Хари Потър и Орденът на феникса

Джини: — Е, как беше тренировката по куидич?

— Същински кошмар — отговори сърдито Рон.

— Не говори така — отсече Хърмаяни и погледна Джини. — Сигурна съм, че не е било чак толкова…

— Беше, беше — прекъсна я тя. — Не е за разправяне. Накрая Анджелина направо щеше да се разплаче.

След вечерята Рон и Джини отидоха да се изкъпят, а Хари и Хърмаяни се върнаха в оживената обща стая на „Грифиндор“ при обичайната купчина домашни. Хари се бореше от половин час с поредната звездна карта по астрономия, когато при тях дойдоха Фред и Джордж.

— Рон и Джини не са ли тук? — попита Фред, после се огледа и придърпа стол, а когато Хари поклати глава, рече: — Добре. Гледахме тренировката. Ще ги смажат. Без нас за нищо те стават.

— Не говори така, Джини не играе слабо — отбеляза справедливо Джордж и седна до Фред. — И аз не знам как е станала толкова добра, никога не сме й давали да играе с нас.

— Още от шестгодишна ходи в бараката с метлите в градината и когато не я гледате, лети ту с една, ту с друга — обясни Хърмаяни иззад климналата вече камара книги за древните руни.

— Виж ти! — възкликна почти възхитен Джордж. — Е… това обяснява всичко.

— Рон успя ли да спаси поне един гол? — поинтересува се Хърмаяни и надзърна над „Магически йероглифи и знаци“.

— Може да го направи, но само ако си мисли, че не го гледа никой — завъртя очи Фред. — Единственото, което трябва да направим в събота, е да помолим зрителите да се обръщат с гръб и да си говорят нещо, всеки път щом куофълът се насочи към брат ни.

Той стана и отиде неспокойно на прозореца, откъдето се взря в тъмния парк.

— Знаете ли, куидичът май е единственото, заради което си струва да стоиш тук.

Хърмаяни го погледна сурово.

— Предстоят ви изпити!

— Обяснихме ти вече, тоя ТРИТОН не ни вълнува особено — напомни Фред. — Вече можем да пуснем в продажба лъготийките, открихме начин да се отървем от ония циреи… слагаш две-три капки настойка от мустачки на ракоядна видра и те изчезват… Лий ни даде съвет.

Джордж се прозина широко и погледна безутешно покритото с облаци вечерно небе.

— Дори не знам дали искам да гледам този мач. Ще се самоубия, ако Закарайъс Смит ни победи.

— По-добре да убием него — възрази твърдо Фред.

— Това му е лошото на куидича — заяви разсеяно Хърмаяни, надвесена над превода на руните, — че създава неприязън и напрежение между домовете. — Тя вдигна очи да потърси „Силабичния речник“ на Спелман и забеляза, че всички — и Фред, и Джордж, и Хари, са я зяпнали с нещо средно между отвращение и неверие върху лицата. — Точно така си е! — повтори тя упорито. — А е само игра, нали?

— Може и да разбираш от разните му там чувства, Хърмаяни — поклати глава Хари, — но не разбираш нищо от куидич.

— Дори и да не разбирам, щастието ми не зависи от това дали Рон спасява голове — тросна се тя свъсена и пак се зае с превода.

А Хари предпочиташе да скочи от астрономическата обсерватория, отколкото да признае на Хърмаяни, че след мача в събота бе готов да даде цяло състояние, само и само да можеше и той като нея да не се вълнува от куидич.

Най-доброто, което можеше да се каже за срещата, бе, че тя беше кратка — на запалянковците от „Грифиндор“ им се наложи да се терзаят всичко на всичко двайсет и две минути. Беше трудно да се определи най-ужасното в мача, според Хари първенството си оспорваха заслужено четиринайсетият гол, пропуснат от Рон, това, че Слоупър не уцели блъджъра, но удари с бухалката Анджелина точно по устата, и падането на Кърк, който с писък се свлече от метлата точно когато Закарайъс Смит профуча с куофъла покрай него. Истинско чудо бе, че грифиндорци загубиха само с десет точки: Джини успя да грабне снича точно под носа на търсача на „Хафълпаф“ Съмърби и така крайният резултат бе двеста и четирийсет на двеста и трийсет.

