добре, отколкото…
— По-добре от какво, Индбър?
— Съди сам. Преди два дни тъй наречената Асоциация на независимите търговци обяви война на Мулето и флотът на Фондацията с един замах е подсилен с хиляда кораба. Виждаш, че Мулето стигна доста далече. Но той ни намери разделени и скарани помежду си, а под натиска на неговите атаки ние се обединяваме и ставаме силни. Той трябва да загуби! Това е неминуемо — както винаги!
Майс все още изразяваше скептицизъм:
— В такъв случай ми кажи, че Селдъновият план е включвал даже случайната поява на мутант!
— Мутант! Аз не мога да го различа от човешко същество, ти също, но се доверяваме на думите на един бунтовен капитан, няколко младежи-чужденци, че и някакъв глупав фокусник-шут в добавка… Забравяш и заключителното доказателство за това — твоето собствено.
— Моето собствено? — за миг Майс изглеждаше стреснат.
— Твоето собствено! Криптата на времето ще се открехне след девет седмици. Какво следва? Тя се отваря при криза. Ако тази атака на Мулето не е кризата, къде е „истинската“, тази, заради която ще се разтвори Криптата? Отговори ми, тлъста топко!
— Съгласен съм, щом от това ти става по-леко. Но въпреки това, окажи ми една милост. Именно в случай… Ако в речта на Селдън се окаже, че той говори нещо не съвсем… С две думи, разреши ми да присъствам на Великото отваряне!
— Хубаво. Сега се махай! И стой далече от погледа ми тези девет седмици!
— С превелико удоволствие, Ваше ужасничество! — промърмори Майс на себе си, когато излизаше.
18. Падането на Фондацията
В Криптата на времето цареше странна атмосфера. Това не беше атмосфера на упадък или загниване, защото помещението бе добре осветено, с бързи, сменящи се цветни картини по стените, а множеството неподвижни удобни кресла като че ли бяха предназначени за вечна употреба. Атмосферата не създаваше и впечатление за древност, защото изминалите три века не бяха оставили забележими белези. Тук нищо не се набиваше в очи, не предизвикваше специално търсено страхопочитание или благоговение, а поразяваше единствено със своята ежедневна простота, която напомняше за съществуването на отвъдното.
Но нещо все пак липсваше — и това нещо трябваше да се намира в центъра на кристалния куб, който заемаше половината стая с блестящата си празнота. Четири пъти за три века живото изображение на Хари Селдън бе седяло тук и бе говорило. Последните два пъти — без публика.
В продължение на три века и девет поколения тук бе стоял старецът, който беше видял великите дни на проектираната от него Империя и все още знаеше повече за Галактиката на своите прапраправнуци, отколкото самите те сега.
Празният куб търпеливо чакаше.
Пръв пристигна кметът Индбър III, който си бе пробивал път с церемониалната си наземна кола през смълчаните тревожни улици. Заедно с него пристигна и собственото му кресло, по-високо и по-широко от тези в Криптата. То беше сложено пред другите и така Индбър доминираше над всичко, освен над празния кристал пред себе си. Служителят от лявата му страна почтително наведе глава.
— Ваше превъзходителство, завършена е подготовката за възможно най-широкото по обхват предаване в ефир на Вашето обръщение тази нощ.
— Добре. Междувременно продължавайте с излъчването на специализираните програми за Криптата на времето, но без каквито и да било предсказания, спекулации и други такива с темата. Реакцията на народа все още ли е задоволителна?
— И още как, Ваше превъзходителство! Широко разпространените преди порочни слухове за бъдещето прогресивно намаляват за сметка на доверието.
— Чудесно! — той отпрати мъжа и нагласи придирчиво шалчето си.
Беше дванадесет без двадесет.
Избраните от групата на най-стабилните „опори“ на кметството лидери на най-големите търговски организации се появяваха поединично или на двойки, като демонстрираха степен на парадност, подобаваща на техния финансов статус и благоволението на кмета. Всеки се представяше на Индбър, получаваше една- две милостиви думи и сядаше на определеното му място.
Дойде и Ранду, съвсем несъответстващ и чужд на цялата предвзета церемониалност тук. Той си проправи път към стола на кмета.
— Ваше превъзходителство! — каза той и се поклони.
Индбър се намръщи.
— Не ти е била определяна аудиенция!
— Ваше превъзходителство, моля за такава от една седмица.
— Съжалявам, но не бих желал да разисквам държавни проблеми при появата на Селдън…
— Ваше превъзходителство, аз също съжалявам, но трябва да Ви помоля да отмените Вашата заповед, според която корабите на независимите търговци се разпределят между флотилиите на Фондацията.
— Сега не е време за дискусии! — кметът чак се изчерви от гняв, че го прекъснаха.
— Ваше превъзходителство, сега е единственото подходящо време! — настойчиво зашепна Ранду. — Като представител на Независимите търговски светове аз Ви казвам, че на подобна заповед няма да се подчиним. Тя трябва да бъде отменена, преди Селдън да ни обясни нашите проблеми. Когато извънредното положение настъпи, ще бъде твърде късно за помирение и нашият съюз ще се разпадне.
Индбър хладно погледна към Ранду.
— Ти съзнаваш ли, че именно аз ръководя военните сили на Фондацията? В такъв случай имам ли или нямам право да определям сам военната политика?
— Ваше превъзходителство. Вие имате право, но някои неща са нецелесъобразни!
— Аз не виждам никаква нецелесъобразност. При днешното положение на нещата е опасно вашите хора да се оставят да образуват свои флотилии. Когато действаме поотделно, попадаме в лапите на врага. Трябва да сме единни, търговски посланнико, както във военно, така и в политическо отношение!
Ранду почувства как гърлото му се сви и пропусна да започне изречението с титлата, както подобава:
— Сега се чувствате сигурен, защото Селдън ще говори, и затова се изправяте срещу нас. А само преди месец Вие бяхте мек и отстъпчив, когато нашите кораби разбиха Мулето при Терил. Трябва да Ви напомня, сър, че флотът на Фондацията е този, който е бил побеждаван пет пъти в открити сражения, а също и това, че корабите на Независимите търговски светове са извоювали всичките Ви победи.
Индбър застрашително се намръщи.
— Повече не си добре дошъл на Терминус, посланик! Твоето отзоваване ще бъде поискано още тази вечер. Освен това, връзката ти с подривните сили на демократите на Терминус ще бъде — и вече е — разследвана.
— Когато аз напусна — заяви Ранду, — нашите кораби ще си тръгнат с мен. Не знам нищо за вашите демократи. Знам само, че фондацианските кораби са капитулирали пред Мулето заради предателство от страна на висшите офицери, а не на екипажите, демократите или който и да било друг. Казах Ви, че двадесетте кораба на Фондацията са капитулирали при Харлегор по заповед на техния общ адмирал, без да бъдат повредени или победени. Адмиралът е Ваш близък съдружник — председателствал е на делото на моя племенник, когато той се върна от Калгън. Това не е единственият случай, който ни е известен, и нашите кораби не смятат да рискуват под командването на потенциални предатели!
— Ще бъдеш задържан под стража, щом излезеш от това помещение, посланик! — бе отговорът на Индбър.
Ранду се отдалечи под мълчаливите презрителни погледи на отбраните водачи на Терминус.
Беше дванадесет без пет.
Байта и Торън вече бяха пристигнали. Те седяха на задните столове и помахаха на Ранду, когато той мина край тях.
Ранду ласкаво се усмихна.
— И след всичко това сте тук! Как го направихте?
