Джейн Еър. Брулени хълмове

се изказаха в моя полза. Целта ми беше постигната; актовете за встъпване във владение бяха съставени. Сейнт Джон, Даяна, Мери и аз получихме напълно достатъчни средства за живот.

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Към Коледа всички формалности бяха извършени. Наближаваха празниците. Разпуснах ученичките си и се погрижих за случая те да не останат без подаръци. Успехът ни прави щедри и да дадем нещо, когато сме получили много, значи да отворим крана на преливащите у нас чувства.

Отдавна бях забелязала с радост, че много от моите ученички ме обичат; при раздялата с тях аз отново се убедих в това — те тъй просто и искрено ми изразиха своята привързаност! Дълбоко ме радваше убеждението, че съм завоювала известно място в техните чисти сърца, и аз им обещах за в бъдеще всяка седмица да се отбивам в училището и да ги занимавам по един час.

Мистър Ривърс дойде точно в момента, когато се бях разделила с ученичките — те бяха вече шестдесет, — заключила вратата и застанала с ключ в ръка, отправяйки прощални думи към пет-шест от най-добрите; това бяха учтиви, скромни и умни млади момичета, каквито често се срещат сред английското селячество.

— Не ви ли се струва, че сте възнаградена за упорития си труд? — попита мистър Ривърс, когато те се отдалечиха. — Не ви ли радва мисълта, че сте принесли полза на вашите ученички?

— Без съмнение.

— При това вие се трудихте само няколко месеца! А нима целият живот, посветен на усъвършенствуването на човешкия род, не може да се смята за правилно преживян?

— Не оспорвам това — казах аз, — но не бих могла да се посветя за цял живот на тази идея; наред със способностите на другите искам да развивам и собствените си способности. Трябва да ги развивам, но не ми говорете повече за училището; дейността ми в него приключи и сега искам да почувствувам празника с пълна сила.

Лицето му стана сериозно.

— Какво ви е? Защо така изведнъж се разпалихте? Какво мислите да правите?

— Да действувам, и то колкото може по-енергично!

И преди всичко искам да ви помоля да освободите Хана и да си потърсите друга прислужница.

— Да не би да ви трябва на вас?

— Да, нека дойде с мен в Муърхаус. Даяна и Мери ще се върнат там след седмица и когато пристигнат, искам да намерят всичко в р ед.

— Разбирам; а аз си рекох, че сте намислили някакво пътешествие. Ще освободя Хана, разбира се.

— Кажете й утре да бъде готова; ето ви ключа от училището, а утре ще ви предам и ключа от моето жилище. Сейнт Джон взе ключа.

— Вие се разделяте с него така леко — каза той. — Не мога съвсем добре да разбера веселото ви настроение, тъй като не зная какво занятие сте си избрали в замяна на това, което преустановявате. Каква цел, каква задача, каква амбиция ще ви импулсират сега?

— Най-близката ми цел е да почистя (Разбирате ли напълно значението на тази дума?), да почистя целия Муърхаус от тавана до мазето; следващата ми цел — с помощта на восък, газ и много вълнени парцали да го направя да блести като нов; третата цел — да определя с математическа точност мястото на всеки стол, маса, легло, килим; сетне ще ви разоря, като изгоря цели тонове въглища и торф, за да затопля хубавичко всички стаи и накрая — двата последни дни преди пристигането на вашите сестри — ще разбиваме с Хана яйца, ще чистим стафиди, ще чукаме подправки, ще печем коледни питки, ще правим пълнеж за сладки и ще извършим тържествено ред други кулинарни обреди, за които думите могат да дадат само приблизителна представа на такива непосветени хора като вас. С една дума, крайната ми цел ще бъде привеждането на всичко в пълен ред до идущия четвъртък — деня, в който пристигат Даяна и Мери; а амбицията ми се свежда към това, посрещането им да бъде образцово.

Сейнт Джон леко се усмихна, обаче си остана недоволен.

— Всичко това засега е хубаво — каза той, — но всъщност аз се надявам, че когато премине първият полет на увлечението ви, ще насочите погледа си към нещо по-възвишено от домашните радости и удоволствия.

— Това са най-хубавите неща на света — прекъснах го аз.

