! Носех монокъл, поръбена с кожа червена роба, островърха шапка…
Капитанът се скова от удивление.
— Вие сте бившият военен управител на Калгън!
— Да, а сега съм верен вицекрал на Мулето. Както виждаш, той е достатъчно убедителен!
21. Сред звездите
Блокадата беше преодоляна успешно. В безкрайната пустош никой кораб не можеше да ги проследи, дори и да се намираше съвсем близо до тях. Стигат само един кораб, опитен пилот и малко късмет, за да откриеш дупки, в които да се спотаиш…
С хладно спокойствие Торън прекарваше кораба от околностите на една звезда към околностите на друга. Ако съседството на голяма звездна маса правеше хиперпространствените скокове несигурни и трудни, то в не по-малка степен превръщаше и детекторите на врага в неизползваеми кутии.
Веднъж срещнаха пояс от кораби, които така ограждаха сектор от пространството, че през блокирания ефир не можеше да премине нито едно съобщение. Те преодоляха пояса успешно и за пръв път от три месеца насам Торън не се чувстваше изолиран от света.
Мина седмица, преди вражеските новини да предадат нещо повече от глупави, хвалебствени детайли за нарастващия контрол над Фондацията. Това беше седмица, през която въоръженият търговски кораб на Торън пресичаше Периферията с бързи скокове.
Еблинг Майс извика към пилотската и Торън се надигна от звездните си карти.
— Какво има? — той мина в малката централна стая, която Байта непрекъснато величаеше като „дневна“.
Майс поклати глава.
— Само Галактиката знае! Репортерите на Мулето обявиха специален бюлетин. Помислих си, че може би ще искаш да го видиш.
— Добре, а къде е Байта?
— Подрежда масата, подготвя менюто или нещо от този род.
Торън седна на койката, предназначена за легло на Магнифико, и зачака. Рутинната пропаганда на Мулето беше монотонна. Първо звучеше военна музика, а после говорителят се лигавеше на екрана. Сетне идваше ред на второстепенните новини, поднесени бързо една след друга. Пауза, зазвучаваха тромпети, вълнението нарастваше и следваше кулминацията.
Торън търпеливо понасяше всичко това. Майс си мърмореше под носа.
Говорителят започна с общоприетата военнокореспондентска фразеология, елейните победоносни думи на която сякаш се стараеха да имитират звука на топене на метал и изгаряне на плът в космическата битка.
— … Бързите ескадрони кръстосвачи на генерал-лейтенант Самин яростно са се хвърлили днес в голяма схватка край Ис… — безизразното лице на говорещия на екрана се удави в чернотата на космоса, прорязвана от бързите кораби, вкопчени в смъртоносна битка в празнотата.
Гласът продължи през беззвучната буря:
— Най-удивителна в битката беше схватката на тежкия кръстосвач „Кластър“11 с три вражески кораба клас „Нова“…
Картината на екрана се промени. Върху корпуса на огромния кораб светна мощен проблясък. Един от фронтално атакуващите го нападатели избухна в ярко червено и се хвърли в таран срещу противника. „Съзвездието“ рязко се оттегли и стреля, като отхвърли атакуващия назад.
Равният безизразен глас на говорителя продължи да коментира, докато от малките звездолети не остана нищо.
Скоро настъпи пауза, последвана от доста сходна картина на битката край Нимон, където новост беше обстойната информация за кацането, придружена със снимки на унищожения град и скупчени изтощени военнопленници.
Свободен Нимон вече не съществуваше.
Отново пауза — и този път вече прозвуча хрипкавият звук на очакваните духови инструменти. Екранът се изпълни от дълъг, внушителен коридор, ограден с шпалир от войници. През коридора крачеше
