подозира нещо, но не са й известни никакви факти. Грейс излезе, общо взето, добра болногледачка, макар отчасти по нейна вина бдителността й да биваше неведнъж измамвана и приспивана — но това е неизбежно, като се има пред вид работата й. Лудата е хитра и коварна. Тя винаги успява да използува някоя несъобразителност на пазачката си. Веднъж взе нож, с който едва не намушка брат си, а на два пъти успя да се добере до ключа от стаята си и да се измъкне оттам посред нощ. Първия път направи опит да ме изгори жив в леглото ми, втория път е дошла при тебе. Провидението те е спасило — тя е изляла яростта си на венчалния ти воал, който сигурно й е напомнил за нейната сватба. Потрепервам, като си помисля какво би могло да се случи, когато това страшно същество, което ме сграбчи тази сутрин за гърлото, е надвесило синьо-червеното си лице над гнездото на моята гълъбица! Кръвта просто замръзва в жилите ми…
— И какво, сър? — попитах аз, когато той млъкна. — Какво направихте, когато я доведохте тук? Къде заминахте?
— Какво направих ли, Джейн? Превърнах се в блуждаещ огън. Къде съм заминал? Почнах да скитам като неспокоен дух. Пропътувах цяла Европа, видях много страни. Бях изпълнен с желание да намеря добра, разумна жена, която бих могъл да обикна — пълната противоположност на тази фурия, която бях оставил в Торнфийлд.
— Но нали не е било възможно да се ожените, сър?
— Реших, че е възможно, и бях твърдо убеден, че не само мога, но и съм длъжен. Отначало не исках никого да измамвам така, както измамих теб. Имах намерение да разкажа на любимата жена цялата си история и честно да спечеля любовта й. И ми се струваше толкова естествено да ме смятат за свободен човек, който може да обича и да бъде обичан, щото никога не се съмнявах, че ще срещна жена, способна да разбере тези неща и да приеме любовта ми въпреки проклятието, легнало върху мен.
— И какво се случи, сър?
— Когато започваш да ме разпитваш, Джейн, не мога да не се усмихна. Ти разтваряш широко очи като нетърпелива птичка и правиш час по час неспокойни движения, сякаш ти се струва, че изразеният с думи отговор не достига достатъчно бързо до теб, и ти се иска да го прочетеш направо от сърцето на този, който говори. Но преди да продължа, кажи какво искаш да кажеш с това: „И какво се случи, сър?“ Ти много често произнасяш тази късичка фраза и много често тя ме е теглила все напред и напред сред лабиринта на безкрайните разговори. Не зная защо тя ми действува така.
— Искам да кажа какво направихте след това. Как постъпихте. Какъв бе резултатът?
— Точно така. А какво би искала да знаеш в този случай?
— Дали успяхте да срещнете жена по вкуса ви. Предложили ли сте й да се омъжи за вас и какво ви е отговорила тя.
— Мога да ти отвърна само на въпроса дали съм намерил жена по вкуса си и дали съм й предложил да се омъжи за мен, но онова, което тя ще ми отговори, е все още забулено с мъглата на бъдещето. Цели десет години се скитах, живеех ту в една столица, ту в друга: в Петербург, по-дълго в Париж, за кратко време в Рим, Неапол и Флоренция. Имах много пари, произхождах от знатна фамилия и затова можех сам да си избирам компанията. Притежавайки достъп във всички кръгове на обществото, аз търсех идеалната жена сред английските благороднички, френските контеси, италианските синьори и немските графини, но не можех да я намеря. Понякога за миг в погледа, в тона, във външността на някоя жена ми се струваше, че откривам моя идеал; но много скоро оставах разочарован. Не мисли, че съм търсил съвършена душа или тяло. Жадувах само да срещна жена, с която да се разбирам, търсех противоположност на креолката, но напразно. Не срещнах нито една, на която, дори да бях свободен — помнейки получения суров урок, — бих предложил да се омъжи за мен. Разочарованието ме доведе до безразсъдство. Почнах да търся развлечения, макар никога да не ги довеждах до разврат: всякакви разгулни постъпки са ми били винаги противни. Те ми напомнят за буйствата на моята антилска Месалина. Неизкоренимото отвращение и към нея, и към всичко, което ми напомняше за нея, ми слагаше юзда дори в удоволствията. Всяко веселие, преминаващо в разгул, ми се струваше, че ме приближава до нея и пороците й и аз го избягвах.
