Крейг отвори уста, понечи да отговори, но накрая само кимна. Побърза да отвори вратата. Нещо падна от палтото му и тупна на пода.
Врат се намръщи на шума, но ръмжащите генератори го бяха заглушили. Мат взе предмета. Книга. Разпозна един от Дневниците от лабораторията. Вдигна вежди и подаде томчето на Крейг.
— За репортажа — забързано каза журналистът и я прибра.
— Ако успея да се измъкна от тази гадост…
Мат трябваше да му повярва.
Стисна отново оръжието си.
— Готови! — каза Брат.
Кимвания от всички страни.
Брат посегна към дръжката. Изчака отгоре да се разнесат поредните крясъци и отвори вратата. Четиримата се разделиха на две групи и се понесоха към обърнатите с гръб постови.
Мат тичаше, забравил болката в стъпалата си. Стискаше брадвата с двете си ръце. Уошбърн прелетя покрай него и го изпревари.
Но при високата скорост не забеляза падналата и зарязана на пода метална чиния.
Кракът и стъпи върху нея и се подхлъзна, превръщайки спринта и в тромаво падане. Опита се да се задържи за близката маса, но само успя да я събори заедно със себе си в краката на двамата пазачи.
Шумът от падането привлече вниманието им. Обърнаха се с вдигнати оръжия.
Брат и Гриър бяха достатъчно близко. Брат хвърли скалпела си. С блясък на сребро инструментът полетя с ужасяваща точност и се заби в лявото око на мъжа. Той падна по гръб с отворена уста, но преди да успее да извика, Гриър се метна отгоре му.
Мат се изправи срещу собствената си цел, прескачайки мъчещата се да стане Уошбърн.
— Стой долу!
Още във въздуха завъртя брадвата в широка дъга — но беше твърде бавен, твърде далеч.
От дулото на руския АК-47 изригна пламък. Куршумът изсвистя над рамото му, след което автоматът странно се вдигна нагоре.
Едва тогава Мат забеляза под себе си Уошбърн. Бе замахнала с една от куките си и я бе забила в прасеца на войника, изваждайки го от равновесие.
Мат се приближи, докато пазачът падаше назад. Стовари брадвата върху главата му с безпристрастие, което можеше да се придобие само след години подготовка в специалните части. Черепът се разцепи като презряла диня.
Мат бързо пусна дръжката и се претърколи настрани, докато жертвата му агонизираше под забитата брадва.
Ръцете му трепереха. Прекалено много години бяха изминали от времето, когато беше войник. Бе направил грешката да погледне в очите мъжа, когото бе убил — всъщност момчето, чийто живот отне. Беше на не повече от деветнадесет. Бе видял болката и ужаса в очите на жертвата си.
Брат се озова до тях.
— Да вървим. Някой със сигурност е чул стрелбата. Не можем да разчитаме повече на объркването.
Мат преглътна напиращата в гърлото му жлъчка и се изправи на крака. В каквото и състояние да се намираше, трябваше да продължи. Спомни си Джени в изчезващия в снежната виелица снегомобил и последвалите изстрели и взривове.
Не те бяха започнали тази война.
На крачка от него Гриър смъкваше камуфлажната екипировка на жертвата си.
— При целия този шум някой ще трябва да играе ролята на пазач — изчисти кървавите петна от водонепроницаемата горна половина и започна да я навлича, готов да остане на мястото на поваления войник.
— Остави на мен — каза Мат. — Ти по-добре знаеш какво ще е нужно от оръжейната.
Гриър кимна и му хвърли дрехите.
Мат седна на стола и нахлузи панталоните, без да сваля обувките си. Войникът бе едър, така че не му беше трудно. След това облече канадката върху собственото си армейско яке и взе автомата от пода.
Междувременно Уошбърн и Брат бяха изтеглили телата зад две преобърнати маси, а Гриър с помощта на тъпото на оръжието си бе счупил двете висящи над главите им крушки.
— Добре, да действаме — каза Брат и заедно с Уошбърн и Гриър се затичаха на живот и смърт към оръжейната.
Изчезнаха зад вратата.
Останал сам, Мат вдигна качулката на канадката, за да скрие лицето си. Погледна към краката си.
„Ако не друго, поне ще умра с панталони.“
Пристъпи към стълбата и застана между нея и локвите кръв. Досега никой не бе дошъл да провери причината за изстрелите, но нямаше да закъснеят. Объркването не можеше да продължава вечно.
Мат се молеше да продължи само колкото е необходим, но молитвата му не бе чута. Внезапно по стълбата се чу тропот на стъпки.
„Мамка му…“
Мат се приближи още повече, но наклони глава, за да скрие лицето си. Появиха се група войници с готови за стрелба оръжия. Излаяха му нещо на руски.
Лошо… не разбра нито думичка.
Вместо това забърза напред, преструвайки се на уплашен. Държеше автомата насочен надолу, но не сваляше пръст от спусъка. Посочи с другата ръка надолу и трескаво започна да я размахва. При всичкия шум и викове войниците сигурно не бяха в състояние да определят от кое ниво се бе чула стрелбата. Опитваше се да им покаже, че долу нещо става.
За да подкрепи действията си, Мат пристъпи напред, сякаш имаше намерение да последва останалите.
Водачът на групата му направи знак да остане на мястото си и поведе хората си надолу. Всички се понесоха към долните нива на станцията.
Мат отстъпи назад, след като и последният се скри от поглед. Издиша с облекчение. Уловката му нямаше да остане незабелязана дълго — но за щастие нямаше и нужда.
Брат се появи на входа, целият отрупан с оръжия.
— Бързо мислиш — каза той и кимна към стълбата. Явно бе наблюдавал цялата сцена.
Появиха се Гриър и Уошбърн, също натоварени с оръжия. Двамата мъкнеха голям дървен сандък.
— Гранати — каза Гриър, докато минаваше покрай него. В гласа му се долавяше горчилка. — Сега е наш ред за една-две изненади.
Всички заедно изтичаха до електрическото отделение и оттам — в помещението с генераторите. Крейг го нямаше. Явно се бе върнал при другите.
Този път се напъхаха малко по-тромаво в тунела, влачейки арсенала си и тежкия сандък.
Мат водеше, все още с откраднатия АК-47 и още две пушки на гърба си. Джобовете му бяха пълни с патрони.
Стигна до края и се претърколи от шахтата в сервизното помещение. Стана, като се оглеждаше трескаво.
Нямаше никого. Другите бяха изчезнали. Уошбърн се измъкна втора.
— Сигурно журналистът си е изкарал акъла от стрелбата с кисела физиономия каза тя. — Направил е точно каквото му казахме и е офейкал с останалите.
Мат клатеше глава, докато и другите изпълзяха. Гриър се намръщи към празното помещение.
— Мразя такива номера. Разгонваме си фамилията, за да домъкнем материал за купона, а накрая се оказва, че той е свършил.
— Но накъде са тръгнали? — недоумяваше Мат.
Брат огледа пода.
— Не зная, но са взели със себе си и плановете. Единствената ни карта на проклетото място.
15:38
