— Наистина не знам.
— Ха! Жени. — Той стана и започна да крачи из стаята. — Трябваше да се досетя още в мига, в който се появи. Това очевидно е истинската причина, поради която беше поверена на мен.
— Нима? Чувствай се свободен да ми кажеш.
По лицето му пробяга раздразнение.
— Не се прави на невинна. Не ти прилича. Прекалено стара си за девичи маниери…
— Огромно благодаря.
— Не би трябвало да мисля така за Мерлин, но той явно не е по-добър от мнозинството от двора. Все се месят в чуждите работи. Не могат да оставят човек да си живее така, както иска. Дори самият крал ме кара да си взема нова съпруга.
— Съпруга? — Тя ахна. — Коя?
Той не отговори, само се втренчи в нея.
— Аз? — почти изпищя тя.
— Няма друго обяснение. — Гласът му беше твърд. — Не съм очаквал, че магьосникът се е съюзил с онези, които искат да ме видят оженен, но умът на един вълшебник е загадка. Той знае много добре, че ще е нужна уникална, необикновена жена, за да се изкуша отново да се оженя…
— Необикновена? Смяташ, че съм необикновена? — Тя се засмя. — Ти също не си лош.
— Въпреки това, нямам никакво желание да се женя!
— Е, не е необходимо да си толкова гаден. Въпреки че виждам привлекателността, която сигурно имаш в очите на по-примитивните жени, ти също не си мой тип. — Тя се усмихна сладко. — Не бих се омъжила за теб дори животът ми да зависи от това.
Той спря да крачи.
— Едва ли мога да ти повярвам. Аз съм неженен мъж със солидно положение в очите на краля. Наследството ми е благородно, честта ми — неопетнена. Не би могла да ме отхвърлиш.
— Господи, определено имаме много високо мнение за самите себе си, а? Предполагам, че ще се наложи да приемеш това като нещо ново. — Тя обви плътно одеялото около себе си и стана. — А сега — огледа стаята, — предполагам, че дънките ми са все още при Мерлин, затова, къде е онази грозна жълта рокля? Мерлин! — извика. — Домъкни си веднага задника тук!
Галахад се подсмихна.
— Това не е начинът да повикаш вълшебник. Освен това той няма да дойде. Каза, че трябва да ти покажа живота в тази страна и хората й, и чак тогава ще се върне. — Той кимна към вратата. — Ще намериш дрехите си в покоите, определени за теб.
— О, значи няма да остана тук?
Веждите му подскочиха нагоре.
— Разочарована ли си, милейди?
— Съвсем не — бързо каза тя. — Радвам се, че ще си имам собствена стая, благодаря ти. — Тя тръгна към вратата. — Ако ме заведеш там…
Той се поклони, но не и преди Теса да забележи блясъка в очите му.
— Както желаеш.
Тя пристъпи към вратата. Спъна се в дългото одеяло и залитна. Той веднага се озова до нея и я хвана.
— Хей, какво правиш?
— Мерлин каза, че ще се чувстваш слаба. След като те е оставил на моите грижи, мой дълг е да следя за доброто ти състояние. Ще те занеса до покоите ти.
— Мога да вървя, знаеш ли.
В гласа й се долови надменност, която всъщност не чувстваше. Беше почти приятно да бъде така сгушена в него. Почти, но не съвсем.
— Знам. — Той я вдигна на ръце и отвори вратата. — Ще имаш камериерка, която ще ти помогне да се облечеш и ще ти донесе храна.
— Страхотно. Умирам от глад. — Колко ли време бе минало, откак яде за последен път? — Не съм яла нищо след онова парче пица и салатата в студентския стол.
Той я погледна замислено. Какво ли ставаше в главата му?
— Скоро ще се върна да те взема, но те предупреждавам съвсем открито, Теса. — Той тръгна по коридора. —
— Няма проблем, Големи човече. И аз не искам да се омъжвам за теб.
— Трудно е да се повярва — каза сухо той.
— Това, което е трудно да се повярва, е размерът на егото ти — промърмори тя.
Той не й обърна внимание и продължи да крачи. Господи, беше я вдигнал, сякаш беше перце! Може би поне мъничка част от това его си беше заслужена.
— И още нещо: ако сватбата не е истинската ти цел, нито тази на вълшебника, няма да се откажа, докато не разкрия истината, която криеш.
— Не крия нищо — излъга тя.
— Ще видим — решително отговори той. Теса въздъхна.
— Обзалагам се, че ще видим.
Галахад крачеше по дългите коридори, а усмивката му помръкваше. Беше оставил лейди Теса в компетентните, но малко груби ръце на Ориана, една от личните камериерки на кралицата и една от многото жени в замъка, които го гледаха с нескрито възхищение, откак бе пристигнал в Камелот. Ориана беше най- тежкият случай. Преминала възрастта, в която е било редно да се омъжи, тя беше твърдо решила да го направи свой. Галахад неохотно признаваше, че прелестите на дамата бяха изключително изкусителни, но той нямаше желание да се жени. Никакво желание още веднъж да държи съдбата на някоя жена в ръцете си.
Стискаше и отпускаше юмруци, кимаше разсеяно на тези, с които се разминаваше, а те го гледаха замислено. Без съмнение клюката за появата на лейди Теса вече бе плъзнала из замъка, а може би и из цялата страна. Съдейки по усмивките, които му хвърляха, изводите явно бяха, че Теса е тук, за да се омъжи за него. Това беше единственото смислено обяснение. В края на краищата, беше поверена на него и настанена в неговите покои. Но въпреки това, което каза на Теса, Галахад не вярваше нито за миг.
Бутна една тежка външна врата и закрачи към конюшните. О, въпреки напредналата й възраст, Теса би била прекрасна съпруга за всеки мъж. Силна и решителна, притежаваща интелигентност, рядко срещана при повечето от жените, които познаваше, тя беше хубава партия. Беше я наблюдавал, докато спи, гледал бе издигането и спускането на гърдите й под одеялата, чудейки се на тази нейна уязвимост, която сънят разкриваше — беззащитност, прикривана от огъня в очите й, когато беше будна. Въпреки че не беше изключителна красавица, тя наистина беше приятна, с хубава, зряла фигура. Не можа да скрие усмивката си, предизвикана от спомена — тяло, създадено за удоволствия.
Галахад кимна на едно конярче и момчето скочи да оседлае коня на рицаря. Огромният черен жребец тъпчеше земята, нетърпелив да препусне през полята. Съвсем след малко Галахад вече бе яхнал коня, насочвайки се към портите на замъка.
Не отиде в града, а тръгна към ливадата и гората отвъд нея. Галахад пришпорваше жребеца и животното се носеше напред. Минаха съвсем близо до единственото дърво в ливадата. До гората оставаше още два пъти по толкова.
Човек и животно се сляха в едно, носейки се през обширните пасища. Свежият мирис на пролет и на предстоящото лято изпълваше сетивата на Галахад и както винаги прогонваше демоните и възраждаше живота, пулсиращ във вените му.
Когато наближиха гората, Галахад дръпна юздите и конят забави ход. Не беше необходимо да му посочва пътя. Животното, както и господарят му, знаеше прекрасно къде отиват.
Тръгнаха през гората, загърбвайки шума на Камелот. Най-накрая стигнаха до малка полянка. Ромонещо поточе образуваше малък вир. Галахад слезе от коня и си пое дълбоко въздух.
