Сърце (Дневникът на един ученик)

майка за тебе: просвещавал те е, развличал те е, закрилял те е. Изучавай улиците и хората му, обичай го и когато чуеш, че го оскърбяват, защити го.

Баща ти

Март

Вечерното училище

2, четвъртък

Вчера баща ми ме заведе да видя вечерното училище, чиито занятия стават в сградата на нашето училище „Барети“; то вече беше цяло осветено и работниците бяха започнали да влизат. Като пристигнахме, заварихме директора и учителите разгневени, защото малко преди това било счупено с камък стъклото на един прозорец. Прислужникът изскочил и хванал едно момче, което минавало; но тогава се явил Старди, който живее срещу училището, и казал:

— Не е то; аз видях със собствените си очи, че Франти хвърли камък и ми каза: „Тежко ти и горко, ако кажеш!“ Но аз не се страхувам!

Тогава директорът казал, че Франти щял да бъде изключен завинаги.

Аз наблюдавах работниците, които влизаха по двама, по трима; бяха влезли вече повече от двеста души. Никога не бях виждал колко хубаво е вечерното училище! Имаше момчета от дванайсет години нагоре и мъже с бради, които се връщаха от работа, като носеха книги и тетрадки. Имаше дърводелци, огняри с почернели лица, зидари с побелели от вар ръце, хлебари чираци с набрашнени коси и се усещаше миризмата на лак, кожи, смола, зехтин — миризми на всички занаяти. Влязоха също и група работници от артилерията, облечени като войници, водени от един ефрейтор. Всички пъргаво се мушваха в чиновете, вдигаха дъската, върху която си слагахме краката и веднага навеждаха глави над работата. Някои отиваха при учителите с отворени тетрадки да питат за нещо. Видях младия и добре облечен учител „Адвокатчето“, около масата на когото имаше трима или четирима работници, който правеше поправки с писалка: а също и оня, куция, който се смееше с един бояджия — последният му беше донесъл тетрадка, цяла изцапана с червена и синя боя. Там беше и моят учител, вече оздравял, който утре се връща в училище. Вратите на класните стаи бяха отворени. Когато уроците започнаха, аз останах учуден, като видях как всички внимават с втренчени очи. А пък повечето от тях, казваше директорът, за да не закъснеят, не се отбили дори в къщи да хапнат поне един залък за вечеря и били гладни. Ала малките след половин час занимание клюмваха; някои дори заспиваха, сложили глава на чиновете, и учителят ги събуждаше, като почукваше с писалката ушите им. Но големите не заспиваха, те стояха бодри и слушаха урока с отворена уста, без да мигнат. Учудвах се, като гледах по чиновете всички тия брадати мъже. Качихме се и на горния етаж, аз се затичах до вратата на моята класна стая и видях на моето място един мъж с големи мустаци; едната му ръка беше превързана — може би я беше наранил около някоя машина; и все пак се мъчеше да пише полека-лека. Но най-много ми хареса това, че на мястото на Зидарчето, точно на същия чин и в същото кътче, седеше баща му. Тоя зидар, едър като исполин, се беше сгушил там, опрял брада на юмруци и втренчил очи в книгата, всецяло погълнат от урока. И това не беше случайно. Още първата вечер, когато отишел на училище, казал на директора: „Господин директоре, моля ви се да ме сложите на мястото на моята Заешка муцуна!“ (Той винаги нарича сина си така.).

Баща ми ме задържа там чак до края. На улицата видяхме много жени с деца на ръце, които чакаха мъжете си и на входа се сменяха: работниците вземаха на ръце децата, а жените — книгите и тетрадките — и си отиваха в къщи така. Улицата се изпълни за кратко време с хора и шум. След това всичко притихна и ние видяхме само високата и уморена фигура на директора, който се отдалечаваше.

Бой

5, неделя

Както трябваше да се очаква, Франти, когото директорът изгони от училище, поиска да си отмъсти. Той причакал Старди зад един ъгъл на излизане от училище, когато Старди минавал със сестра си, която всеки ден ходи да взема от един институт на улица „Дора Гроса“. Сестра ми Силвия, като излизала от училище, видяла всичко и се върна в къщи съвсем изплашена.

Ето какво се случило. Франти с мушамения си каскет, накривен над ухото, се затичал на пръсти подир Старди и дръпнал толкова силно плитката на сестра му, че щял да я събори на земята. Момиченцето изпищяло и брат му се обърнал. Франти, който е много по-висок и по-силен от Старди, си мислел: „Или няма да каже гък, или ще го набия“. Но Старди много-много не му мислил и макар да е малък и нисък, се хвърлил с един скок върху едрия Франти и започнал да му нанася юмруци. Ала получавал повече юмруци, отколкото нанасял. На улицата имало само момичета, никой не могъл да ги разтърве. Франти съборил Старди на земята, но той скочил веднага на крака и пак се хвърлил върху му, Франти го запердашил здравата: по едно време му откъснал половината ухо, ударил го в окото и му разкървавил носа, Но Старди упорствувал и изревал: „И да ме убиеш, пак ще ти отмъстя“. Франти го съборил и започнал да го рита и удря, а Старди отдолу удрял с глава и ритал. Една жена извикала от прозореца си: „Браво, малкият“! Други казвали: „Това момче защищава сестра си!“ „Не се бой!“ „Удряй го!“ А на Франти викали: „Нахалник! Подлец!“ Но Франти също се разярил, турил крак на Старди, съборил го и се хвърлил върху него: „Предай се!“ — „Не!“ — „Предай се!“ — „Не!“ С един скок Старди се изправил на крака, хванал Франти през кръста и с бясно усилие го съборил на земята и сложил коляното си върху гърдите му. „Ах, мръсникът му неден, той имал нож!“ — извикал един мъж като се затекъл да обезоръжи Франти. Но Старди, вече извън себе си, успял да хване юмрука му с две ръце и така го ухапал, че ножът паднал, а по ръката му рукнала кръв. През това време се притекли и други, разтървали ги и ги вдигнали на крака. Франти си плюл на петите, смазан от бой, а Старди, с издраскано лице и насинено око, останал при сестра си, която плачела. Няколко момичета събирали книгите и тетрадките, разпилени на улицата. „Браво, малкият! — казвали наоколо. — Ти защити сестра си!“

Но Старди, който мислел повече за чантата си, отколкото за победата си, се заловил да разглежда една по една книгите и тетрадките си, да не би да липсва нещо или да има някаква повреда, изчистил ги с ръкава си, погледнал писеца си, сложил всяко нещо на мястото му и след това, спокоен и сериозен както винаги, казал на сестра си: „Да бързаме, че имам една задача с четири действия“.

Родителите на децата

6, понеделник

Тая заран бащата на Старди дойде да чака сина си, от страх да не срещне пак Франти; но Франти, казват, нямало вече да дойде, защото щели да го затворят. Тая заран имаше много родители. Между другите беше и продавачът на дърва, бащата на Корети, цял портрет на сина си; той е жив и весел, със заострени мустачки и с двуцветна лентичка на петлика на палтото. Аз познавам вече почти всички родители на децата, тъй като постоянно ги виждам там. Има една прегърбена старица с бяла шапчица, която и в дъжд, и в сняг, и в буря идва четири пъти на ден да придружава и да взема едно свое внуче от първи клас. Тя му съблича и облича палтото, оправя му вратовръзката, изтупва му праха, приглажда му косите,