— Ами… — подхвана Хари, беше му дори по-трудно да каже на тях, отколкото на Макгонъгол и Дъмбълдор. — Получих нещо като… видение…
И им обясни какво е видял, макар и да промени разказа, та излезе, че е гледал нападението на змията отстрани, а не през нейните очи. Рон, който още беше много блед, го стрелна с поглед, но не каза нищо. След като Хари приключи, Фред, Джордж и Джини продължиха да го наблюдават втренчено. И той не беше сигурен дали не си въобразява, но сякаш долови в погледите им нещо като укор. Добре че не им беше споменал как всъщност е бил вътре в змията, щом го виняха дори само заради това, че е видял нападението.
— Мама тук ли е? — обърна се Фред към Сириус.
— Сигурно още не знае за случилото се — отвърна той. — Важното беше да ви измъкнем, докато не се е намесила Ъмбридж. Дъмбълдор вероятно ще съобщи на Моли всеки момент.
— Трябва да отидем в „Свети Мънго“! — настоя Джини. Погледна един по един братята си, които, естествено, още бяха по пижами. — Ще ни услужиш ли, Сириус, с мантии невидимки?
— Чакай малко, не може да хукнете към „Свети Мънго“! — спря я той.
— Как така да не можем! Щом искаме, ще отидем — заинати се Фред. — Той ни е баща!
— А как ще обясните, че знаете за нападението срещу Артър още преди от болницата да са съобщили на жена му?
— Какво значение има? — подвикна разгорещен Джордж.
— Има, защото не искаме да привличаме вниманието към това, че Хари получава видения за неща, случващи се на стотици километри от него! — ядоса се и Сириус. — Имате ли представа как министерството ще изтълкува тази информация?
Фред и Джордж излъчваха пълно пренебрежение към това как министерството ще тълкува каквото и да било. Пепелявоблед, Рон все още мълчеше. Джини рече:
— Може да ни е казал някой друг… не е задължително да сме научили от Хари.
— Кой например? — попита нетърпеливо Сириус. — Вижте какво, баща ви е пострадал, докато е бил на дежурство, възложено му от Ордена, и обстоятелствата са си достатъчно подозрителни и без децата му да разкриват, че са научили броени минути след като се е случило. Можете да навредите сериозно на Ордена…
— Пет пари не даваме за тъпия Орден! — кресна Фред.
— Баща ни умира, ето за какво става въпрос! — извика и Джордж.
— Баща ви знаеше с какво се захваща и няма да ви е благодарен, ако провалите Ордена! — подметна не по-малко разгневен Сириус. — Такова е положението… точно заради това не сте в Ордена… вие не разбирате… все пак има неща, за които си заслужава да умреш!
— Лесно ти е на теб, седиш си тук — ревна Фред. — Не забелязвам да си заложил главата си.
Изчезна и малкото руменина, останала по лицето на Сириус. Явно му идеше да удари Фред, но когато заговори, гласът му бе преднамерено спокоен.
— Съзнавам, че ви е тежко, но всички трябва да се държим така, сякаш още не знаем нищо. Не бива да мърдаме оттук… най-малкото, докато не получим вест от майка ви, разбрахте ли?
Фред и Джордж още бяха войнствено настроени. Джини обаче отиде при най-близкия стол и се свлече тежко. Хари погледна Рон, който направи странно движение, сякаш едновременно кима и свива рамене, и те двамата също седнаха. Известно време близнаците продължиха да гледат наежено Сириус, но после се настаниха от двете страни на Джини.
— Така вече е по-добре — отбеляза насърчително Сириус, — знаете ли какво… хайде всички да пийнем, докато чакаме.
При тези думи вдигна магическата пръчка и към тях от килера политнаха шест бутилки, които се плъзнаха по масата, разбутаха във всички посоки остатъците от вечерята на Сириус и спряха точно пред всеки от шестимата. Всички отпиха, известно време не се чуваше друго освен пукането на огъня и тихото потропване на бутилките по масата.
Хари пиеше колкото да има какво да прави с ръцете си. Гадеше му се от надигналото се изпепеляващо чувство за вина. Ако не беше той, сега изобщо нямаше да са тук, а щяха да си спят по леглата. Не го утешаваше и мисълта, че ако не е вдигнал тревога, е нямало да намерят господин Уизли — нали именно той го беше нападнал, нямаше как да избяга от това.