— Не, Джейн, не; земният живот ни е даден съвсем не за наслада и не се опитвайте да го превръщате в такъв; той не е и за почивка — не се отдавайте на леност.

— Напротив, аз съм решила да работя.

— Джейн, сега, разбира се, всичко това е напълно извинително; давам ви два месеца, за да се насладите до насита на новото си положение и на радостта от тези късно придобити роднински връзки; но после, надявам се, ще отправите поглед отвъд Муърхаус, Мортън и компанията на сестрите ми и ще се издигнете над егоистичното спокойствие и удобствата на осигурения живот. Вярвам, че вашата енергия отново не ще ви дава покой.

Аз учудено го погледнах.

— Сейнт Джон — казах аз, — много лошо е, че говорите така. Аз се готвя да бъда щастлива като кралица, а вие се мъчите да всеете в сърцето ми тревога. Защо?

— За да не унищожите дадените ви от бога таланти, за които един ден ще давате пред него точна сметка. Предупреждавам ви, Джейн, ще ви наблюдавам постоянно и зорко. Ще се помъча да обуздая необикновената разпаленост, с която се отдавате на нищожни домашни радости. Не се хващайте тъй здраво за плътските окови; спестете своя плам и постоянство за по-достойна цел; не ги пилейте за нищожни, преходни неща. Чувате ли, Джейн?

— Да; със същия успех вие бихте могли да се обърнете към някоя стена. Чувствувам, че имам всичкото основание да бъда щастлива и ще бъда щастлива. Довиждане!

И аз бях щастлива в Муърхаус; работех усилено, а също и Хана; харесваше й, че съм тъй весела сред тази суетня в една къща, в която всичко е обърнато наопаки, че имам възможност да бърша, да тупам, да разтребвам и готвя. С каква радост след един-два дни на страшен безпорядък започнахме постепенно да въвеждаме ред в създадения от нас хаос! Малко преди това аз ходих в С…, за да купя някои нови мебели, тъй като моите братовчеди ми бяха дали неограничено право да променя покъщнината, както си искам, и за тази цел ми беше отделена известна сума. Всекидневната и спалните оставих почти без изменение, понеже знаех, че Даяна и Мери ще изпитат по-приятно чувство, като видят отново старите семейни маси, столове и легла, отколкото най-изисканата мебелировка. Обаче все пак известни нови неща бяха необходими, за да придадат тържественост при посрещането на сестрите. Купих красиви тъмни килими и завеси, грижливо изработени старинни украшения от порцелан и бронз, нови покривки, огледала и тоалетни принадлежности — всичко това внасяше нов облик в наредбата на стаите, без да прави силно впечатление. Стаята и спалнята за гости обзаведох с нови мебели от стар махагон с яркочервена тапицерия; в коридора и по стълбите разстлах пътеки и килими. Когато всичко беше готово, реших, че вътрешността на Муърхаус е образец на весел, непретенциозен кът, макар отвън през това време на годината къщата да изглеждаше мрачна и неприветлива.

Най-сетне настъпи знаменателният четвъртък. Очаквахме сестрите да пристигнат привечер и още по здрач бяха запалени камините на горните и долните стаи; кухнята блестеше от чистота и ред. Аз и Хана се преоблякохме и всичко беше готово.

Сейнт Джон пристигна пръв. Бях го помолила да не идва в Муърхаус, докато не бъде всичко готово, но само мисълта за такава неприятна и банална суетня в къщата беше достатъчна да го държи на разстояние. Той ме завари в кухнята, където наглеждах кифличките за чая, които се печаха. Като се приближи, попита ме дали съм доволна от слугинската си работа. Отговорих му с покана да извърши заедно с мен основен преглед на цялата къща и успях да го склоня с цената на големи усилия. Той едва-едва поглеждаше през вратите, които отварях. Като огледа горния и долния етаж, заяви, че аз, изглежда, съм положила доста сили и грижи, щом съм могла за толкова кратко време да направя такива значителни промени, обаче не изрази нито с една дума някакво удоволствие във връзка с обновлението на жилището му.

Мълчанието му помрачи радостта ми. Мина ми през ума, че това новаторство сигурно е внесло безпорядък в скъпите му спомени. Попитах го така ли е. Разбира се, тонът ми беше доста унил.