— Магнифико беше нашият пропуск — засмя се Торън. — Индбър настоява за негова видеоорганна композиция, посветена на Криптата на времето — със себе си, без съмнение, в главната роля. Магнифико отказа да дойде без нас и по това нямаше възражения. Еблинг Майс също е с нас или поне беше доскоро. Пак е изчезнал нанякъде! — той с тревога добави: — Защо питаш? Какво се е случило, чичо? Не изглеждаш добре!
Ранду кимна в отговор.
— Има защо. Настъпват лоши времена, Торън. Страхувам се, че когато приключат с Мулето, ще дойде и нашият ред.
Една огромна фигура в бяло се приближи и ги поздрави със скован поклон.
Черните очи на Байта се засмяха и тя подаде ръка.
— Капитан Притчър! Да не сте дежурен?
Капитанът пое ръката й и се наведе ниско.
— Нищо подобно! Доколкото разбрах, доктор Майс е съдействал за появата ми тук, но това е само временно. Утре се връщам в Защитния корпус. Колко е часът?
Беше дванадесет без три. Магнифико беше самото олицетворение на смущение и сърдечни терзания. Тялото му отчаяно се кривеше, водено от вечния стремеж да остане скрито от чуждите очи. Дългият му нос беше със свити ноздри, а големите му, сведени надолу очи едва се вдигаха за по някой и друг бърз поглед. Той се вкопчи в ръката на Байта и когато тя се наведе, й прошепна:
— Мислиш ли, моя лейди, че всички тези височества, които са тук, ще останат на концерта, когато аз… когато засвиря на видеооргана?
— Всичките, сигурна съм! — увери го Байта. — И съм убедена, че ще те смятат за най-великолепния музикант в Галактиката, а твоят концерт ще бъде най-прекрасният, който са виждали, така че просто се стегни и седни нормално. Трябва да се представиш добре.
Той слабо се усмихна на престореното й мръщене.
Беше точно дванадесет…
… И кристалният куб не бе вече празен. Едва ли някой беше видял самото появяване — в първата секунда все още нямаше никой, а на следващата той беше вече тук…
В куба имаше един човек в инвалидна количка — старец, на чието сбръчкано лице светеха ясни очи. Гласът му, когато заговори, беше най-жизненото нещо в него. В скута му имаше една книга. Гласът обгърна всичко:
— Аз съм Хари Селдън!
Той говореше през оглушително напрегнато мълчание.
— Аз съм Хари Селдън. Не знам дали изобщо им някой тук, но това няма значение. Досега няколко път съм се опасявал за нарушаването на плана. През първите три века процентната вероятност за неотклонение беше 94,2! — той замълча с усмивка и после прибави меко: — Между другото, ако някой от вас е прав, нека седне. Ако на някого му се пуши, моля — правете го! Аз не съм тук тялом и не се нуждая от церемонии. А сега нека да се запознаем с днешния проблем. За пръв път Фондацията се е сблъскала с — или може би е в последните фази преди — една гражданска война. Досега атаките отвън са били спирани и това е неминуемо според строгите закони на психоисторията. Сегашната атака идва от една доста недисциплинирана външна група от Фондацията и е насочена срещу твърде авторитарното правителство. В резултат на назрялата необходимост резултатите са очевидни…
Достолепието на знатната публика започна да се разпада. Индбър бе наполовина извън креслото си. Байта се огледа разтревожено. За какво говореше великият Селдън? Тя беше пропуснала няколко думи, но…
— … така че компромисът не е нужен поради две причини. Бунтът на независимите търговци въвежда елемент на нова несигурност за правителството, защото се разраства твърде уверено. Елементът на борбеност е възстановен. При все че бунтът е потушен, здравословният растеж на демокрацията…
Чуваха се отделни гласове. Шепотът нарастваше и в него се усещаше паника.
— Защо той не говори за Мулето? Търговците никога не са се бунтували! — каза Байта на ухото на Торън, но той само сви рамене.
Селдън продължаваше бодро през нарастващия хаос:
— … новото и непоколебимо коалиционно правителство е необходима и благотворна последица от логическата гражданска война във Фондацията. И сега само остатъците от старата Империя стоят на пътя на последващото разширение, а с тях, поне през близките години, в никой случай няма да имате проблеми. Разбира се, аз не мога да ви разкрия същността на следващата кр…
В невероятната врява устните на Селдън се движеха безшумно.
Еблинг Майс, който седеше до Ранду, почервеня и изрева:
— Селдън е предвидил грешна криза! Твоите търговци някога планирали ли са война?
Ранду отвърна тихо:
— Да, планирахме, но заради Мулето тя беше отложена.
— Тогава Мулето е привнесена фигура, непредвидена от психоисторията на Селдън!… Какво ще стане сега?
В настъпилата изведнъж мъртва тишина Байта откри, че кубът отново е празен. Атомният блясък на стените помръкна, меката струя кондициониран въздух изчезна.
Някъде навън пискливият звук за въздушна тревога от сирените се усилваше и спадаше последователно, а Ранду оформи три думи само с устните си:
— Атака от космоса!
Еблинг Майс поднесе ръчния си часовник към ухото си и изрева:
— В името на Галактиката, спрете! Има ли часовник в залата, който да върви?
Двадесет китки се вдигнаха към двадесет уши и за по-малко от двадесет секунди стана ясно, че всички часовници са спрели.
— Тогава… — Майс изказа страшното си опасение. — Тогава някак си е блокирана цялата атомна енергия на Терминус и значи Мулето атакува!
Воят на Индбър надви шума:
— Заемете местата си! Мулето е на петдесет парсека от тук…
— Беше миналата седмица! — изкрещя Майс. — Точно сега бомбардира Терминус!!!
Байта усещаше как я обзема дълбока депресия. Тя се чувстваше схваната и тежка, а дъхът й с болка преминаваше през свитото й гърло.
Шумът на събиращите се отвън тълпи стана ясно доловим. Вратите се отвориха и влезе един обезпокоен служител, който бързо заговори на Индбър.
— Ваше превъзходителство… — шепнеше той, — в града няма транспорт, нито една комуникационна линия не работи… Десети флот докладва, че е разбит, и корабите на Мулето са над атмосферата! Генералният щаб…
Индбър се сви и грохна безпомощно на пода. В цялата зала настана мъртва тишина. Дори нарастващата тълпа отвън беше изплашена, но мълчалива и над всичко бе надвиснал ужасът на вледеняващата паника.
На Индбър му помогнаха да стане. Поднесоха му вино. Той размърда устни още преди да се отворят очите му и произнесе една единствена дума:
— Капитулация!
Байта откри, че ей сега ще закрещи — не от мъка или унижение, а от огромно черно отчаяние. Еблинг Майс я хвана за ръкава:
— Ела, млада лейди…
И тя беше безцеремонно издърпана от креслото си.
— Напускаме! — нареди Майс. — И вземи твоя музикант с теб — пълните устни на учения бяха безцветни и трепереха.
— Магнифико… — извика Байта слабо.
Палячото се тресеше от ужас. Очите му бяха стъклени.
— Мулето! — пищеше той. — Мулето идва за мен!
Той диво скочи, когато Байта го докосна. Торън се обърна бързо и вдигна юмрука си. Магнифико се