„Не ставай за смях, ти нямаш змийски зъби — повтаряше си Хари в опит да се поуспокои, въпреки че ръката му върху бутилката бирен шейк трепереше, — ти си лежеше в кревата, не си нападал никого… Но в такъв случай какво стана в кабинета на Дъмбълдор? — запита се той. — Защо усетих такова желание да нападна и него…?“
Остави бутилката малко по-рязко, отколкото искаше, и шейкът се разплиска по масата. Никой и не забеляза. Сетне насред въздуха лумна пламък, освети мръсните чинии пред тях и точно когато всички изпищяха от уплаха, на масата с тъп звук падна свитък пергамент, а заедно с него и едно-единствено златно перо от опашка на феникс.
— Фоукс! — рече веднага Сириус и грабна пергамента. — Почеркът не е на Дъмбълдор… сигурно е от майка ви… ето…
Той пъхна писмото в ръката на Джордж, който го отвори с рязко движение и зачете:
— „Баща ви още е жив. Отивам в «Свети Мънго». Не мърдайте оттам. При първа възможност ще ви пратя вест. Мама.“ — Джордж огледа масата. — Още е жив — провлече той. — Звучи, сякаш…
Не беше нужно да довършва изречението. И на Хари му беше прозвучало така, сякаш господин Уизли се мята между живота и смъртта. Рон, който все така беше невероятно блед, погледна писмото на майка си отзад, като че очакваше то да му нашепне няколко утешителни думи. Фред издърпа пергамента от ръцете на Джордж и го прочете наум, после вдигна очи към Хари, който пак усети, че ръката му върху бутилката бирен шейк трепери, и я стисна по-силно.
Не помнеше да е изживявал по-тягостна нощ. По едно време Сириус предложи, макар и не особено убедено, да си легнат, ала всички от семейство Уизли го изгледаха с възмущение и друг отговор не бе необходим. Седяха около масата, почти без да продумват, гледаха как фитилът на свещта хлътва все по- надълбоко във втечнения восък, от време на време надигаха бутилките към устните си, говореха само за да проверят колко е часът, да се запитат на глас какво ли става и да се уверят взаимно, че ако има лоши новини, ще разберат веднага — госпожа Уизли отдавна трябва да беше отишла в „Свети Мънго“.
Фред задряма с глава, клюмнала към рамото му. Джини се бе свила като котка на стола, но очите й бяха отворени и Хари виждаше в тях отражението на огъня. Рон се беше хванал за главата, но не се разбираше дали е буден, или спи. От време на време Хари и Сириус се споглеждаха като натрапници в семейната мъка, които чакаха… чакаха…
Когато часовникът на Рон показваше пет и десет призори, вратата на кухнята се отвори рязко и вътре влезе госпожа Уизли. Беше изключително бледа, но се усмихна едва-едва, когато всички се извърнаха към нея, а Фред, Рон и Хари се надигнаха от столовете.
— Ще се оправи — съобщи тя с глух от умората глас. — Спи. По-късно ще идем да го видим. Сега при него е Бил, днес сутринта няма да ходи на работа.
Захлупил лице върху дланите си, Фред се свлече на стола. Джордж и Джини станаха, отидоха бързо при майка си и я прегърнаха. Рон се усмихна през сълзи и изпи на един дъх каквото беше останало от бирения шейк.
— Закуска! — провикна се радостен Сириус и скочи на крака. — Къде ли се е запилял проклетият домашен дух? Крийчър! КРИЙЧЪР!
Ала Крийчър не се отзова.
— О, няма значение — смотолеви Сириус и преброи хората пред себе си. — И така, закуска за… я да видим сега… за седем души… яйца с бекон, чай и препечени филийки…
Хари забърза към печката, за да помогне. Не искаше да се натрапва на семейство Уизли и да им помрачава щастието, а и се страхуваше от мига, когато госпожа Уизли ще го помоли да разкаже отново видението си. Но тъкмо бе извадил от долапа чинии, когато тя ги издърпа от ръцете му и го притисна в обятията си.
— Направо не знам какво щеше да стане, ако не беше ти, Хари — рече сподавено. — Сигурно щяха да открият Артър след доста часове, когато е щяло да бъде твърде късно, но благодарение на теб той е жив и
