се беше прицелил, доколкото му позволяваха силите. А време за губене нямаше никакво, защото непознатата вече се спускаше към Лиза с вдигнат за удар меч.
И той беше стрелял.
И макар че това можеше да им коства всичко — дори информацията за истинския вдъхновител на саботажите, — Пейнтър не съжаляваше за направения избор. Беше видял ужаса на лицето на Лиза. И забравил за световъртежа, беше натиснал спусъка. Главата му продължаваше да пулсира от болка. А го завладяваше и нов ужас.
Ами ако беше уцелил Лиза? Още колко време щеше да мине, преди да се превърне в пасив, вместо в актив? Реши, че няма да мисли за това.
„Престани да кършиш пръсти и си запретни ръкавите.“
— А някакви отличителни белези? — попита той, включвайки се отново в играта.
— Само това. — Анна завъртя китката на мъртвата жена. — Познато ли ти е?
Черна татуировка загрозяваше съвършената бяла кожа. Четири преплетени кръгчета.
— Изглежда келтско, но иначе нищо не ми говори.
— И на мен. — Анна седна на пода и пусна ръката на трупа.
Пейнтър забеляза нещо друго и се премести по-близо. Обърна отново все още топлата ръка. Нокътят на кутрето липсваше. Дребен дефект, но в случая значим.
Анна пое ръката от него. Потърка мястото на липсващия нокът.
— Сухо е… — Дълбока бръчка се вкопа между веждите й. Погледите им се срещнаха.
— Знаеш какво имам предвид, нали? — каза Пейнтър.
Анна се наведе над лицето на жената.
— За по-сигурно ще трябва да направя сканиране на ретината. За изменения около оптичния нерв.
На Пейнтър обаче не му трябваха други доказателства. Видял беше как се придвижи жената през стаята — с буквално неестествена бързина.
— Тя е от Sonnekonige.
Лиза и Гюнтер дойдоха при тях.
— Не от нашите обаче — каза Анна. — Твърде млада е. Твърде съвършена. Който и да я е създал, е използвал най-новите ни техники, онези, които усъвършенствахме през последните десетилетия при опитите ин витро. Приложили са ги върху хора.
— Възможно ли е някой да ги е създал тук, зад гърба ви… след работно време, така да се каже?
Анна поклати глава.
— Изисква се огромно количество енергия, за да се задейства Камбаната. Щяхме да разберем.
— В такъв случай остава само един вариант.
— Била е създадена другаде. — Анна се изправи. — Някой друг разполага с действаща Камбана.
Пейнтър остана на мястото си. Разглеждаше нокътя и татуировката. Накрая измърмори:
— И този някой е решил да ви отстрани от бизнеса.
Възцари се мълчание.
В тишината Пейнтър чу тих звън, едва доловим. Идваше откъм жената. Осъзна, че вече го е чул на няколко пъти, но пък всички говореха и така и не му беше обърнал внимание.
Вдигна ръкава на парката й.
На китката й имаше цифров часовник с широка кожена каишка, почти три сантиметра. Пейнтър огледа червения му циферблат. Холографска стрелка правеше пълен оборот на всяка секунда. Имаше и дигитален брояч.
01:32
С всеки оборот секундите намаляваха.
Оставаше малко повече от минута.
Пейнтър свали часовника и огледа каишката от вътрешната страна. Имаше две сребърни контактни точки. Монитор на сърдечния пулс. А някъде вътре в часовника сигурно имаше микропредавател.
— Какво правиш? — попита Анна.
— Претърси ли я за експлозиви?
— Чиста е — каза Анна. — Защо?
Пейнтър стана и заговори бързо:
— Свързана е с монитор. Когато сърцето й е спряло, е било изпратено съобщение. — Погледна часовника в ръката си. — Това е само таймер.
Вдигна го, така че и те да го видят.
01:05
— Клаус и тази жена са имали достъп до целия замък, от колко време, никой не знае. Но във всички случаи достатъчно, за да се подсигурят при неуспех. — Вдигна отново часовника. — Нещо ми подсказва, че ще е по-добре да не сме тук, когато таймерът стигне до нулата.
Секундната стрелка трепкаше. Тихото прозвъняване се чу отново, когато броячът падна под минута.
00:59
— Трябва да се махнем оттук. Веднага!
10.
Черният Камелот
— СС се създава като лична охранителна гвардия на Хитлер — обясняваше на френски екскурзоводът, повел група подгизнали туристи из музея. — Всъщност съкращението СС идва от немската дума Schutzstaffel, която означава „охранителен отряд“. Чак по-късно СС се превръща в Черния орден на Химлер.
Грей се дръпна встрани и изчака туристите да го подминат. Докато чакаше директора на музея, беше чул достатъчно от обясненията на екскурзовода, за да придобие представа за историята на замъка. Как Химлер купил замъка само за една райхсмарка, а после похарчил четвърт милиард да го ремонтира и превърне в свой личен Камелот… но и тази сума била ниска в сравнение с цената на човешката кръв и страдания, погребани тук.
Във витрината до Грей беше изложена раирана униформа от концентрационния лагер в Недерхаген.
Поредната гръмотевица изгромоли зад дебелите зидове и прозорците се разтресоха.
Туристите бавно се отдалечиха, гласът на екскурзовода се изгуби сред разговорите на неколцината други посетители, потърсили тук убежище от бурята.
Монк стоеше с Фиона. Райън беше отишъл да доведе директора. Монк се беше навел да разгледа по- отблизо един от прословутите сребърни пръстени Totenkopf, които раздавали на офицерите от СС. Беше гравиран с руни, плюс череп и кръстосани кости. Зловещо произведение на изкуството, пълно със символизъм и самонадеяност.
И други групирани по теми експонати бяха изложени в малката зала — миниатюрни макети, снимки, лични вещи на офицери от СС, дори един странен малък чайник, принадлежал някога на Химлер. Беше украсен с руна във формата на стилизирано слънце.
— Ето го директора — каза Монк и кимна към един набит господин, който тъкмо влизаше заедно с
