няколко часа се разлагали на мазна каша. При животните кръвта се желирала в кръвоносните съдове. В тъканите пък се образувало кристалоподобно вещество, което унищожавало клетките отвътре навън.
— Нека позная — каза Пейнтър. — Само хлебарките не били засегнати.
Лиза го погледна смръщено, после отново се обърна към Анна.
— Имате ли някаква представа какво е предизвикало тези ефекти?
— Можем само да предполагаме. Дори и сега. Смятаме, че при въртенето си Камбаната създава силен електромагнитен вихър. Когато Зерум 525, страничен продукт от по-ранни изследвания на точка нула, бъде изложен на този вихър, генерира аура от странни квантови енергии.
Пейнтър сглоби парченцата в главата си.
— Значи този Зерум 525 е горивото, а Камбаната е двигателят.
Анна кимна.
— Един вид миксер — изръмжа нов глас.
Всички обърнаха очи към Гюнтер. Устата му беше пълна с наденица. За пръв път показваше някакъв интерес към разговора.
— Грубовато, но иначе доста точно описание — съгласи се Анна. — Представете си вездесъщата природа на точка нула като купа с тесто за кекс. Въртящата се Камбана е като миксер, който се спуска в тестото и изсмуква квантова енергия отвътре навън, към нас, като пръска наоколо си всякакъв вид непознати субатомни частици. Най-ранните експерименти представлявали опити да се контролира скоростта на миксера и чрез нея да се контролира „пръскането“.
— За да е по-чисто.
— Да, както и за да се ограничат дегенеративните странични ефекти. И успели. Нежеланите странични ефекти били овладени в голяма степен и се случило нещо забележително.
Пейнтър знаеше, че се приближават до същината на разговора.
Анна се приведе напред.
— Вместо дегенерация в живите тъкани, нацистките учени започнали да забелязват точно обратното — подобрения. Ускорен растеж при плесените. Гигантизъм при папратите. По-бързи рефлекси при мишките и по-висока интелигентност при плъховете. Резултатите били толкова убедителни и систематични, че не можели да се обяснят единствено със случайни мутации. И по всичко личало, че от колкото по-висок ред е тестваният организъм, толкова по-благотворни са ефектите от облъчването.
— И следващите лабораторни обекти били хората — каза Пейнтър.
— Не забравяйте историческия контекст на времето, господин Кроу. Нацистите били убедени, че ще положат началото на следващата свръхраса. И ето че разполагали с метода да го осъществят само в рамките на едно поколение. Моралът нямал думата. Нещо много по-важно било сложено на масата.
— Създаването на господарска раса, която да управлява света.
— Така смятали нацистите. За тази цел в по-подробното проучване на Камбаната били вложени огромни усилия. Но времето им свършило, преди изследванията да приключат. Германия загубила войната. Камбаната била евакуирана, за да продължат проучванията тайно. Тя била последната велика надежда на Третия райх. Шанс арийската раса да бъде преродена. За да се въздигне и да управлява света.
— И Химлер избрал това място — каза Пейнтър. — Дълбоко в пазвата на Хималаите. Каква лудост! — Той поклати глава.
— Често не геният, а лудостта придвижва света напред. Кой друг, ако не лудият, би се прицелил толкова напред, към невъзможното? Което в крайна сметка се оказва възможно.
— Или пък изобретява най-ефикасния метод за геноцид.
Анна въздъхна.
Лиза върна разговора към основната му тема.
— И какво станало при тестовете с хора? — Тонът й издаваше само чисто научен интерес.
Анна отново се обърна към нея, делово, като към колега.
— При възрастните ефектите били все така пагубни. Особено при по-високи дози. Но изследванията не се ограничили само до възрастни индивиди. Когато изложили на лъчението зародиши в утробата, едно от всеки шест родени деца показвало забележителни подобрения. Промени в гена на миостатина довели до деца с по-развита мускулатура. Били установени други подобрения. По-остро зрение, по-добра координация ръка-око и удивителен коефициент на интелигентност.
— Суперменчета — каза Пейнтър.
— Уви, тези деца рядко надживявали втората си година — каза Анна. — Накрая и при тях се появявала общата дегенерация на организма, избледняването. В тъканите се формирали кристали. Пръстите на ръцете и краката некротизирали и падали.
— Интересно — каза Лиза. — Прилича на страничните ефекти при първата серия тестове.
Пейнтър я погледна. Наистина ли току-що беше казала „интересно“? Не сваляше очи от Анна, гледаше я направо като хипнотизирана. Как бе възможно да отдели до такава степен морала от науката? После забеляза лявото й коляно — подскачаше нервно под плота на масата — и сложи ръка върху него. Лиза потръпна. Лицето й обаче си остана пасивно. И чак тогава Пейнтър си даде сметка, че интересът й е изцяло фалшив. Потискаше гнева и ужаса си, та двамата да разиграят стария номер с доброто и лошото ченге. Привидното й съдействие му позволяваше да вмъква по някой и друг неудобен въпрос в разговора и дори да получи отговорите, които му бяха нужни.
Пейнтър стисна леко коляното й, в знак, че е разбрал замисъла.
Лиза продължи да играе ролята си.
— Споменахте, че само при едно на шест бебета се забелязвали тези краткотрайни подобрения. А останалите пет?
Анна кимна.
— Били мъртвородени. Или заради мутации на зародиша, или заради смърт на майките. Смъртността била много висока.
— И кои са били всичките тези майки? — попита Пейнтър; даваше израз на възмущението си — и на своето, и вместо Лиза. — Не са били доброволки, предполагам.
— Не съдете прибързано, господин Кроу. Знаете ли каква е смъртността при новородените в собствената ви страна? В някои страни от Третия свят тя е дори по-висока, без никаква полза от смъртта на децата там.
„О, Господи, не може да говори сериозно!“, помисли Пейнтър. Сравнението й беше направо нелепо.
— Нацистите имали своята висша цел — продължи Анна. — Ако не друго, поне са я следвали неотклонно.
Пейнтър затърси достатъчно силни думи, но гневът върза езика му.
Вместо него се обади Лиза. Ръката й намери неговата върху коляното й и я стисна силно.
— Предполагам, че учените са търсели начин да настроят допълнително Камбаната, така че да елиминират страничните ефекти.
— Разбира се. Но не постигнали кой знае какво до края на войната. Има данни само за един пълен успех, но и това е повече в сферата на легендите. Едно уж съвършено дете. Преди това всички деца, родени под въздействието на Камбаната, показвали известни несъвършенства. Бели петна по тялото заради липса на пигментация, органова асиметрия, очи с различен цвят. — Анна хвърли поглед към Гюнтер, после отново се обърна към Лиза. — Но онова дете, изглежда, нямало никакви дефекти. Дори несъвършеният по онова време анализ на генома на момченцето не показвал никакви аномалии. Уви, не знаем нищо за техниката, с която бил постигнат този резултат. Научният ръководител на екипа извършил този последен експеримент тайно. Когато дядо ми отишъл да евакуира Камбаната, научният ръководител се противопоставил и унищожил всичките си лабораторни записки. Детето умряло малко след това.
— От страничните ефекти?
— Не, дъщерята на научния ръководител удавила и себе си, и бебето.
— Защо?
Анна поклати глава.
— Дядо ми не искаше да говори за това. Както казах, цялата тази история е повече легенда, отколкото документиран факт.
— Как се е казвал този учен? — попита Пейнтър.
