Хари Потър и философският камък

— Те не си държаха златото в къщи, момче! Първата ни спирка ще е „Гринготс“ — банката на магьосниците. Вземи си една наденица. И студени си ги бива… Аз пък няма да откажа парченце от твоята празнична торта.

— Значи магьосниците имат банки?

— Само една — „Гринготс“. Ръководят я таласъми.

Хари изтърва парчето наденица, което държеше.

— Таласъми ли?

— Да… и ти казвам, че който се опита да я ограби, трябва да е луд. Никога не се забърквай с таласъми, Хари. Няма в света по-сигурно място от „Гринготс“ за нещо, дето искаш да е на сигурно място… освен може би „Хогуортс“. Всъщност аз, и без това трябва да посетя „Гринготс“. Заради Дъмбълдор. По дела на „Хогуортс“. — Хагрид се изпъчи гордо. — Той обикновено кара мен да му върша важни работи. Да доведа теб… да ’зема разни неща от „Гринготс“… Знае, че може да ми се довери… ’зе ли си ’сичко? Хайде тогава!

Хари излезе след Хагрид на скалата. Сега небето се беше изяснило, а морето блестеше под слънцето. Лодката, която вуйчо Върнън бе наел, все още лежеше там, с много вода на дъното след бурята.

— А ти как пристигна тук? — попита Хари, като се оглеждаше да види втора лодка.

— Долетях — каза Хагрид.

— Долетял си?

— Да… Ама ще се върнем с лодката. Не ми е разрешено да използвам магия, когато си с мен.

Седнаха в лодката, а Хари все още се взираше в Хагрид и се опитваше да си го представи как лети.

— И все пак ми се струва срамота да греба — каза Хагрид, като хвърли пак един от своите коси погледи към Хари. — Ако взема да поускоря малко нещата, ще имаш ли нещо против да не го споменаваш в „Хогуортс“?

— Разбира се, че не — отговори Хари, жадувайки да види още магии.

Хагрид извади пак розовия чадър, чукна два пъти по стената на лодката и тя зафуча към сушата.

— Защо човек трябва да е луд, за да се опита да ограби „Гринготс“? — попита Хари.

— Заклинания… магии — отвърна Хагрид, като разгъна вестника си, докато говореше. — Казват, че змейове пазят строго охраняваните трезори. Освен това трябва да намериш пътя… „Гринготс“ се простира на стотици километри под Лондон, разбираш ли? Дълбоко под метрото. Ще умреш от глад, додето се опитваш да излезеш, дори ако си успял да заграбиш нещо.

Хари седеше и обмисляше казаното, докато Хагрид четеше вестника си — „Пророчески вести“. Хари беше научил от вуйчо Върнън, че хората искат да ги оставят на мира, когато си четат вестника, но това се оказа ужасно трудно — никога през живота си не бе имал желание да зададе толкова много въпроси.

— В Министерството на магията пак са оплели конците, както обикновено — промърмори Хагрид, обръщайки страницата.

— И Министерство на магията ли има? — Хари не успя да се сдържи да попита.

— Естествено! — отговори Хагрид. — Искаха да направят Дъмбълдор министър, разбира се, ама той не би напуснал „Хогуортс“ за нищо на света, та старият Корнелиус Фъдж получи поста. Ако някога е имало истински некадърник, това е той. И всяка сутрин обсипва Дъмбълдор със сови, за да иска съвет.

— Но какво върши едно Министерство на магията?

— Ами главната им задача е да крият от мъгълите, че все още има магьосници нашир и надлъж из цялата страна.

— Защо?

— Защо ли? Повярвай ми, Хари, ’сички биха поискали магически решения на проблемите си. Не, по- добре да ни оставят на мира.

В същия миг лодката се блъсна леко в пристанищната стена. Хагрид сгъна вестника си и двамата се изкачиха по каменните стъпала до улицата.

Докато вървяха през малкия град към гарата, минувачите се заглеждаха много в Хагрид. Хари не можеше да ги кори. Не само че беше двойно по-висок от всички останали, но през цялото време великанът сочеше най-обикновени предмети, като броячите по паркингите например, и казваше на висок глас:

— Виждаш ли това, Хари? Какво ли не измислят тия мъгъли, а?

— Хагрид — обади се Хари, леко задъхан, тъй като тичаше, за да не изостане, — наистина ли в „Гринготс“ има змейове?

— Ами така се говори — отвърна Хагрид. — Леле, как би ми харесало да си имам змей!

— Би ти харесало?

— Още като дете ми се искаше да имам… Ето, вече стигнахме.

Бяха пристигнали на гарата. След пет минути щеше да тръгне влак за Лондон. Хагрид, който не разпознаваше „мъгълските пари“, както ги наричаше, даде банкнотите на Хари да купи билети.

Във влака хората ги зяпаха още повече от когато и да било. Хагрид заемаше две места и плетеше нещо, което приличаше на жълтъковожълта циркова палатка.

— Носиш ли си писмото, Хари? — попита той, докато броеше бримки.

Хари извади пергаментовия плик от джоба си.

— Добре — каза Хагрид. — Там има списък на ’сичко, дето ще ти трябва.

Хари разгъна един втори лист, който не беше забелязал предишната вечер, и зачете:

УЧИЛИЩЕ ЗА МАГИЯ И ВЪЛШЕБСТВО „ХОГУОРТС“

Униформа

Първокурсниците ще имат нужда от:

1. Три комплекта обикновени работни дълги одежди (черни)

2. Една обикновена островърха шапка (черна) за през деня

3. Един чифт защитни ръкавици (змейска кожа или друга подобна)

4. Една зимна мантия (черна със сребърни закопчалки)

Нека да се има предвид, че на всички дрехи трябва да са зашити платнени етикети с името на учениците.

Комплект книги

Всички ученици трябва да разполагат с по един екземпляр от следните книги:

Класически заклинания (за първи курс) от Миранда Гошоук

История на магията от Батилда Багшот

Магическа теория от Ейдълбърт Уофлинг

Ръководство по трансфигурация за начинаещи от Емерик Суич

Хиляда магически билки и плесени от Филида Спора

Магически разтвори и отвари от Арсениус Джигър

Фантастични животни и къде да ги намерим от Нют Скамандър

Тъмните сили: Ръководство за себеопазване от Куентин Тримбъл

Други принадлежности

Една магическа пръчка

Един котел (оловен, стандартен размер №2)

Един комплект обикновени или кристални стъкленици

Един телескоп

Един комплект месингови везни

Учениците могат също така да си донесат една сова ИЛИ една котка, ИЛИ една жаба.

НАПОМНЯМЕ НА РОДИТЕЛИТЕ, ЧЕ НА ПЪРВОКУРСНИЦИТЕ НЕ Е РАЗРЕШЕНО ДА ИМАТ СОБСТВЕНИ