— Браво на теб! — похвали я Хари вече в общата стая, където цареше настроение, подхождащо на особено тягостно погребение.

— Извадих късмет — сви тя рамене. — Сничът не беше от най-бързите, а и Съмърби е пипнал настинка, кихна и си затвори очите точно когато не трябваше. При всички положения, щом ти се върнеш в отбора…

— Забраната, Джини, важи, докато съм жив.

— Забраната важи, докато Ъмбридж е в училището — поправи го момичето. — Има разлика. Та щом ти се върнеш, ще се пробвам за гончия. Догодина и Анджелина, и Алиша завършват, а аз предпочитам да отбелязвам голове, вместо да търся снича.

Хари погледна към Рон, който се беше свил в ъгъла и с бутилка бирен шейк в ръка зяпаше коленете си.

— Анджелина пак не му позволява да се махне от отбора — обясни Джини, сякаш прочела мислите на Хари. — Била убедена, че куидичът му е в кръвта.

Хари харесваше Анджелина заради вярата й в Рон, но въпреки това смяташе, че наистина ще бъде по- милостиво да го остави да напусне отбора. И този път Рон си беше тръгнал от игрището под поредния тътнещ хор на слидеринци, които пееха с цяло гърло „Уизли, ти си нашият цар!“ — сега именно те бяха фаворити в Шампионата по куидич.

Фред и Джордж дойдоха лениво при тях.

— Сърце не ми дава да му се подигравам — сподели Фред, загледан в прегърбената фигура на Рон. — Да ви призная… когато пропусна и четиринайсетия гол… — Той замаха яростно с ръце, все едно плува кучешката нагоре. — Е, ще го запазя за някой купон.

След малко Рон пое бавно към спалното помещение. От уважение към чувствата му Хари поизчака, за да му даде възможност, ако иска, да се престори на заспал. Когато накрая и той се прибра в спалнята, Рон наистина похъркваше, но прекалено силно, за да бъде правдоподобно.

Хари си легна и продължи да мисли за мача. Беше изключително потискащо да го гледа отстрани. Представянето на Джини беше възхитително, ала знаеше, че ако е играл той, вероятно е щял да улови снича по-рано… По едно време мъничката топка запърха близо до глезена на Кърк и ако не се беше поколебала, Джини дори можеше да извоюва победа за „Грифиндор“.

На мача Ъмбридж седеше няколко реда пред Хари и Хърмаяни. Един-два пъти се обърна тромаво на седалката и го изгледа с широка жабешка уста, разтеглена в нещо като злорада усмивка. При този спомен, както лежеше в тъмното, Хари пламна от гняв. След няколко минути обаче си спомни, че в края на всеки урок по оклумантика Снейп му заръчва да изчиства преди сън съзнанието си от всякакви чувства.

Направи опит, ала мисълта за Снейп, прибавена към спомените за Ъмбридж, само разпали още повече омразата и недоволството му и вместо да се отпусне, Хари установи, че е погълнат от ненавистта към двамата. Лека-полека хъркането на Рон утихна и бе изместено от дълбоко равномерно дишане. Хари заспа много по-трудно: тялото му бе уморено, ала трябваше да мине доста време, докато мозъкът му се успокои.

Присъни му се, че Невил и професор Спраут танцуват валс в Нужната стая, а професор Макгонъгол свири на шотландска гайда. Погледа ги щастлив известно време, после реши да потърси другите от ВОДА.

Но щом излезе от помещението, се озова не пред гоблена с Варнава Смахнатия, а пред факел, който гореше на конзола върху каменна стена. Извърна бавно глава наляво. Там, в дъното на коридора без прозорци, беше черната врата.

Все по-развълнуван, тръгна към нея. Имаше твърде странното чувство, че този път най-сетне ще му провърви и той ще намери начин да я отвори… беше само на няколко крачки от нея, когато с радостен трепет видя, че отдясно се процежда сияйна ивица синкава светлина… вратата беше открехната… Хари протегна ръка да я бутне и да я отвори по-широко, когато…

Рон изхърка — силно, хрипливо и съвсем истински — и Хари внезапно се събуди с дясна ръка, протегната напред в тъмното, за да отвори врата, намираща се на стотици километри от него. Свали я, обзет