— Нямате, а? — той взе микрофона, който беше закачен на колана му, и съобщи: — Трима мъже и една жена. Нямат документи — после си отбеляза нещо на листа и отново се обърна към тях. — От къде идвате?
— От Сиуена — предпазливо отговори Торън.
— Къде е това?
— На хиляда парсека оттук, осемдесет градуса западно от Трантор, четиридесет гра…
— Няма значение, няма значение!
Торън можа да види как инспекторът записва: „Отправна точка — Периферията“. Филиецът продължи:
— Къде отивате?
— Трантор — рече Торън.
— Цел?
— Увеселително пътешествие.
— Носите ли някакъв товар?
— Не.
— Хммм… Ще проверим това! — той кимна и двама от войниците му се раздвижиха.
Торън не се намеси.
— Какво ви води на филийска територия? — очите на филиеца хладно пробляснаха.
— Не знаехме къде точно се намираме. Липсват ни нужните звездни карти.
— Ще трябва да платите сто кредита за тази липса и разбира се, обичайните такси според тарифите… — той отново заговори в микрофона, но повече слушаше, отколкото говореше, а сетне се обърна към Торън. — Разбираш ли от атомни технологии?
— Малко — отвърна предпазливо Торън.
— Така ли? — филиецът затвори дебелия си том и добави: — Хората от Периферията имат репутацията на осведомени в тази област. Сложи си костюма и ела с мен!
Байта пристъпи напред.
— Какво смятате да правите с него?
Торън леко я избута встрани и хладно запита:
— Къде искате да ме отведете?
— Нашият двигател има нужда от малка поправка. Той също ще дойде с мен! — пръстът на филиеца сочеше право в Магнифико, чиито кафяви очи широко се отвориха от уплаха.
— За какво пък ви трябва той? — грубо запита Торън.
Офицерът хладно го изгледа.
— Осведомен съм за наличието на пирати в тази област. Описанието на един от главорезите е горе-долу подобно. Това е просто обичайна проверка на идентичността.
Торън се поколеба, но шестимата с бластерите бяха достатъчно убедителни аргументи и той отиде за костюма си.
Един час по-късно той приключи с машинното отделение на филийския кораб и изръмжа:
— Няма нищо повредено тук, доколкото виждам! Тръбите поемат добре, шините са наред и анализите на реакциите съвпадат… Кой е дежурният?
— Аз! — заяви един от инженерите.
— Хайде, изкарай ме оттук!
Той беше заведен в офицерската каюткомпания в малка приемна, където стоеше само един безразличен лейтенант.
— Къде е човекът, който дойде с мен?
— Моля, почакайте! — каза лейтенантът. След петнадесет минути доведоха Магнифико.
— Какво ти направиха? — побърза да го попита Торън.
— Нищо. Абсолютно нищо! — Магнифико завъртя глава.
Наложи се да заплатят двеста и петдесет кредита, задоволявайки желанията на Филия — от тях петдесет кредита отидоха, за да ги пуснат веднага. И ето, те отново бяха в открития космос.
Смеейки се, Байта каза:
— Дали не сме си платили и за ескорт? Няма ли да ни изпратят до границата си? Не влиза ли това в…
— Това не беше филийски кораб и ние бяхме освободени само за кратко. Елате тук! — гласът на Торън бе мрачен.
Те се струпаха около него и той продължи:
— Това беше фондациански кораб и на борда бяха хора на Мулето.
Еблинг Майс едва не си изтърва пурата, когато отвори уста.
— Тук? Та ние сме на три хиляди парсека от Фондацията и…
— И сме тук. Какво им пречи да приложат същия трик? В името на Галактиката, Еблинг, да не мислиш, че не мога да различавам различните модели кораби? Видях двигателите им и това ми беше достатъчно. Казвам ти, че бяха двигатели, направени във Фондацията, и корабът беше неин!
— Как са ни открили тогава? — попита Байта. — Каква е вероятността случайно да се срещнат два отделни кораба в пространството?
— Как са го направили ли? — разгорещено отвърна Торън. — Единствената възможност е да са ни следвали!
— Да са ни следвали? — извика Байта. — През хиперпространството?
Еблинг Майс уморено се намеси:
— Това може да бъде направено, стига да имаш добър кораб и отличен пилот. Но вероятността е много малка.
— Не съм прикривал следите си! — съкрушено настояваше Торън. — И сляп човек би могъл да пресметне курса ни.
— Вятър би могъл! — кресна Байта. — С кривите подскоци, които правехме, да се проследи направлението ни не означава нищо. Та ние толкова пъти излизахме на погрешно място!
— Губим си времето! — ядоса се и Торън. — Това беше фондациански кораб и принадлежи на Мулето. Той ни спря. Претърси ни. Взеха с мен Магнифико — само него! — като заложник, за да бъдат сигурни, че няма да избягате, ако нещо заподозрете. И сега трябва да ги унищожим!
— Успокой се! — това бе Еблинг Майс. — Искаш да ги ликвидираш само защото смяташ кораба им за вражески? Помисли си, човече, дали те биха ни следвали по неописуемия ни криволичещ път през половината Галактика, само за да ни огледат и да ни пуснат?
— Те все още се интересуват къде отиваме.
— Тогава защо ни спряха и ни сложиха под стража? Не можеш да съчетаеш успешно двата факта, разбери!
— Аз ще направя това, което смятам за нужно. Разкарай се от пътя ми, Еблинг, защото ще те ударя!
Магнифико, който седеше на любимия си стол, се извърна. Ноздрите му се разшириха от вълнение.
— Копнея да ме извините, че прекъсвам разговора ви, но бедният мой мозък изведнъж бе поразен от странна мисъл.
Торън понечи да го прекъсне с жест на досада, но Байта и Еблинг се вкопчиха в него.
— Хайде, Магнифико, говори. Всички те слушаме! — настоя Байта.
— По време на престоя ми на онзи кораб нещастният ми мозък бе сломен и тъй объркан от страх от всичко, дето ми се случваше, че всъщност съм забравил повечето от това, което стана там. Разглеждаха ме много мъже и говореха си нещо, което не разбирах. Но между тях, тъй както лъч слънчева светлина се промъква през облаците, аз видях и познато лице. Един кратък поглед, същинско зърване — и все пак то и досега е ясно отпечатано в паметта ми!
— И чие беше лицето? — заинтересува се Торън.
— На капитана, който беше с нас преди толкова много време — когато за пръв път ме спасихте от робство!
Очевидно намерението на Магнифико бе да предизвика сензация и доволната усмивка, която се разля
