крайниците й били покрити с мехури и Кървящи обриви. Сега обаче кожата й беше чиста и здрава. Май не ставаше въпрос само за „инкубация“.

— Щамът на Юда я лекува — каза Лиза с пълното съзнание, че в момента я подлагат на тест. — Или по-точно, вирусът внезапно е решил да превърти лентата назад. По някаква незнайна причина е започнал да трансформира смъртоносните бактерии в тялото й в първоначалния им безвреден вариант.

Той кимна.

— Измита същите онези плазмиди, които е вкарал в бактериите й. Но защо?

Лиза поклати глава. Не знаеше. Поне не със сигурност.

Девеш се усмихна и това придаде на лицето му топло и дружеско изражение.

— Този въпрос препъна и нас — каза той.

— Аз обаче имам хипотеза — каза Лиза.

— Сериозно? — В гласа му звънна нотка на изненада. Лиза го погледна в очите.

— Тялото й се възстановява, но аз се запитах защо пациентката още е в кататония. Ступор като този възниква само при травма на главата, цереброваскуларна болест, метаболитно заболяване, алергична реакция към медикаменти или енцефалит.

Постави ударение върху последната причина.

„Енцефалит“.

Възпаление на мозъка.

— Направи ми впечатление, че липсват резултати от един важен тест — каза тя. — Пункция и изследване на цереброспинална течност. В документацията, която ми дадохте, този тест не е описан. Предполагам, че все пак сте го направили, за да проверите течностите около мозъка й.

Девеш кимна.

— Бахут сахи. Браво на вас. Да, направихме го.

— И сте открили в течността щама на Юда. Още едно кимване.

— Казахте, че вирусът заразява единствено бактерии, че ги превръща в малки чудовища, но не може да нахлуе директно в човешките клетки. Това обаче не му пречи да плува в мозъчната течност. Именно това имахте предвид, когато споменахте за инкубация. Вирусът е в главата й.

Той въздъхна и кимна.

— Да, изглежда, там иска да отиде.

— Значи феноменът не се наблюдава само при този пациент?

— Да. Накрая стига до мозъците на всички жертви… или поне онези, които са оцелели от първичната бактериална атака.

Махна й към компютърната конфигурация в ъгъла на стаята и тръгна натам. Докато той отваряше и затваряше лрозорци на екрана, Лиза продължи да крачи напред-назад при долния край на леглото и да разсъждава на глас.

— Никой организъм не е зъл просто от любов към злото. Дори вирусите. Трябва да има причина за токсичната трансформация, която причинява на бактериите. Широкият спектър на трансформираните бактерии изключва възможността за случайно явление. Затова се запитах — какво печели вирусът от всичко това?

Девеш кимна, насърчаваше я да продължи. Видно беше обаче, че заключенията й не са нещо ново за него. Просто продължаваше да я изпитва.

Лиза впери поглед в пациентката.

— Какво печели? Печели достъп до забранена територия — човешкия мозък. Доктор Барнхарт спомена, че деветдесет процента от клетките в нашето тяло не са човешки. Повечето от тези „наематели“ са бактериални клетки. Едно от малкото места, които са останали недостъпни за бактериални и вирусни инфекции, са нашите черепи. Мозъците ни са защитени срещу инфекции, съществуват в състояние на стерилност. Телата ни са развили една почти непроницаема защита — кръвно-мозъчната бариера. Филтър, през който до мозъка достигат кислородът и хранителните вещества от кръвта, и кажи-речи нищо друго.

— И ако нещо иска да се добере до вътрешността на черепите ни? — подсказа й Девеш.

— Ще предприеме масирана атака, за да преодолее кръвно-мозъчната бариера. Иначе казано, ще обърне собствените ни бактерии срещу нас и ще отслаби съпротивителните сили на организма дотолкова, че вирусът да се промъкне през бариерата и да се настани в мозъчната течност. Това е биологичното предимство, което вирусът постига, като превръща бактериите ни в токсични микроорганизми.

— Наистина сте удивителна — каза Девеш. — Знаех си, че с право ви оставих жива.

Въпреки прикрития комплимент в последното изречение Лиза чу най-вече завоалираната заплаха.

— И така стигаме до централния въпрос, въпроса „защо“ — продължи Девеш. — Защо му е на вируса да се пъха в главите ни?

— Чернодробен метил — каза Лиза.

Репликата се оказа достатъчно несвързана, за да привлече най-после пълното внимание на Девеш.

— Я повторете?

— Чернодробният метил е пример за решимостта на природата. Повечето метили имат жизнен цикъл, който изисква три гостоприемника. Човешкият чернодробен метил снася яйца, които се изхвърлят от тялото чрез изпражненията, които след това попадат в канализацията, в реките и така нататък и биват погълнати от охлюви. Тогава от яйцата се излюпват миниатюрни червейчета, които напускат охлюва и търсят следващия си гостоприемник — някоя минаваща риба. След това рибата се озовава в нечий тиган, оттам в нечий стомах, откъдето червейчето се придвижва до черния дроб, постепенно се превръща в зрял метил и си живее доволно и честито.

— И целта на тази лекция е?…

— Щамът на Юда може би прави нещо подобно. Особено ако се има предвид ланцетовидният чернодробен метил. Dicrocoelium dendriticum. Той също използва три гостоприемника — преживно животно, охлюв и мравка. За мен най-интересен е етапът с мравката.

— Защо — Когато се озове вътре в мравката, метилът започва да контролира нервните й центрове, променя поведението й. И по-точно, когато слънцето залезе, метилът принуждава мравката да се покатери до върха на някоя тревичка и да чака там, докато не я изяде някоя пасяща крава. Ако това не стане, след изгрев слънце мравката се връща в мравуняка си, а на следващата нощ процедурата се повтаря. Метилът използва мравката като един вид личен автомобил — И смятате, че вирусът прави нещо подобно?

— В известен смисъл — може би. Но исках най-вече да подчертая колко изобретателна е природата, науми ли си да завладее някаква територия. А мозъкът, който е стерилен и недостъпен, определено минава за девствена територия, която природата ще се опита да завладее, като при метила и мравката.

— Гениално. Аспект, който си струва да се разработи, несъмнено. Боя се обаче, че в кацата с мед може да е попаднала и лъжичка катран. — Девеш се върна към компютъра. Докато разговаряха, машината зареждаше видеоматериал. — Споменах, че вирусът прониква в гръбначномозъчната течност на всички пациенти, оцелели след първичната бактериална атака. Ето какво става, когато проникне.

Девеш пусна видеото.

Нямаше звук, само картина. Двама мъже с бели престилки се опитваха да вържат за леглото гърчещ се гол мъж с обръсната глава и прикачени към черепа и гърдите електроди. Мъжът се бореше яростно, ръмжеше и се пенеше. Макар да личеше, че е сериозно болен, с отворени рани и почернели мехури, успя да измъкне едната си ръка от стегнатите каиши. Посегна с мълниеносно движение и издра един от санитарите, а след това се изправи в леглото и заби дълбоко зъби в ръката му.

С това видеото свърши.

Девеш изключи монитора.

— Вече получаваме доклади за подобно маниакално поведение и при други пациенти — онези, които са били заразени най-рано.

— Може да е друг вид кататония. Кататоничният ступор е само един от видовете. — Лиза кимна към пациентката на леглото. — Има и друг вид, един вид огледален образ на ступора — кататонична превъзбуда. Характеризира се с екстремална хиперактивност, разкривяване на лицевите черти, Животински крясъци и психотична агресивност.

Девеш стана и се обърна към болничното легло.

Вы читаете Щамът на Юда
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату