— Няма такова нещо — каза Елизабет. Корнилиъс не се и съмняваше кой от семейството ще наддава в петък сутрин.

— Е, хайде, успех! — пожела й той. — И да не забравиш за комисионата, петнайсет процента е — добави, след което затвори.

На другия ден Тимоти му писа, че се надявал да присъства на търга, понеже искал да откупи нещо за спомен от „Върбите“ и от чичо си и леля си.

Виж, Полин, която беше дошла да почисти спалнята, сподели, че нямала намерение да ходи на разпродажбата.

— Защо така? — попита я Корнилиъс.

— Защото сигурно ще стана за смях — ще почна да наддавам за нещо, което не ми е по джоба.

— Правилно си решила — увери я той. — И аз един-два пъти съм се хващал в този капан. Все пак харесала ли си си нещичко?

— Да, но спестяванията няма да ми стигнат.

— Недей да бъдеш толкова сигурна. На търговете човек никога не знае — обясни й Корнилиъс. — Случва се никой да не се включи в наддаването и тогава можеш да направиш страхотен удар.

— Е, ще си помисля. Все пак вече имам нова работа.

— Радвам се — каза Корнилиъс, макар че бе искрено разочарован от тая новина.

В четвъртък вечер и Корнилиъс, и Франк така и не успяха да се съсредоточат за обичайната си седмична партия шах и след половин час се отказаха и зарязаха дъската.

— Да ти призная, до гуша ми дойде — кога най-после нещата ще си тръгнат постарому! — възкликна Франк, докато домакинът му наливаше от долнопробното готварско вино.

— И аз не знам. Мен ако питаш, си има и добрите страни.

— Например? — възкликна адвокатът и свъсен, отпи първата глътка.

— Като начало изгарям от нетърпение да видя какво ще стане утре на търга.

— Ами ако всичко се обърка? — предупреди го неговият приятел.

— Какво толкова може да се обърка?

— Замислял ли си се какво ще стане, ако… Той обаче не се доизказа, защото Корнилиъс изобщо не го слушаше.

На другата сутрин Корнилиъс отиде пръв в тръжната зала. Вътре имаше сто и двайсет стола, подредени на десет прави реда, така че да поберат всички, дошли на разпродажбата следобед — очакваше се да се стекат много хора. Според Корнилиъс обаче истинската драма щеше да се разиграе сутринта, когато щяха да присъстват едва шестима души.

Следващият човек, който дойде четвърт час преди началото на търга, беше адвокатът на Корнилиъс — Франк Винсънт. Видя, че клиентът му е погълнат от разговора с господин Ботс, който щеше да ръководи търга, и седна в дъното на залата, отдясно.

После се появи сестрата на Корнилиъс, Маргарет — тя обаче не прояви същата тактичност. Изтъпани се пред господин Ботс и подвикна пискливо:

— Къде да седна, където искам ли?

— Да, драга ми госпожо — отвърна господин Ботс. Без да губи и миг, Маргарет начаса се разположи насред залата, на стола точно пред подиума.

Корнилиъс й кимна, отиде в дъното и седна три реда пред Франк.

След малко дойде и Хю с Елизабет. Известно време стояха при входа — да огледат обстановката. Накрая минаха напред и седнаха на осмия ред, така че да виждат като на длан подиума и същевременно да държат под око Маргарет.

„Ход с белите за Елизабет“ — помисли злорадо Корнилиъс.

Часовата стрелка на часовника върху стената зад подиума неумолимо се приближаваше към единайсет и Корнилиъс бе разочарован, че не са дошли нито Полин, нито Тимоти.

Точно когато господин Ботс тръгна да се качва по стълбите към подиума, вратата в дъното на залата се открехна и Полин надзърна вътре. Не влезе, докато не срещна погледа на Корнилиъс, който й се усмихна — да я насърчи. Жената затвори след себе си вратата, но предпочете да не сяда и застана в ъгълчето.

Точно в единайсет господин Ботс озари с усмивка подбраната публика.