И все пак не можех да живея самотен. Започнах да си намирам любовници. Първия път се спрях на Селин Варан — още един епизод, при мисълта за който ме обзема презрение към самия мен. Ти вече знаеш що за личност е тя и как завърши връзката ми с нея. Тя имаше две приемнички: италианката Джачинта и немкинята Клара. И двете минаваха за големи хубавици. Но какво намерих в тази хубост след известно време? Джачинта беше груба и жестока — омръзна ми след три месеца. Клара беше честна и кротка, но в същото време — ограничена и тъпа еснафка, която никак не ми подхождаше. Аз с удоволствие й отделих достатъчна сума, за да започне някаква почтена работа! за да мога честно да се разделя с нея. Но, Джейн, аз виждам по лицето ти, че всичко това не ти харесва особено. Ти ме смяташ за безчувствен и безнравствен негодник. Така ли?
— Да, сега не ви обичам толкова много, колкото по-рано, сър. Но нима никак не ви е идвало на ума, че животът, който сте водили, е бил лош? Отначало една любовница, сетне друга и говорите за това като за нещо съвсем обикновено.
— Не. И на мен то не ми харесваше. Това беше недостоен живот и по-добре никога да не се връщам към него. Да си имаш държанка, е все едно да си купиш робиня. И едната, и другата — по природа или в най- добрия случай по положение — са по-низши същества и общуването с тях на равни начала е унизително. Сега ме е срам да мисля за дните, прекарани със Селин, Джачинта и Клара.
Аз почувствувах истината на тези думи и направих от тях извода, че ако се увлека толкова, щото да забравя всичко, което някога ми е било внушено, ако под някакъв предлог или позовавайки се на някакво оправдание не устоя пред съблазънта и стана приемница на тези нещастни жени, след време мистър Рочестър ще изпитва към мен същото чувство, с което сега си спомня за тях. Не изразих гласно мисълта си; достатъчно беше това, че осъзнах тази истина. И аз я запечатах в сърцето си, за да остане там и да ме подкрепя в минутите на изпитание.
— Е, Джейн, защо не кажеш: „И какво стана по-нататък, сър?“ Аз още не съм свършил. Какъв строг вид имаш! Виждам, ти все още ме осъждаш, но нека се изкажа докрай. И така, през януари тази година, скъсал с всичките си любовници, в мрачно и кисело настроение — резултат от безполезния, скитнически, самотен живот, — измъчен от разочарования, озлобен против хората и особено против
В една мразовита зимна вечер наближавах Торнфийлд. Омразно място! Не очаквах тук ни покой, ни радост! Недалече от имението, на безлюдния път за Хей, аз съзрях малка фигурка, седнала на стълбичките на една ограда в пълна самота. Минах с коня си покрай нея, обръщайки й толкова внимание, колкото на подкастрената върба, която расте на същото място от другата страна на пътя. Не подозирах какво ще стане тя за мен. Никакъв вътрешен глас не ми подсказа, че съдникът на живота ми, моят добър или зъл гений, ме чака тук под тази скромна маска. Не го познах дори тогава, когато с Мезрур се случи нещастие и тази фигурка се приближи до мен и най-сериозно ми предложи помощта си. Слабичко момиче, почти дете! Приличаше на малко птиченце, което е подскочило в краката ми и е поискало да ме понесе на слабичките си крилца. Бях начумерен, но непознатото създание не се отстрани. То стоеше край мен със странна упоритост, гледаше ме и говореше с твърдост в гласа. Трябваше да получа помощ, и то тъкмо от неговите ръце; и аз приех помощта му.
Когато се опрях на крехкото рамо на момичето, в цялото ми същество се пробуди нещо ново, у мен сякаш нахлуха някакви нови чувства и сили. Научих с радост, че тази магьосница ще се върне при мен, че живее в моя дом, иначе, ако тя, изплъзнала се от ръцете ми, изчезнеше зад потъналия в мрак жив плет, сигурно щях да изпитам странно съжаление. Чух те, когато се върна същата вечер в къщи, Джейн, макар ти, изглежда, да не подозираше, че мисля за теб и те наблюдавам. На следния ден пак видях — без да ме забележиш — как игра половин час с Адел в коридора. Спомням си, че тогава валеше сняг и не можехте да излезете на разходка, Седях в стаята си; вратата беше открехната и чувах и виждах всичко добре. Външно вниманието ти беше изцяло погълнато от Адел, но на мен ми се стори, че мислите ти са другаде. Ти беше много търпелива с нея, моя малка Джейн, говори й и я развлича дълго-дълго. Когато тя най-сетне те остави, ти изведнъж потъна в мечти и почна замислено да крачиш по коридора. От време на време, минавайки край прозорците, ти хвърляше поглед към силния сняг, вслушваше се в стенещия вятър и отново започваше да крачиш тихо и да мечтаеш. Струваше ми се, че в тези твои мечти няма нищо мрачно; сегиз- тогиз в очите ти блясваше нещо радостно, на лицето ти се изписваше леко вълнение, което говореше не за
