човешката психика. Освен това в сърцето си беше изследовател.
Също като Анна.
Е… не точно като Анна.
Бутна настрани една научна монография, оставена на масата. „Тератогенеза в ембрионалния бластодерм.“ Описваше мутациите при абортираните зародиши вследствие облъчване с Камбаната. Онова, което черните резки върху ацетатните плаки описваха с клинична безстрастност, снимките в книгата разкриваха в ужасяващи детайли — ембриони без крайници, зародиши-циклопи, мъртвородени с хидроцефалия.
Да, определено не беше като Анна.
Гняв натежа в гърдите й.
Анна затрополи по металната стълба, водеща към втория кат на научната й библиотека; носеше още книги. Германците определено не криеха информация. И защо да го правят? Откриването на лечение за квантовата болест ги засягаше пряко. Анна смяташе, че усилията им са напразни и че всички възможности са били проучени през изминалите десетилетия, но лесно се беше съгласила да помогне с каквото може.
Лиза беше забелязала едва доловимия тремор в ръцете й. Анна току потриваше длани в опит да го скрие. Останалите обитатели на замъка не си правеха този труд. Напрежението се усещаше осезаемо и навсякъде. Лиза беше станала неволен свидетел на няколко шумни скандала и на един юмручен бой. Беше чула и за две самоубийства през последните няколко часа. Без Камбаната и с жалки изгледи за лечение замъкът се разпадаше по шевовете. Ами ако умопомрачението ги обхванеше, преди двамата с Пейнтър да намерят някакво решение?
Избута тази мисъл настрани. Нямаше да се предаде толкова лесно. По каквато и причина да й съдействаха местните, тя смяташе да използва максимално това съдействие.
Кимна на Анна, която идваше към нея.
— Мисля, че придобих най-обща представа за нещата. Но вие споменахте нещо, което не ми дава мира.
Анна остави книгите на масата и седна.
— За какво става въпрос?
— Споменахте, че Камбаната контролирала еволюцията. — Лиза махна с ръка да обхване книгите и трудовете, пръснати по масата. — Тук обаче виждам само мутагенна радиация, която сте обвързали в евгенична програма. С цел чрез генетични манипулации да се създаде по-качествено човешко същество. Дали не преувеличихте малко, като говорехте за еволюция?
Анна поклати глава, явно без да се обижда.
— Вие как бихте дефинирали еволюцията, доктор Къмингс?
— По обичайния Дарвинов начин, предполагам.
— И той е?
Лиза смръщи чело.
— Постепенен процес на биологична промяна… при която един едноклетъчен организъм се размножил и диверсифицирал до днешното многообразие на живи организми.
— И Бог няма пръст във всичко това?
Този въпрос изненада Лиза.
— Като в библията?
Анна сви рамене, без да сваля поглед от нея.
— Или като интелигентния дизайн.
— Не говорите сериозно. Остава да ми кажете, че еволюцията е просто теория.
— Глупости. Аз не съм лаик, който свързва думата „теория“ с „догадка“ или „предположение“. В науката нищо не се издига в теория, без да е стъпило на огромна база данни и изпитани хипотези.
— Значи приемате Дарвиновата теория за еволюцията?
— Естествено. Без капка съмнение. Във всички научни дисциплини има факти, които я потвърждават.
— Тогава защо говорите за…
— Едното не изключва непременно другото.
Лиза вдигна едната си вежда.
— Интелигентен дизайн и еволюция едновременно?
Анна кимна.
— Но нека се върнем малко назад, за да ме разберете правилно. За начало да отхвърлим безумните теории на креационистите, които вярват, че Земята е плоска, както и на онези, които четат библията буквално и смятат, че планетата ни е най-много на десет хиляди години. Да минем към основните аргументи на онези, които застават зад идеята за интелигентния дизайн.
Лиза поклати глава. Една бивша нацистка, защитаваща псевдонаука. Какво ставаше тук?
Анна се окашля.
— Вярно е, че повечето аргументи в полза на интелигентния дизайн са погрешни. Погрешна интерпретация на втория закон на термодинамиката, изграждане на статистически модели, които не издържат на критика, тенденциозно разчитане на радиометрично датиране на скали. Списъкът е дълъг. И нищо в него не е доказуемо, но пък хвърля плътна димна завеса.
Лиза кимна. Точно заради това я притесняваше съвременната тенденция в часовете по биология в гимназията да се преподава и псевдонаука паралелно с постулатите на еволюционната теория. Получаваше се едно мултидисциплинарно блато, от което трудно би се измъкнал и средностатистически специалист с университетско образование, какво остава за учениците.
Анна обаче не беше приключила с доводите си.
— Като оставим всичко това настрана, пак остава един въпрос, поставян от поддръжниците на интелигентния дизайн, въпрос, който заслужава внимание.
— И какъв е той?
— Случайността на мутациите. Чистата случайност не би могла да създаде толкова много полезни мутации. Вие за колко дефекти по рождение знаете, които са довели до полезни промени?
Лиза и преди беше чувала този аргумент. „Животът е еволюирал твърде бързо, за да е плод на чиста случайност.“ Нямаше да се хване.
— Еволюцията не е само случайност — възрази тя. — Естественият подбор и натискът на околната среда са елиминирали вредните промени и са позволили само на най-добре пригодените организми да предадат гените си на следващото поколение.
— Оцеляването на най-пригодния?
— Или на достатъчно пригодния. Не е задължително промените да водят до съвършенство. Само до предимство. И в продължение на стотиците милиони години тези дребни предимства или промени са се натрупвали и са създали многообразието, което имаме днес.
— Стотици милиони години? Вярно, това е огромен период, но дали все пак е достатъчен за пълния мащаб на еволюционната промяна? А какво да кажем за онези случайни изблици на еволюция, при които огромни промени са настъпвали за кратко време?
— Предполагам говорите за камбрийската експлозия? — попита Лиза. Това беше един от основните аргументи в полза на интелигентния дизайн. Камбрийският период бил относително кратък. Само петнайсет милиона години. Но през това време се появил истински взрив от нови форми на живот — пиявици, охлюви, медузи и трилобити. Сякаш от нищото. Прекалено бързо според противниците на еволюцията.
— Nein. Анализът на вкаменелостите от този период дава достатъчно доказателства, че тази „внезапна поява“ на безгръбначни не е била чак толкова внезапна. Имало е изобилие от пиявици и подобни на червеи организми и в предкамбрия. Дори разнообразието във формите през онзи период се обяснява с появата на хокс-гени в генетичния код.
— Хокс-гени?
— Комплект от четири до шест контролни гена; появяват се в генетичния код малко преди началото на камбрия. Те са нещо като контролни ключета на ембрионалното развитие, определящи основната телесна форма във всички основни посоки, нагоре и надолу, наляво и надясно. Плодните мушици, жабите, хората,