— Госпожи и господа — подхвана той, — вече трийсет години провеждам търгове, а това е първата частна разпродажба при закрити врати, ето защо и за мен тя е твърде необичайна. Нека ви изложа основните правила, та после, ако възникне спор, да няма съмнения. Всички вие, които днес присъствате тук, сте свързани било като роднини, било като приятели с господин Корнилиъс Барингтън, чието лично имущество ще бъде обявено на търг. Всеки от вас е поканен, за да си избере от включените в разпродажбата вещи една, за която ще наддава. Ако спечелите наддаването за предпочетената от вас вещ, нямате право да наддавате за другите експонати, но ако не спечелите, можете да наддавате за всяка друга по избор. Надявам се, че съм бил ясен — каза той точно когато вратата се отвори и в залата нахълта Тимоти.

— Извинявайте — рече той запъхтяно, — влакът закъсня.

Побърза да седне на последния ред. Корнилиъс се подсмихна — сега вече всички пешки си бяха по местата.

— Тъй като само петима от вас имат право да участват в търга — продължи господин Ботс така, сякаш изобщо не го бяха прекъсвали, — днес сутринта ще бъдат продадени едва пет предмета. Но по закон, ако някой предварително е подал писмена заявка с посочена в нея сума, той е пълноправен участник в търга. Ще улесня възможно най-много нещата, като съобщавам дали е постъпила заявка, от което вие ще разберете, че някой от вас вече е предложил сума за обявения за продан предмет. Според мен е справедливо да ви уведомя — добави той, — че са постъпили предварителни заявки за четири от общо петте предмета. След като обясних основните правила, с ваше разрешение ще обявя търга за открит. — Той погледна към Корнилиъс в дъното на залата и той му кимна. — Първият експонат, който предлагам на вниманието ви, е стенен часовник с дълга кутия, изработен през 1892 година и закупен от господин Барингтън от имението на вече покойния граф Бют. Обявявам първоначална цена от три хиляди лири стерлинги. Някой дава ли три и петстотин? — попита господин Ботс и вдигна вежда.

Елизабет изглеждаше постъписана, понеже това бе малко под първоначалната сума за наддаване, посочена в каталога, и съвпадаше със сумата, за която сутринта се бяха договорили с Хю.

— Някой проявява ли интерес към експоната? — попита господин Ботс и погледна право към Елизабет, тя обаче продължи да седи като попарена. — Задавам повторно въпроса — някой дава ли три хиляди и петстотин лири за този великолепен часовник с дълга кутия? Не виждам някой да наддава, затова съм принуден да изтегля експоната и да го оставя за търга следобед.

Елизабет още не се беше отърсила от стъписването. Обърна се припряно към мъжа си и двамата си зашушукаха. Господин Ботс, изглежда, беше донякъде разочарован, но бързо се прехвърли на следващия експонат.

— Втората вещ, обявена за продан, е прекрасен акварел на Уилям Търнър от Оксфорд, върху който е изобразена Темза. Откривам наддаването с две хиляди лири стерлинги.

Маргарет размаха яростно каталога.

— Благодаря ви, драга ми госпожо — каза мъжът и я озари с усмивка. — Имам предварителна заявка, в която е посочена сумата от три хиляди лири стерлинги. Някой дава ли четири хиляди?

— Да! — кресна Маргарет, сякаш залата е претъпкана и тя трябва да надвика олелията.

— Имам предварителна заявка за пет хиляди — давате ли, госпожо, шест хиляди? — попита той, насочвайки отново вниманието си към жената на първия ред.

— Да — потвърди все тъй решително Маргарет.

— Някой ще предложи ли по-висока сума? — огледа господин Ботс залата, сигурен знак, че няма други предварителни заявки. — В такъв случай госпожата от първия ред получава картината за шест хиляди лири стерлинги.

— Седем — обади се някой отзад.

Маргарет се обърна и видя, че снаха й също се е включила в наддаването.

— Осем хиляди! — подвикна Маргарет.

Вы читаете Ендшпил
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×