тъпо строителство.
Погледът му попадна на участък в гредореда, който изглеждаше по-различен. Квадрат със страна приблизително метър, с по-дебели греди по краищата. Веднага разбра какво е. Дебелите гради бележеха отвора, където отдавна събореното стълбище бе минавало към горния етаж.
Колко ли здраво го бяха затворили?
Имаше само един начин да разбере.
Стъпи по-стабилно върху рафта и тръгна към някогашния отвор. Беше само на три-четири метра, но навътре, към пожара.
— Къде отиваш? — извика Фиона под него.
Не му стигаше дъх да й обясни. Димът го давеше с всяка крачка. Горещината ставаше все по- непоносима. Накрая все пак стигна до запечатания отвор на старото стълбище.
Погледна надолу и видя, че рафтът вече дими.
Нямаше време за губене.
Напрегна се и удари с лоста нагоре.
Стоманеният връх проби дъските с лекота. Даже не бяха дъски, а пресовани плоскости. Слава на Бога за ниското качество на съвременното строителство.
Грей заудря с лоста като машина, жегата го изгаряше непоносимо. След минута разшири отвора достатъчно, за да се провре през него.
Метна лоста през отвора и той изтрака на пода горе.
Обърна се към Фиона и й махна да идва.
— Можеш ли да се покатериш?
— Видях как мина. — Тя се покатери по рафта.
Остро припукване го накара да сведе поглед. Рафтът под него се разтресе.
Лошо…
От тежестта му и от обхванатите от огъня долни лавици рафтът всеки миг щеше да рухне. Грей се хвана за ръбовете на отвора, набра се и се изкатери на тавана.
— По-бързо — викна на момичето.
Разперила ръце за равновесие, Фиона пристъпваше към него. Оставаше й само метър.
— По-бързо! — повтори той.
— Чух те де…
Рафтът запука и се люшна.
Фиона изпищя.
Грей се провеси от отвора и викна:
— Скачай! Ще те хвана!
На Фиона не й трябваше втора покана — достатъчно беше клатушкането под краката й. Скочи и се блъсна силно в него, ръцете й се стегнаха около врата му, краката й заритаха. Едва не го събори. Той се залюля.
— Можеш ли да се покатериш по мен през дупката? — попита той през зъби.
— Ами… май да.
После остана да си виси още малко, без да помръдне.
— Фиона…
Тя трепна, после се закатери по гърба му. Справи се бързо и сръчно и се провря през дупката със сръчността на маймунка.
Отдолу се вихреше истинска клада от горящи книги и чамови дъски.
Грей измъкна раменете си през отвора, изпъшка и се просна на пода.
Бяха по средата на някакъв коридор. И от двете страни имаше врати.
— И тук гори — прошепна Фиона, сякаш я беше страх, че огънят ще я чуе.
Грей седна. Да, и тук имаше дим, дори по-гъст, отколкото долу.
— Хайде — каза той. Надбягването не беше свършило.
Затича по коридора — по-далече от огъня. Спря пред един небрежно закован прозорец и надникна между дъските. Накъде в далечината се чуваха сирени. На улицата се събираха хора — предимно зяпачи. И един-двама стрелци — със сигурност.
Ако се измъкнеха през прозореца, щяха да им кацнат на мушката.
Фиона също оглеждаше тълпата.
— Няма да ни оставят да се измъкнем, нали?
— Значи ще излезем от друго място.
Погледна нагоре. Представи си таванското прозорче, което беше забелязал сутринта от улицата. Трябваше да стигнат до покрива.
Фиона сякаш отгатна мислите му.
— В съседната стая има сгъваема стълба. — Поведе го натам. — Понякога се качвах тук да почета, когато Мути… — Гласът й секна.
Грей знаеше, че мисълта за смъртта на баба й ще я преследва дълго. Сложи ръка на рамото й, но тя се дръпна ядосано.
— Насам — каза и влезе в някаква стая, навремето може би дневна. Сега вътре имаше само няколко сандъка и избелял оръфан диван.
Фиона посочи едно въже, което висеше от тавана, закачено за падащ капак.
Грей го дръпна и до пода се плъзна една сгъваема дървена стълба. Бързо се изкатериха.
Таванското помещение беше празно — само изолация, дебели греди и миши изпражнения. Единствената светлина влизаше през две прозорчета. Едното гледаше към улицата, другото беше откъм задната страна на къщата. И тук имаше дим, но не и пламъци, поне засега.
Грей реши да си опита късмета със задното. То гледаше на запад, което означаваше, че по това време на деня покривът там е в сянка. А и именно тази част на къщата гореше и подпалвачите навярно не я наблюдаваха толкова зорко.
Грей отиде до прозорчето и погледна надолу. Наклонът на покрива не му позволяваше да види дворчето зад книжарницата и евентуалните стрелци там. Но щом той не ги виждаше, значи и те не можеха да го видят. Освен това от счупените прозорци на долните два етажа бълваше дим и това бе допълнително прикритие.
Поне веднъж огънят да действа в негова полза.
Въпреки това Грей отвори прозорчето внимателно, като стоеше встрани от него. Зачака. Никой не стреля. Сирените вече се чуваха откъм улицата отпред.
— Аз ще изляза пръв — прошепна Грей в ухото на Фиона. — Ако е чисто…
Зад тях изригна басов рев.
Обърнаха се едновременно. Огнен език се изстреля от капака, издигна се високо, пукаше и бълваше дим. Нямаха време.
— Хайде — каза Грей.
Измъкна се през прозорчето, като гледаше да не се надига много. Навън беше чудесно прохладно, въздухът бе режещо чист след бавно задушаващия пушек вътре.
Грей се огледа. Покривът беше стръмен, но все пак можеха да се придвижат по него. От северната страна разстоянието до съседната къща беше по-малко от метър. Лесно щяха да прескочат.
Доволен, той се обърна към прозорчето.
— Давай, Фиона… Внимателно.
Тя подаде глава, огледа се, после изпълзя на покрива почти на четири крака.
Грей я чакаше.
— Хайде! Насам!
Тя го погледна. Разсея се за миг, подхлъзна се и загуби равновесие. Падна тежко по корем… и започна да се плъзга надолу.
Трескаво забиваше пръсти и върховете на обувките си, но напразно.
Грей се хвърли към нея. Пръстите му докопаха само празно пространство.
Фиона се плъзгаше все по-бързо. Трескавите й опити да се спре чупеха керемидите. Парчета затракаха
