Вивиан да се върне отново тук. Не и преди самото време да спре да съществува.
Това може и да беше върхът в кариерата на Мерлин, по тогава тя беше само една неопитна, начинаеща вълшебница, едно момиче, влюбено до уши. Не, нямаше да мине отново през всичко това.
Не беше хубаво, че Галахад и Теса ще се окажат просто пионки в този магичен гамбит, но просто не можеше да се направи нищо. Дано оцелееха. Това не беше неин проблем. Не съвсем. Вивиан никога не е била безжалостна, когато се отнасяше за живота на смъртните, но сега беше различно. Това сега беше облог.
А в този момент би направила всичко, за да се върне в Монте Карло.
Глава 6
— Събуди се, красива Теса.
Теса се обърна и се сгуши под завивките, опитвайки се да избяга от гласа, който се намесваше в съня й.
— Махай се.
— Време е да посрещнем новия ден.
Гласът беше силен, настойчив и прекалено висок. Тя не му обърна внимание и прегърна възглавницата.
— Лейди Теса?
Гласът вече звучеше нетърпеливо. И познато. Беше го чувала и преди, но къде? Разбира се. Сънищата й. Странни, чудновати фантазии с Фред Астер в главната роля, облечен в тъмносин халат, и великолепен тъмнокос мъж, с размерите на малък дъб, и замък, изграден от камъни, магии и…
Нещо я плесна по задника. Тя се обърна и се надигна. Вече беше съвсем будна и ядосана при това.
— Кой ме удари?
Галахад стоеше до леглото и й се хилеше. Поклони се учтиво.
— Добро утро, милейди.
— Ти! — Всичко, случило се от момента, когато отвори онази проклета книга в библиотеката, премина през главата й. Тя вдигна треперещ показалец към него. — Ти си истински!
— Щях да съм наистина много разочарован, ако това не беше вярно. — Той сякаш се замисли над думите й. — Въпреки че съм чувал за доста същества, които съвсем не отговарят на представата ни за това, което ние с теб смятаме за истинско. Тролове и гноми, и феи, и всички останали. Не бих искал да обидя никого от тях, намеквайки…
— Ти ме удари!
— Това беше само леко потупване, за да те измъкна от дрямката ти. — Той сви рамене. — Мерлин каза, че ще е трудничко да те събудя. Лежиш тук от три дни и вече беше крайно време да…
— Добре, добре, будна съм. Три дни, а?
Теса огледа стаята. Просторна, със студени каменни стени и високи тавани. Имаше камина, достатъчно голяма, за да стои изправена в нея, както и огромна дървена ракла, маса и стол. Изглеждаше доста по- добре от представите й за обзавеждане на стая в средновековен замък, макар че все пак беше малко спартанска за нейния вкус.
— Къде съм?
— В покоите ми.
— В покоите ти? В такъв случай — стомахът й се сви на топка, — това трябва да е леглото ти.
— Точно така, милейди.
Тя изстена и се отпусна назад, завивайки се през глава. Всеки сън, колкото и да е странен, беше за предпочитане пред тази съмнителна реалност.
— Махай се! Сега отново ще заспя и когато се събудя, теб няма да те има. Всичко това няма да го има. Ще бъда в някоя хубава, приятна болнична стая с хубави, приятни системи…
Смехът му отекна силно.
— Ти наистина си голям инат, но аз не мисля така, милейди.
— Махай се! Ще стана, ако се махнеш. Не съм облечена.
— Едва ли можеше да си починеш добре с онези дрехи. — Гласът му звучеше присмехулно.
Тя седна и придърпа завивките.
— Кажи ми, че не ти си ме съблякъл.
Той сви рамене.
— Мога да ти го кажа, щом искаш.
Но ще бъде лъжа.
— Вие нямате ли прислуга? Камериерки? Нещо такова?
— Имаме. — Той се втренчи в нея. — Това е цивилизована страна. Но когато те донесох в леглото си, тук нямаше никой, който да се погрижи за теб, затова реших, че ще е най-добре да го направя сам.
— А какво ще кажеш за кавалерството, а? Събличането на жена в безсъзнание не е ли нарушаване на правилата?
— Бях съвсем любезен — каза замислено той. — В действията ми нямаше нищо нередно.
— Обзалагам се. И защо съм в твоето легло?
— Тогава не се оплакваше.
— Бях заспала. Припаднала. Нещо от този род. — Теса поклати глава. — Нищо подобно не ми се е случвало преди.
Той се отпусна в края на леглото и тя за малко не се претърколи към него.
— Мерлин казва, че дългият ти сън е необходим, за да се пребориш с остатъците от магията в ума си и да прочистиш главата си за задачата, която ти предстои. Чувстваш ли се възстановена?
— Възстановена е доста относително казано. Все още съм тук, нали? — Тя прокара пръсти през косата си. — Мерлин каза ли ти каква е задачата?
— Не, магьосникът си има свои мисли, а един умен мъж не поставя под въпрос методите на един вълшебник. — Веждите му се събраха и той я загледа внимателно. — Но само глупак не би потърсил отговорите там, където може.
— Какво искаш да кажеш?
Той се облегна на лакът върху леглото.
— Докато ти си почиваше, аз се замислих за присъствието ти тук. Имам много въпроси, милейди Теса, и смятам, че е възможно ти да знаеш отговорите им.
— Не разчитай на това.
— В теб има доста странни неща. Външният ти вид, речта ти и поведението ти, целта ти тук. — Тъмносините му очи бяха замислени. — Тази твоя страна, където хората вярват, че светът е въртяща се топка, къде се намира?
— Казах ти. — Той беше прекалено близо. Неудобно близо. Би могла да протегне ръка и да погали лицето му, ако пожелаеше. Но тя не желаеше. Отдръпна се колкото можеше. — Отвъд океана. Наистина много далеч оттук.
Той поклати глава.
— Това не е отговорът, който търся. Звучи ми достоверно, но подозирам, че има и още нещо.
Тя стисна завивките, избягвайки погледа му. Нямаше никаква представа, колко е редно да му каже, но, засега, изглеждаше най-добре да си държи устата затворена.
— И, подозирам още, че целта ти тук… задачата, за която те е избрал Мерлин… е нещо, което трябва да ми се каже.
— О? — възкликна тя толкова невинно, колкото можеше.
Галахад очевидно беше много по-проницателен, отколкото бе предполагала, и вероятно много по-умен. Средновековен явно не беше синоним на глупав. Може би щеше да се наложи да преосмисли някои от мненията си за тази епоха и хората й. Но по-късно. Точно сега нямаше да му каже нищо за търсенето. Не и тя. Това беше работа на Мерлин или на краля, или на когото и да е. Не беше необходимо да е гениална, за да разбере, че този представител на Средновековието няма да приеме много благосклонно новината, че мечтата му за търсенето на Граал ще се осъществи, но ще бъде придружаван от някаква си жена.
