Хари Потър и Орденът на феникса

— Хари! Хари, насам!

От дъното на препълнената кръчма му махаше Хърмаяни. Той се изправи и се запровира към нея. Още ги деляха няколко маси, когато Хари забеляза, че приятелката му не е сама. Седеше на една маса с най- невероятните сътрапезници, които той можеше да си представи: Луна Лъвгуд и не друг, а бившата журналистка от „Пророчески вести“ Рита Скийтър, един от най-омразните за Хърмаяни хора в целия свят.

— Подранил си! — рече Хърмаяни и се посмести да му направи място. — Мислех, че си с Чо, очаквах ви най-рано след час!

— С Чо ли? — възкликна начаса Рита и след като се извърна на стола, зяпна захласнато Хари. — С момиче?

Дръпна дамската си чанта от крокодилска кожа и затърси нещо в нея.

— Не ви влиза в работата, дори и Хари да излиза със сто момичета — заяви й най-невъзмутимо Хърмаяни. — Така че го приберете незабавно.

Рита бе посегнала да извади от чантата отровнозелено перо. Погледна така, сякаш насила са й дали да глътне малко смрадлив сок, и пак щракна със закопчалката на чантата.

— Какво сте намислили? — попита Хари, след като седна и премести поглед от Рита към Луна, после и към Хърмаяни.

— Госпожичка Самото съвършенство тъкмо се канеше да ми обясни, когато се появи ти — отвърна Рита и си сръбна доста голяма глътка от питието. — Нали ми е разрешено да разговарям с него? — заяде се тя с Хърмаяни.

— Да речем, че да — рече с леден глас момичето.

На Рита безработицата не й понасяше добре. Косата й, навремето претенциозно оформена на букли, сега се спускаше права и занемарена покрай лицето. Аленият лак по петсантиметровите й нокти като на граблива птица се беше поолющил, две-три от фалшивите скъпоценни камъчета по рамката на очилата й бяха паднали. Тя отпи от питието си поредната голяма глътка и изшушука с крайчето на устата:

— Хубава е, нали, Хари?

— Още една дума за любовния му живот, и сделката се проваля, така да знаете — закани се подразнена Хърмаяни.

— Каква сделка? — възкликна Рита и избърса с длан устата си. — Още не сме обсъждали никаква сделка, Госпожице Сухарке, само ми каза да съм дойдела тук. О, в скоро време… — въздъхна тя треперливо.

— Да, да, в скоро време пак ще драскате ужасни неща за мен и Хари — подметна безразлично Хърмаяни. — Но си намерете някой, който да повярва.

— Тази година и без моя помощ написаха сума ти ужасни неща за Хари — отбеляза Рита, след което му хвърли поглед над чашата и добави с дрезгав шепот: — Как се почувства, Хари? Предаден? Сломен? Неразбран?

— Чувства се ядосан, ето как — отговори ясно и твърдо Хърмаяни. — Защото каза на министъра на магията истината, но министърът е празноглавец, не иска да му повярва.

— Значи още твърдиш, че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава се е завърнал? — попита Рита, после свали чашата, подложи Хари на пронизващ поглед и плъзна с копнеж пръст към закопчалката на крокодилската чанта. — Потвърждаваш ли дрънканиците, които Дъмбълдор разправя на всеки срещнат, че Ти-знаеш-кой се бил завърнал и ти си бил единственият свидетел?

— Аз не съм единственият свидетел — изръмжа Хари. — Присъстваха и десетина смъртожадни. Искате ли да ви кажа имената им?

— О, на драго сърце — затаи дъх Рита, докато ровеше в чантата и гледаше Хари така, сякаш е най- прекрасното нещо, което е виждала някога. — Грамадно заглавие на първа страница: „Потър обвинява“… Подзаглавие: „Хари Потър посочва смъртожадните сред нас“. И отдолу твоя голяма хубава снимка: „Вчера петнайсетгодишният Хари Потър, изпаднал в смут, след като оцеля при нападението на Вие-знаете-кого, отприщи вълна от възмущение, обвинявайки изтъкнати уважавани представители на магьосническата общност, че са смъртожадни…“

Самопишещото перо вече беше в ръката й — още малко, и Рита да захапе върха му, — когато възторгът върху лицето й помръкна.

