правителственият говорител в униформа на военен съветник.
Тишината беше подтискаща. Когато говорителят най-сетне заговори, гласът му бе тържествен и суров:
— По заповед на нашия суверен съобщавам, че планетата Хейвън, до сега съпротивяваща се, по нейно собствено желание ни се подчини и се призна за победена. В този момент флотът на нашия суверен окупира планетата. Разпръснатата и некоординирана опозиция бе сломена бързо.
Картината изчезна и дикторът се върна на екрана, за да съобщи, че други новини ще бъдат предавани, щом пристигнат.
Последва танцова музика и Еблинг Майс изключи уредбата.
Торън стана и клатушкайки се, се отдалечи, без да каже нито дума. Психологът не се и опита да го спре.
Когато Байта излезе от кухнята, Майс наруши мълчанието си:
— Говориха за Хейвън.
— Вече? — очите на Байта широко се разтвориха, пълни с болка и съмнение.
— Без битка. Без съпротива… — той спря и преглътна. — По-добре остави Торън сам. Новината не му се отрази особено добре. Нека хапнем само двамата този път!
Байта погледна към пилотската и безнадеждно обобщи:
— Много добре!
Магнифико седеше незабелязван на масата. Той нито говореше, нито се хранеше, а само се взираше напред със страх, който сякаш бе изцедил и последната капка живот от тялото му.
Еблинг Майс отсъстващо се зае с десерта си от замразени плодове и каза на Байта:
— Два търговски свята се бият. Те се сражават, кървят и ще умрат, но няма да се предадат! Само Хейвън — също като Фондацията…
— Но защо? Защо?
Психологът поклати глава.
— Това е част от проблема. Всеки подозрителен факт е намек за природата на Мулето. Първо, въпросът е как той завоюва Фондацията с малко кръв и съответно с малко стрелба, докато търговските светове се държаха. Поглъщателят на атомно поле е слабо оръжие — с това вече сме наясно — и не сработи другаде, освен срещу Фондацията. Ранду предполагаше… — сивкавите вежди на Еблинг се сключиха на челото му, — че има и излъчвател на подтискащи волята вълни. Сигурно той е използван на Хейвън. Но защо тогава не го използваха на Нимон или Ис, които се биха с такава демонична ярост, че беше необходимо половината флот на Фондацията да се присъедини към този на Мулето, за да се завземе Нимон. Аз разпознах фондациански кораби в битката!
Байта прошепна:
— Фонадацията, после Хейвън… Изглежда бедите ни следват, без да ни докосват. Винаги се измъкваме на косъм. Така ли ще бъде и занапред?
Еблинг Майс не я слушаше и продължаваше да говори:
— Тук има и друг проблем, Байта. В новините споменаха, че шутът на Мулето не е намерен на Терминус, и се смята, че сме отпътували за Хейвън или сме го откарали там още отначало. В него се крие нещо много важно, Байта, а ние още не сме го открили. Магнифико трябва да знае нещо фатално за Мулето, сигурен съм!
Магнифико, пребледнял и заекващ, протестира:
— Сър… Благородни лорде… наистина, кълна се, повече с нищо не мога да Ви помогна. Казах всичко, до последната дреболийка, а с вашата Сонда Вие изкопахте от слабото ми мозъче всичко, което знаех, че даже и това, което не знаех, че знам!
— Да… да! Но това е нещо дребничко. Толкова дребно, че нито ти, нито аз можахме да го разпознаем. А трябва да го намерим — Нимон падна, Ис също ще го последва скоро, а когато това стане, ние ще бъдем последните останки, последните следи от независимата Фондация.
Звездите започнаха да се струпват по-нагъсто, когато корабът навлезе във вътрешните части на Галактиката. Гравитационните полета на места се препокриваха и интензитетът им беше достатъчен, за да предизвика пертурбации при междузвездния скок, които не можеха да бъдат пренебрегнати.
Торън разбра това, когато поредният скок приближи кораба им до един червен гигант, който яростно се вкопчи в тях и ги пусна едва след дванадесет безсънни часа на борба. Въоръжен с диаграми с лимитиран обсег, но все още не съвсем усъвършенстван нито в оперирането с тях, нито в математиката, Торън потъна задълго в изчисленията за възможно най-точното планиране на скоковете.
Това се превърна в нещо като обща работа. Еблинг Майс проверяваше пресмятанията на Торън, а Байта тестваше възможните пътища чрез разнообразни методи, който представяха реалното положение в пространството. Даже Магнифико бе въвлечен в работата като сметачна машина за рутинни пресмятания — дейност, която, обяснена му веднъж, беше източник на голямо забавление за него и в която той се оказа учудващо умел.
Тъй че в края на месеца Байта бе вече способна да набележи червената линия, която обозначаваше пътя им в триизмерния модел на Галактиката до половината разстояние от центъра й.
— Знаеш ли на какво прилича това, Торън? — саркастично запита по този повод тя. — На десетфутов дъждовен червей с ужасно разстройство и болки в корема! Накрая май ще ни приземиш обратно на Хейвън.
— Сигурно ще го направя! — злобно изръмжа Торън, шумолейки с диаграмите. — Особено ако не си затвориш устата!
— И освен това… — продължи Байта, — тук май има един директен път, прав като географски меридиан!
— Тъй ли? Е, на първо място, глупаче, сигурно биха ни трябвали петстотин кораба и петстотин години, за да минем по този път, и то по метода на пробите и грешките, защото моите пършиви диаграми не го показват. Освен това, дори и да съществуват, по-добре е такива пътища да се избягват. Там сигурно е пълно с кораби. И плюс всичко останало…
— О, в името на Галактиката, стига си нервничил… — тя зарови ръце в косата му.
— Ох, пусни ме! — изръмжа той и я сграбчи за китките, като я повлече надолу, вследствие на което двамата с Байта и креслото образуваха объркана купчина на пода. Тя прерасна в задъхана схватка, в която можеха да се различат най-вече смях до задушаване и множество подлички удари.
Торън се освободи едва при безшумното влизане на Магнифико.
— Какво има?
Бръчки на безпокойство покриваха лицето на клоуна и опъваха до бяло кожата върху огромния му нос.
— Уредите се държат странно, сър. Поради моето невежество не съм пипал нищо…
За две секунди Торън се озова в пилотската и каза тихо на Магнифико:
— Събуди Еблинг Майс… Кажи му да дойде тук! — той се обърна към Байта, която с пръсти се опитваше да подреди косата си. — Засечени сме, Байт.
— Засечени ли? — Байта отпусна ръце. — От кого?
— Само Галактиката знае… — промърмори Торън, — но лично аз си представям някой, чиито бластери са заредени и готови да…
Той седна и на висок глас изреди в ефир идентификационния код на кораба.
Когато Еблинг Майс влезе, по халат и със замъглен поглед, Торън го посрещна мрачно.
— Изглежда сме пресекли границата на едно локално вътрешно кралство, наречено Филия.
— Никога не съм го чувал! — рязко каза Майс.
— Нито пък аз! — отвърна Торън. — Но бяхме спрени от филийски звездолет и не знам какво ще последва…
Капитанът инспектор от филийския кораб пристигна на борда с шестима въоръжени мъже, които го следваха неотлъчно. Беше нисък, с къса коса, тънки устни и суха кожа. Той остро се покашля, когато седна и отвори един дебел том на празна страница.
— Паспортите ви и разрешителното за кораба, моля!
— Нямаме — отвърна Торън.
