време. Това говореше за остър ум, както и за връзка с външния свят, независима от главната комуникационна система на замъка.
Точно затова той беше конструирал нещо ново.
Саботьорът сигурно се бе снабдил със свой сателитен телефон и го бе използвал тайно, за да държи връзка с шефовете си. Ала такъв телефон се нуждаеше от чист хоризонт между антената си и геосинхронизирания сателит в орбита. За жалост, имаше твърде много ниши, прозорци и служебни шлюзове, където това можеше да се направи, твърде много, за да бъдат поставени под охрана, без това да събуди подозренията на саботьора.
Затова им трябваше някаква алтернатива.
Пейнтър провери сигналния усилвател, който беше свързал със захранващия кабел. Това устройство го беше конструирал сам преди време по поръчка на Сигма. Преди да поеме директорския пост, когато беше още редови оперативен агент, основната му специалност бе наблюдението и микроинженерството. Така че плуваше в свои води.
Усилвателят свързваше мрежата кабели на замъка с втория лаптоп.
— Сигурно е готово вече — каза той. Главоболието му най-после започваше да затихва.
— Включи го.
Пейнтър включи захранването — енергията се подаваше от батерии; зададе амплитудата на сигнала, после и пулсовото ниво. Лаптопът щеше да свърши останалото. Щеше да следи за необичайни върхове в потреблението. Доста груба работа с никакъв шанс да подслушат евентуалния разговор. Можеше единствено да им даде приблизителното място на незаконна трансмисия с точност до радиус трийсет метра. Но и това трябваше да стигне.
Пейнтър настрои допълнително устройството.
— Готово. Сега остава само да чакаме копелето да се обади.
Гюнтер кимна.
— В случай че саботьорът изобщо захапе въдицата — добави Пейнтър.
Преди половин час бяха пуснали слуха, че количество Зерум 525, заключено в тайно, защитено с оловни стени подземие, е оцеляло след взрива. Това беше надежда за всички обитатели на замъка. Ако наистина беше останало нещо от незаменимото гориво, навярно биха могли да конструират нова Камбана. Анна дори беше възложила на екип от учени да сглоби нова Камбана от наличните резервни части. Дори да не осигуреше лечение за прогресиращата болест, Камбаната поне им предлагаше допълнително време. За всички.
Ала не надежда целяха с този фалшив слух.
Мълвата трябваше да стигне до ушите на саботьора. И той — или тя — да реши, че планът му се е провалил. Че в крайна сметка Камбаната може да бъде построена наново. И че е наложително да се свърже с шефовете си за нови указания.
А когато това станеше, Пейнтър щеше да е готов.
Междувременно се обърна към Гюнтер и попита:
— Какво е да си супермен? Рицар на черното слънце.
Гюнтер сви рамене. Начинът му на общуване май се ограничаваше до сумтене, мръщене и по някой едносричен отговор.
— Чувстваш ли превъзходство спрямо другите? Че си по-силен, по-бърз, все едно можеш да прескочиш небостъргач с един скок?
Гюнтер само го изгледа.
Пейнтър въздъхна и реши да подходи от друг ъгъл, та дано най-после изтръгне някаква реакция от гиганта.
— Какво означава Leprakonig? Чух да употребяват тази дума зад гърба ти.
Пейнтър много добре знаеше какво означава, но целеше да изтръгне някаква реакция и изглежда, най- после успя. Гюнтер отклони поглед, но не и преди Пейнтър да е зърнал огъня в очите му. Мълчанието се проточи. Пейнтър си помисли, че май и този път няма да получи отговор.
— Прокажен крал — най-накрая изръмжа Гюнтер.
Сега беше ред на Пейнтър да помълчи. Усещаше тягостната атмосфера, затиснала малкото помещение. Накрая Гюнтер заговори.
— Когато се стремиш към съвършенство, предпочиташ да не виждаш провалите. Дори лудостта да ни се размине, последните стадии на физическата дегенерация са грозна гледка. По-добре да ни затворят някъде. Далеч от всички.
— Заточени. Като прокажените някога.
Пейнтър се опита да си представи какво ли е да бъдеш отгледан като последния от Sonnekonige и от най-ранна възраст да знаеш какво те чака. Боготворените някога принцове, превърнали се в отбягвани и разпадащи се прокажени.
— Въпреки това продължаваш да им помагаш — каза Пейнтър. — Да служиш.
— За това съм роден. Знам дълга си.
Пейнтър се зачуди дали това са им го втълпявали до полуда още от раждането, или са успели някак да им го заложат генетически. Плъзна поглед по високия мъж. Усещаше, че има и нещо повече. Какво обаче?
— Не разбирам защо изобщо ти пука какво ще стане с нас — каза той.
— Вярвам в онова, което се прави тук. Собствените ми страдания ще помогнат на други хора да избегнат същата съдба.
— А лечението, това, което търсим в момента? То по никакъв начин няма да удължи собствения ти живот.
Гюнтер го стрелна с поглед.
— Ich bin nicht krank.
— He си болен? Какво искаш да кажеш?
— Sonnekonige са родени под Камбаната — натъртено каза Гюнтер.
И Пейнтър разбра. Спомни си какво беше казала Анна за супермените в замъка — че били резистентни към по-нататъшни манипулации с лъчението на Камбаната. „За добро или зло.“
— Ти си резистентен — каза той.
Гюнтер се извърна.
Пейнтър се замисли за изводите, до които водеше този факт. Значи не инстинктът за самосъхранение караше Гюнтер да помага.
Тогава какво?
И изведнъж си спомни как Анна беше погледнала Гюнтер, докато закусваха в кабинета й. С някакво топло чувство, обич може би. И Гюнтер го беше приел като нещо нормално. Явно имаше достатъчно основателна причина да й съдейства въпреки липсата на уважение от другите.
— Ти обичаш Анна.
— Разбира се, че я обичам — сопна му се Гюнтер. — Тя ми е сестра.
Лиза стоеше пред осветеното табло в кабинета на Анна. Такива табла обикновено се използваха за осветяване на рентгенови снимки в болниците, но сега Лиза го използваше да освети две ацетатни плаки, набраздени с черни линии. Плаките бяха архивирани хромозомни карти от проучванията върху мутационните ефекти на Камбаната, снимки на зародишна ДНК преди и след облъчване, събрани чрез амниоцентеза. На снимките след облъчването имаше кръгчета там, където Камбаната беше променила определени хромозоми. До тях имаше бележки на немски.
Анна ги беше превела и беше отишла да донесе още книги.
Лиза прокара пръст по мутационните промени, търсеше някакъв модел. Вече беше прегледала няколко комплекта и не откриваше в мутациите никаква последователност или логика.
Върна се при масата, на която бяха закусили. Сега тя бе отрупана с купове книги и папки с научни данни, съдържащи резултати отпреди десетилетия.
Пламъците в камината припукваха зад гърба й. Идеше й да хвърли папките в огъня. Но пък едва ли би го направила. Дошла беше в Непал, за да изследва ефектите, които големите височини оказват върху
