Насър подготвят издялания блок за взривяване.
Пронизителният вой на диамантено свредло се чу за пореден път, усилен от акустиката на свода. Още една дупка зейна в лицето — дълбока трийсетина сантиметра и с диаметър два. В другите дупки вече беше поставен заряд с прилежащите му жици — два пъти повече, отколкото бяха използвали за взривяването на олтара горе. В шахтата висяха въжета, с които спускаха машини и експлозиви към дъното на кладенеца.
Сноп ярка слънчева светлина огряваше трескавата дейност.
За разлика от Сейчан и Ковалски, Вигор не можеше да наблюдава спокойно това светотатство. Дори сега побърза да отклони поглед и насочи вниманието си към стената, която разглеждаше. Встрани от снопа светлина стената тънеше в дълбоки сенки. Бяха му дали фенерче, за да потърси друг вход към подземната камера. И макар че му беше противно да помага на Насър, усилията му, в случай на успех, можеха да ограничат поне в някаква степен насилието над тези древни руини.
Ала отпуснатото му време беше крайно недостатъчно.
Десет минути.
След като подготвителните работи започнаха, Насър се върна горе, в централното светилище. Преди това Вигор го видя как проверява телефона си за обхват. Обхват явно нямаше и той се беше върнал горе, като нареди на хората си да побързат.
Грей застана до Вигор.
— Какво? Да не би да откри друг вход?
— Не — призна Вигор. Беше обиколил цялото помещение. Друг вход нямаше. Изглежда, единственият път надолу беше през каменното лице на богинята Локесвара. — Но открих това.
Изчака един от патрулиращите пазачи да ги подмине, после опря фенерчето си на стената, така че лъчът му да сочи нагоре. Появи се сложен релеф върху голям отрязък от стената, напомняше за релефните изображения по стените на вътрешния двор. Само че тук нямаше фигури, а само каскада от плетеници.
— Какво е това? — Грей плъзна пръсти по релефното изображение.
Сейчан и Ковалски се бяха приближали и надничаха иззад тях.
Вигор премести фенерчето така, че да разшири лъча му.
— В началото реших, че е просто украса. Покрива изцяло стените. — Той описа кръг с ръка. — Всяка повърхност.
— Тогава какво е, по дяволите? — измърмори Ковалски.
— Нищо общо с дяволите няма, господин Ковалски — поправи го Вигор. — А с ангелите.
Насочи фенерчето към малък участък, като стесни с шепи лъча му.
— Вгледайте се внимателно.
Грей приближи лице до стената и плъзна пръсти по релефа. И изведнъж разбра.
— Плетеницата всъщност се състои от ангелски символи, нагъсто и разбъркани сякаш.
Сейчан застана до него и също плъзна пръсти по стената, лицата им почти се допираха.
— Не е възможно. Не казахте ли, че ангелската писменост била измислена от някакъв тип през седемнайсети век?
Вигор кимна.
— Да. От Йоханес Тритемиус.
— Как се е озовала тук тогава? — попита Грей.
— Не знам — каза Вигор, — Може би от Ватикана все пак са изпратили някого в Камбоджа по следите на Марко Поло и той е извървял същия път като нас. Може пратеникът да е прекопирал този релеф и да го е занесъл във Ватикана, а после Тритемиус се е добрал някак до него. И въз основа на прекопираното е възстановил писмеността. А ако е чувал историята на Марко Поло за светещите ангелски същества, логично е било да заяви, че писмеността е от ангелски произход.
Грей се обърна към Вигор.
— Но на теб не ти се вярва да е станало така, нали?
А после отстъпи крачка назад, сетне още няколко крачки, вперил поглед в стената.
„Той също го вижда“ — помисли си Вигор.
Монсеньорът се пое накъсано дъх в опит да обуздае подозренията си.
— Според собствените му твърдения, Тритемиус получил вдъхновение след седмици на пости и дълбока медитация. И според мен точно това е станало.
Сейчан изсумтя.
— И просто така е получил видение, което идеално съвпада със символите тук? Как не.
Вигор кимна.
— Именно. Помните ли когато ви казах, че ангелската писменост има забележителна прилика с древния иврит.
Тритемиус дори твърдял, че неговата система от символи е най-чистата есенция на еврейската азбука. Сейчан само сви рамене.
— Какво знаете за еврейската Кабала? — попита Вигор.
— Някакво мистично еврейско учение, ако не се лъжа.
— Точно така. Хората, които практикуват Кабала, търсят мистично прозрение в божественото естество на вселената, като изучават еврейската библия. Вярват, че божествената мъдрост се крие в самите форми и извивки на еврейската азбука. И че като съсредоточат мислите си върху тях изпаднат в медитация, могат да получат велико прозрение за вселената и за това кои сме ние на най-основното си ниво Сейчан поклати глава.
— И казвате, че този Тритемиус медитирал и изведнъж му се явила най-чистата форма на еврейската писменост? Случайно се натъкнал на цял език — същия този език… — Тя потупа с ръка по стената. — Език, който води към велика вътрешна мъдрост?
Грей се изкашля.
— Според мен ключовата дума тук е „вътрешна“. — Махна на Сейчан да отстъпи от стената и да застане до него. — Какво виждаш? В цялостния модел. Изглежда ли ти познато.
Сейчан се вгледа в стената, после тръсна глава и заяви сопнато:
— Не знам. За какво трябва да гледам?
Грей въздъхна и се върна при стената. Плъзна пръст по една от косите каскади от плетеници.
— Виж как се спуска на прекъснати спирали. Представи си само този отрязък.
Сейчан примижа.
— Изглежда някак органично. Грей кимна.
— Проследи нишките. Не ти ли приличат на двойните спирали на ДНК? На нещо като генетична карта?
Сейчан го изгледа скептично.
— Генетична карта на ангелски език?
Грей направи крачка назад, без да откъсва поглед от стената.
— Може би. Чел съм за едно проучване, което сравнява модели в ДНК кода с модели, които се откриват в различни езици. Според закона на Зипф — използва се в статистиката — във всички човешки езици се наблюдава специфичен модел на повтаряща се употреба. Като при определителния член например. Или в долния край на скалата — думи с много рядка употреба, като „елиптичен“ или „генеричен“. Ако съставиш графика, сравняваща популярността на дадена дума с честотата на употребата й, се получава права линия. Независимо дали става въпрос за английски, руски или китайски. При всички езици се получава един и същ линеен модел.
— А ДНК кодът? — попита заинтригувано Вигор.
— Дава абсолютно същия модел. Дори и при баластното ДНК, което повечето учени смятат за биологичен боклук. Проучването е било повторено и потвърдено. По някаква причина в генетичния ни код е залегнал език. Не знаем какво има да ни каже. Но… — Грей посочи стената. — Това може да е писмената му форма.
Вигор прокара ръка по стената, затаил дъх от благоговение. — Кара те да се питаш… Дали Тритемиус не се е включил някак към този език, докато е бил в състояние на медитация? — После му хрумна нещо друго. — А и древният еврейски — буквите му толкова приличат на ангелската азбука. Дали пък древните писмени езици не са произлезли именно от това, дали не се коренят в някаква наследствена генетична