— Но нашата Госпожичка Самото съвършенство — заяви тя, след което свали перото и смрази с поглед Хърмаяни, — не иска да се появява такава статия.

— Всъщност — отвърна мило момичето — Госпожичка Самото съвършенство иска точно това.

Рита я зяпна. Хари също. Луна пък си затананика замечтано под нос „Уизли, ти си нашият цар!“ и разбърка питието си с клечката, на която беше забучено лукче за коктейли.

— Искаш да напиша какво твърди той за Онзи-който-не-бива-да-се- назовава? — попита приглушено журналистката.

— Да, искам — потвърди Хърмаяни. — Истината. Всички факти. Точно както ги излага Хари. Той ще ви каже всички подробности, ще ви изброи имената на неразкритите смъртожадни, които е видял там, ще ви опише как Волдемор изглежда сега… О, я се опомнете! — добави тя презрително и метна една салфетка през масата, защото от името на Волдемор Рита подскочи и разплиска върху себе си половината Огнено уиски в чашата.

Без да сваля очи от Хърмаяни, тя позабърса отпред мърлявия си шлифер. Сетне каза дръзко:

— В „Пророчески вести“ няма да го публикуват. В случай че не си забелязала, никой не се хваща на небивалиците на Хари. Всички смятат, че бълнува. Ако разрешите да изложа нещата от такъв ъгъл…

— Не ни трябва още една статия как на Хари му хлопа дъската! — кипна Хърмаяни. — Много благодаря, такива ги има достатъчно! Искам той да получи възможност да каже истината.

— Няма търсене за такива статии — сряза я хладно Рита.

— Искате да кажете, че в „Пророчески вести“ няма да го поместят, защото не им разрешава Фъдж, нали? — подметна раздразнена Хърмаяни.

Рита я изгледа строго. После се наведе към нея през масата и рече делово:

— Добре, Фъдж наистина разчита на „Пророчески вести“, но това не променя нещата. Няма да пуснат статия, в която Хари е показан в благоприятна светлина. Никой не желае да чете такива неща. Те са в разрез с обществените нагласи. Хората са много наплашени от последното бягство от Азкабан. Не искат да повярват, че Вие-знаете-кой се е завърнал.

— Значи „Пророчески вести“ съществуват, за да съобщават на хората онова, което те искат да чуят, така ли? — каза унищожително Хърмаяни.

Рита пак се изпъчи на стола, вдигна вежди и пресуши на един дъх чашата Огнено уиски.

— „Пророчески вести“ съществуват, за да се продават, глупаво момиче — заяви тя хладно.

— Според татко вестникът е ужасен — намеси се неочаквано и Луна, която облиза лукчето и ококори срещу Рита огромните си, изпъкнали, леко налудничави очи. — Той публикува важни материали за неща, които по негово мнение обществеността трябва да знае. Парите не го вълнуват.

Рита я погледна пренебрежително.

— Баща ти сигурно издава глупаво местно вестниче — отсече тя, — в което можеш да прочетеш нещо от рода на „Двайсет и пет начина за общуване с мъгъли“ и датите на следващите разпродажби на вещи втора ръка.

— Не — възрази Луна и пак топна клечката с лукчето в розовата вода, — той е главен редактор на „Дрънкало“.

Рита изсумтя толкова силно, че хората от съседните маси се извърнаха възмутени.

— Виж ти… „важни материали за неща, които по негово мнение обществеността трябва да знае“! — повтори тя с изпепеляващ тон. — Със съдържанието на този парцал мога да си наторявам градината.

— Сега тъкмо имате възможност да вдигнете качеството — отбеляза любезно Хърмаяни. — Луна твърди, че баща й с удоволствие ще помести интервю с Хари. Ето кой ще го публикува.

Рита ги погледа известно време с недоумение и прихна в гръмогласен смях.

— „Дрънкало“ ли? — изкикоти се тя. — Нима си въобразявате, че някой ще повярва на Хари, ако интервюто излезе в „Дрънкало“?