Райън.
Директорът на музея беше петдесетинагодишен, с прошарена коса и омачкан черен костюм. Свали си очилата и подаде ръка на Грей.
— Доктор Дитер Улмщром — представи се той. — Директор на Historisches Museum des Hochstifts Paderborn. Wilkommen.
Притесненият му вид беше в противоречие с гостоприемните думи. Той продължи:
— Младият Райън казва, че сте дошли във връзка с някакви руни, които сте открили в стара книга. Много интригуващо.
Само дето изглеждаше повече уплашен, отколкото заинтригуван.
— Няма да ви отнемем много време — каза Грей. — Надявахме се, че ще ни помогнете със значението на една определена руна.
— Разбира се, разбира се. Няма начин един директор във Вевелсбург да не разбира от руни.
Грей махна на Фиона да му покаже библията. Тя вече я беше извадила.
Грей отвори книгата на последната страница и я показа на директора.
Свил устни, доктор Улмщром сложи очилата на носа си и се наведе да погледне по-отблизо руната, която Хуго Хирцфелд беше нарисувал с мастило върху мукавата на задната корица.
— Мога ли да прегледам книгата, bitte?
След кратко колебание Грей му я връчи.
Директорът я разлисти бавно, като спираше да огледа някои от написаните на ръка символи по вътрешните страници.
— Библия… колко странно…
— И символът отзад? — настоя Грей.
— Разбира се. Това е руната Mensch.
— Mensch — повтори Грей. — Тоест „човек“.
— Ja. Обърнете внимание на формата. Като стилизирано изображение на човек, но без главата. — Директорът разлисти към средата на библията. — Прадядото на Райън, изглежда, е бил вманиачен на тема символи, свързани с Всеотеца.
— Какво имате предвид? — попита Грей.
Улмщром посочи един от символите, надраскани по вътрешните страници на библията.
— Това е руническият знак за „k“ — обясни директорът, — наречен също „сен“ в англосаксонския. Това е по-ранна руна за човек, само с две вдигнати ръце, още по-грубо стилизирана. А на тази страница е огледалният й образ. — Прелисти няколко страници и посочи.
— Двата символа са нещо като двете страни на една и съща монета. Ин и ян. Мъжко и женско. Светлина и мрак.
Грей кимна. Казаното му напомняше за дългите му разговори с Анг Гелу по времето, когато се беше обучавал при будисткия монах. За това как всички общества по света били като омагьосани от тази двойственост. Споменът го подсети за Пейнтър Кроу и веднага го жегна тревога — все още нямаше никаква връзка с шефа в Непал.
Монк насочи разговора в нова посока.
— Тези руни, те какво общо имат с… този… Всеотеца ли беше?
— Трите са взаимно свързани. Символично поне. Често се смята, че голямата руна, руната Mensch, символизира северния бог Тор, който е създател, по-висше същество. Онова, към което всички се стремим.
Грей се опита да подреди детайлите, да си представи отговора.
— И тези две по-ранни руни, те са всъщност двете половини на руната Mensch.
— Ъ? — изхъмка въпросително Монк.
— Ето така — каза Фиона и начерта с пръст върху покритата с прах витринка наблизо. — Събираш двете по-малки руни и се получава по-голямата. Като пъзел.
— Sehr gut — похвали я директорът. Почука с пръст по първите две руни. — Тези обозначават обикновения човек в неговата двойственост, а когато двете му половинки се съберат, се получава Всеотецът, върховното същество. — Върна библията на Грей и поклати глава. — Тези руни очевидно са интересували дълбоко прадядото на Райън.
Грей се взираше в символа върху мукавата на задната корица.
— Райън, Хуго е бил биолог, нали така?
Райън се размърда малко притеснено.
— Да. Баба Тола също.
Грей бавно кимна. Нацистите бяха проявявали неотслабващ интерес към мита за свръхчовека, за Всеотеца, от който уж била произлязла арийската раса. Всичките тези надраскани символи… нима бяха просто израз на вярата на Хуго в нацистката догма? Едва ли. Спомни си какво беше казал Райън за писмата на прадядо си, за растящото отрезвяване на биолога… а и онова странно писмо до сестра му, в което се намекваше за тайна истина, която е твърде красива, за да умре, и твърде чудовищна, за да я пуснеш на свобода.
От един биолог към друг.
Усещаше, че всичко това е свързано — руните, Всеотецът, отдавна изоставеният научен проект. Каквато и да беше тайната, явно някой смяташе, че е достатъчно важна, за да убива хора.
Улмщром продължи:
— Руната Mensch е била от особен интерес за нацистите, между другото. Те дори я преименували на leben-rune.
— Руната на живота? — попита Грей.
— Ja. Използвали я дори като обозначение за програмата Lebensborn.
— Това пък какво е? — попита Монк.
Отговори му Грей:
— Нацистка програма за развъждане. Ферми за производство на руси и синеоки деца.
Директорът кимна.
— Но също като при двойствеността на руната „k“, и leben-rune си има огледален образ. — Даде знак на Грей да обърне библията на обратно, така че символът да сочи надолу. — Когато се обърне, leben-rune се превръща в своята противоположност. В toten-rune.
Монк изгледа смръщено Грей.
И той преведе:
— Руната на смъртта.
Смъртта отброяваше секундите.
00:55
Пейнтър стоеше с часовника-таймер в ръка.
